Цитат в десетката: Динозаврите

Димитри Иванов. Снимка: Иван Бакалов

– НАЙ-ДЪЛГИЯТ многосериен комикс май ще е The Flintstones (навършващ през 2010 половин век тв излъчване). Във Флинтстоунс пещерният човек Фред свършва работната си смяна, слиза от гърба на динозавъра с вик „Я-ба-даба-дуу!“ и се прибира в пещерата, където го посрещат домашният любимец – динозавърчето Дино, и жена му Уилма, приготвяща за Фред динозавърски стейк.

– НАЙ-КЪСИЯТ разказ е на Аугусто Монтеросо, състоящ се от едно изречение: „Когато се събуди, динозавърът беше още там“. Монтеросо получи литературни награди, защото някои решиха, че динозавърът е Фидел Кастро, а други – че динозавърът е северноамериканският капитал, превърнал родината на Монтеросо в бананова република.

– МК (моя някогашна приятелка, която сега учи студентите на журналистика) ми каза по телефона, че по възраст двамата сме динозаври.

– ГГ (не Лейди Гага, рок звездата от Ню Йорк, а ГГ от в. „Сега“) написа хубав коментар как „два динозавъра на българския преход“, Костов и Първанов, умували как да измъкнат България от двойния икономическия спад (двоен, защото не е „V“, а е „W“).

Ей, много станахме динозаврите!

Прочетох в „New Europe“, че европейският либерално-демократичен алианс и зелените били сринали РЖ на препитването й за еврокомисар. Не че защитавам РЖ, ама нали динозавърът Даниел Кон-Бендит оглави Европейския свободен алианс на зелените в Европейския парламент?

В Западна Германия (имаше две Германии) и във Франция викаха на Даниел Кон-Бендит „Червения Дани“, а ние му викахме „Дани бандита“. Той довтаса в София през 1961 за универсиадата. Още не се беше проявил в студентските бунтове във Франция (те бяха после, през 1968). Дани беше анархист, троцкист, маоист – не зная какво точно. Май че и той не знаеше.

Хората на Дани подскачаха, но не на два крака, както Костов и костовистите, които подскачаха, скандирайки: „Кой не скача, е червен!“. Хората на Дани се хванаха под ръка в редица и заподскачаха от крак на крак, повдигайки коляно почти до брадичката и, пристъпвайки напред, скандираха „Хо! Хо! Хо-ши Мин! Че! Че! Че Гевара!“. Скок подскок, те напредваха от Народния театър към посолството на САЩ, което тогава беше зад Народната банка. Прекосиха градинката и вместо пред посолството, закрещяха срещу банката, която е с масивни решетки на първия етаж. Решетките са вертикални железа, с едно шкембенце в долния край. Хората на Дани, пъргави момчета, с отскок се уловиха за шкембенцата и увиснаха на тях, скандирайки „Хо! Хо! Хо-ши Мин! Че! Че! Че Гевара!“. Отвътре се показа един чичко с черни ръкавели, погледна ги недоумяващо и се прибра. В София имаше западни фоторепортери за универсиадата, но Дани не успя да си направи реклама чрез световните новини.

На другата сутрин Валери Брумел закусваше в Студентското градче край „Цариградското шосе“. Тогава градчето не беше задръстено от предприемачески простотии. Валери закусваше в студентския стол и, без да иска, направи реклама на България. Той пиеше нектар от праскови и каза, че е вкусен и че той е във форма.

Италианските журналисти слушаха, записваха и после, когато Валери отново счупи световния рекорд на висок скок, българското предприятие „Плод-Зеленчук“ получи от Италия поръчка за нектар от праскови. После, в СССР на Валери му дадоха автомобил „Волга“, какъвто бяха дали на Юри Гагарин.

Онези „Волги“ бяха с три скорости на волана, с еленче-емблема отпред, с брони и ламарини двойно по-дебели, отколкото на нормалните автомобили. После за първи път ме „пуснаха“ на Запад, благодарение на ГК, чийто брат беше в МВР. Отседнах при леля ми и вуйчо ми в Брюксел и леля Лили кандърдисваше вуйчо да си купели“ Волга“. В Брюксел още вървяха едни трамвайчета с релефна бронзова отливка „Шарлероа“ на таблото пред ватмана; същите като нашите трамвайчета до Бояна и до семинарията, теснолинейно вагонче без ремарке. Викахме им „чайници“. Ние, нормалните софийски момчета, се возехме гратис. Затичваш се, настигаш чайника; скок – и се возиш, стъпил на задната броня. Така се возехме и на камионите и, ако камионът свърне в друга посока, скачаш в движение и се мяташ на камион, който се движи в твоята посока.

Пък в Брюксел не се правело така и леля Лили се ужасила, наблюдавайки ме през прозореца на техния апартамент на авеню „Каревелд“ (не зная кой е тоя Каревелд и леля Лили не знаеше). Тя искаше „Волга“, понеже съветският военен аташе в Брюксел, силно почерпен, така хакнал едно брюкселско чайниче, че го съборил. Нямало жертви. Белгийските вестници гръмнали: „Съветски автомобил събори трамвай! Вместо скандал – скандална реклама за волгите.

Рекох си снощи: Оскандалихме се като най-бедната държава в ЕС и най-рушветчийската (казва се „най-корумпираната“ по новоговор). Ех, да можеше и туй оскандаляване да е скандална реклама? Че да викна „Я-ба-даба-дуу!“ Но днес, като се събудих, динозавърът беше още тук.

От колонката на Димитри Иванов във в. „Сега“ „Писмо от „България” 1“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.