„Аватар” – оказа се, че могат да се правят пари и без низки страсти

Снимка: Александра филмс

Чрез „Аватар” Камерън не просто бие собствените си рекорди и създава най-гледания филм на всички времена. Чрез „Аватар” той започва нова ера в киното, изобретявайки специална камера, която да направи възможно заснемането на такъв тип лента. Чрез „Аватар” режисьорът прави съвършено нова стъпка, като набутва зрителя в обувките на един от героите си и му осигурява пълно съпреживяване и потапяне в една стряскащо истинска реалност. Чрез „Аватар” Камерън изрича най-силното екологично послание, чувано някога. И най-важното – чрез „Аватар” Камерън сътворява и намира „изгубения Рай”. Планетата Пандора изглежда като райската градина преди грехопадението, а целият свят отива да гледа тази приказка, защото има отчаяна нужда от спасение.

Искра Ангелова

През последните години човечеството слепешком търси причините за моралния колапс, в който е изпаднало. Безогледно използваните възможности на техническия прогрес го вкарват във все по-тъмни подземия, където то е изправено пред собствената си, изглежда неизбежна, смърт. Екологичните послания отекват самотни из мрачната пустош на един вече оглозган и разрушен свят, като и те, за жалост, често биват използвани като икономически и политически инструменти. Финансовата криза се усеща като свръхестествено и почти природно бедствие, чиято мистична цел изглежда е да възстанови нарушения баланс. Моралните системи, базирани на религиите, се сриват, когато биват използвани смъртоносно. Светът осъмна в началото на новото хилядолетие потопен в кръвта на 11 септември и разтърсван от съмнения кое в крайна сметка е добро и кое зло. На този фон се появиха множество „пророци”, които умело използват объркването, душевния смут и постоянното чувство за неизбежна катастрофа, като проповядват някаква нова, self-help, опростена „източна” философия, измислят съмнителни анти-капиталистически послания, преподават йогата като спорт във фитнес-залите и прокламират природосъобразен начин на живот, тъпчат ни с клишета за отказ от гнева и емоциите, за сливане с природата и духовно отшелничество, за бягство и неучастие… когато единственият начин да променим света е… като участваме в него. Част от тези лозунги са тъжно верни, други са мистификации. Трудно се различават. Объркани и неудовлетворени, хората все по-често прибягват до един нов вид емиграция – емиграция от действителността. Пред компютрите си, където заменят истинските преживявания със симулативни, истинските взаимоотношения – с виртуални, истинските пътешествия – с въображаеми. Хората участват във форумите под чужди имена, а в социалните мрежи са есхибиционистично и самотно разголени. Някои отиват още по-далеч – отчаяни, но вдъхновени от призива за духовно извисяване, те тръгват на туристически обиколки в търсене на себе си – обикновено из най-дивите и необитаеми места по света, из пустините, вечните снегове и джунглите.

На този апокалиптичен фон, в предверието на края на света, който „пророците” очакват през 2012, загърбило всяка морална норма, нарушило и десетте Божи заповеди, затънало и в седемте смъртни гряха, човечеството чака виновно възмездието. Няма как да ни се размине. Просто няма как. Ние сме виновни. И няма Бог, който да слезе при нас и да изкупи греховете ни. И няма никаква надежда. Любовта е измислица на Холивудските романтични комедии, а онова, което в действителност целим, е да спечелим колкото се може повече пари с колкото се може по-малко усилия. Освен ако не се движим на ръба на оцеляването, където цари само мрак и безнадеждност. Мозъците ни са приспани в хралупите из една примитивна джунгла, в която побеждават силните, а не качествените, агресивните, а не талантливите, простите, а не образованите. Интелектуалните постижения не са на почит, изкуството живее сякаш в паралелна реалност, все по-слабо и немощно, напук и въпреки всичко. Всеки път към Бога е разрушен. Като разбирам Бог по най-хуманен начин – стремежът ни към Него е просто нашият стремеж към съвършенство, към „добро”, към хармония и красота.

