Нагорни Карабах проваля помирението на Турция и Армения

Зрители на историческия футболен мач Армения – Турция през септември 2008 г. Снимка:армнюз

Опитът на Турция и Армения да погребат едновековната враждебност и да отворят границата помежду си е застрашен от провал заради бремето на неразрешен териториален спор, който никоя от страните не може да пренебрегне. Само около три месеца след като протоколите бяха подписани с подкрепата на Съединените щати, Европейския съюз и Русия, Ереван и Анкара започнаха да се обвиняват взаимно, че се опитват да пренапишат текстовете.

Споразумението би осигурило огромни икономически изгоди на бедната и заобиколена от суша Армения. Турция пък ще спечели нов блясък за надеждността си като потенциален член на ЕС и ще подсили влиянието си в Южен Кавказ, регион, осеян с тръбопроводи, пренасящи газ и петрол за Запада. Турция обаче настоява етническите арменски сили да се изтеглят от фронтовите линии в спорния планински регион Нагорни Карабах като условие за ратифицирането на мирното споразумение. Това поредизвиква яростна съпротива в Армения.

Условието на Турция има за цел да успокои мюсюлманския й съюзник Азербайджан, износител на петрол и газ, който загуби контрола над Нагорни Карабах, когато етническите арменци, подкрепени от християнска Армения, се отцепиха при разпадането на Съветския съюз. Възползвайки се от енергийните си запаси, желани от Русия и Запада, Азербайджан критикува мирното споразумение, което предвижда Турция да отвори отново границата си с Армения. Анкара затвори границата през 1993 г. в знак на солидарност с Азербайджан по време на войната в Нагорни Карабах.

„Турция превръща външната си политика в заложник на Азебайджан“, заяви Хю Поуп от Международната кризисна група. „Тя лансира протоколите, подписани с Армения, като част от политиката си за нулеви проблеми със съседите, но сега азербайджанското лоби и неколкостотинте милиона долара в петрол поставят под въпрос цялата тази реторика“, посочва той. Високопоставен западен дипломат казва, че е „много притеснен“ за съдбата на мирния процес. „Очевидно сме в по-лоша ситуация от тази, в която бяхме преди време,“ каза той пред Ройтерс.

Споразумението беше най-близкото, до което двете страни достигнаха в преодоляването на наследството на масово избиване на арменци от османците по време на Първата световна война, определящ елемент на арменската национална идентичност и постоянен трън в очите на съвременна Турция.  Съгласно протоколите Армения и Турция са съгласни да установят дипломатически отношения и да отворят общата си граница в срок до два месеца от одобряването им в парламента, което все още предстои. В протоколите обаче не се споменава Нагорни Карабах.

Армения и Турция повериха на комисия историци задачата да разследва кланетата през Първата световна война, които Армения, подкрепяна от няколко европейски държави и много независими историци, нарича геноцид. Турция твърдо се противопоставя на този термин, твърдейки, че много мюсюлмани, освен християни, са загинали в партизанските борби.

Реакцията на Азербайджан, смятан от много турци за братски народ, задълбочи политическите разделения в Анкара. Азербайджан започна да продава газ на Русия и Иран и възнамерява да вдигне цената на доставките за Турция. Азерският газ е от съществено значение, ако бъде построен газопроводът Набуко, подкрепян от ЕС, който цели да намали енергийната зависимост на Европа от Русия.

След гневната реакция на Азербайджан заради мирното споразумение Турция отстъпи крачка назад, заявявайки, че ще ратифицира документите, само ако арменците се оттеглят от азерски райони, завладяни по време на войната, като коридор земя между Нагорни Карабах и Армения.

С нарастващото негодувание срещу Турция сред арменските националисти и влиятелната арменска диаспора, анализаторите казват, че президентът Серж Саркисян може да бъде изправен пред искания за свалянето му от власт, ако се заиграе прекалено дълго с исканията на Анкара. Конфликтът в Нагорни Карабах, при който загинаха около 30 хиляди души, не се поддаде на повече от 15 години посредничество на бавни обороти.

„Безизходицата беше напълно предвидима и е резултат от пълното пренебрегване на арменско-азербайджанския конфликт и таенето на надежда, която противоречи на собственото ти убеждение, че отношенията между Турция и Армения могат да бъдат отделени от конфликта в Нагорни Карабах,“ казва Сванте Корнел от Института Централна Азия-Кавказ.

В добавка на усложненията миналата седмица Турция обвини Армения, че се опитва да пренапише споразумението посредством съдебно решение, в което се потвърждава конституционното задължение на държавата да се стреми към признаване на кланетата и изселванията за геноцид. Анализаторите казват, че натискът за това може да нарасне с наближаването на 95-ата годишнина през април, когато арменците отново ще поискат от американския президент Барак Обама да изпълни предизборното си обещание да признае убийствата за геноцид.

Посредниците от САЩ, Русия и Франция в конфликта за Нагорни Карабах настояват за договореност на принципа на мирно споразумение, което би удовлетворило Турция. Това обаче се оказва почти невъзможно и най-новата среща на Саркисян и азербайджанския президент Илхам Алиев в руския град Сочи в понеделник не даде големи основания за надежда. „Свързването на протоколите с въпроса за Нагорни Карабах от страна на Турция ще затрудни много процеса, защото това би могло да отнеме десетилетия,“ казва Поуп.
По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.