Посланието е познато, но…

Снимка: Александра филмс

Филмът на Камерън оборва не един мит и възкресява не една надежда. Филмът му е пътешествие на ума. Научно-техническо достижение, което никога не сме мечтали. Толкова висок полет на човешкото въображение, че наистина ти се завива свят. Създадена изцяло от брилянтен мозък съвършено нова реалност, която ни грабва, увлича, потриса. Именно с възможностите на най-новата технология режисьорът създава уникална 3D камера, с която снима виртуалния свят на планетата Пандора в реално време. Именно чрез способите, възможни благодарение на научно-техническия прогрес, Камерън успява да произнесе силно най-мощното екологично послание, чувано някога. И успява. Аватар победи и предишния му шампион „Титаник”, за който самият той казва: „Разбрах, че съм снимал сапунена опера за 200 милиона, в която всички умират. Какво, по дяволите, съм си мислел?” Най-гледаният филм за всички времена беше детрониран от собствения си създател. Защото днес Камерън започва нова ера в киното.
Създаването на приказен 3D свят само по себе си е впечатляващо, но не това прави „Аватар” изумителен. Посланието му е познато и експлоатирано в много научно-фантастични романи. Историята е интересна и завладяваща, актьорската игра – чудесна. Но все пак не това разтърсва. Истински потриса цялата тази красива и съвършено нова реалност, която е измислена до последната тревичка от човешкия мозък. Впечатляващо е старанието, с което Камерън изгражда новия си свят – лингвисти пишат нов език и неговата граматика, физици и синоптици се занимават с климата на чудната планета, художници рисуват оскъдните тоалети на обитателите на Пандора и техните уникални прически, в които всяко мънисто е ръчно гравирано. Именно силно реалистичното преживяване, което създава филмът, го прави необикновен. Човек има усещането, че действително „преживява” това, че го изминава, че го докосва, че „е” там. И неприятното чувство за дежаву, но в бъдещето – чувството, че тази история ще се случи, непременно, точно така, по точно този начин, ако продължаваме да се държим като животни, да превземаме, да грабим, да убиваме и да рушим.

Антиамериканска и антикапиталистическа пропаганда? Не, напротив

Филмът е силно морализаторски и успя да подразни някои анализатори, които смело му сложиха етикета: „най-скъпата анти-американска и анти-капиталистическа пропаганда, правена някога.”  Грешат. Тъкмо обратното. Само в Америка е възможна инвестиция в толкова скъпа мечта. Само американците могат да си позволят лукса да експериментират с години и да вложат 200 милиона в създаването на приказка, която ще им върне инвестициите многократно. Само при един развит капитализъм продукт с печалба от такъв мащаб може да си позволи да не противоречи на морала и на добрия вкус, а да го създава. Могат да се изкарват пари, като се сътворяват смисли. Да, тази приказка е пропаганда, само че на човечността, интелигентността, хармонията с природата, духовността, любовта. В тази приказка побеждават добрите. В една Вселена, която ние не познаваме, в един свят, чийто език не говорим. Идеята за човека като агресор и разрушител, отдавна изгубил боговете, идеалите си и смисъла, като най-низше и деволюирало създание в един Космос, населен от извисени, красиви, добри, мъдри, моногамни и вярващи в Бога същества ми попадна за последен път във фантастичната трилогия на К.С. Луис – теологът написал приказните истории за Нарния. Тази идея може да бъде наречена спокойно и християнска.

А колкото до обвиненията в анти-американизъм и примитивизъм – ако може да се капитализира и обобщи конфликта във филма, той не е между „примитивните”, създадени с негроидни черти, триметрови обитатели на планетата Пандора и човешката „цивилизация,” която идва, за да богатее, да владее и разрушава. Конфликтът, ако се вгледаме, е между хората на ума и простите, агресивни и необразовани войници, между интелекта и първобитността, между човечността и разрухата, между духовността и физическата сила. Филмът със самото си съществуване пропагандира само една идея – че най-съвършеният човешки инструмент – мозъка – може да бъде използван с благородни цели и да печели. Доказателството е именно случването на този филм. С него създателите му просто казват, че бъдещето ни зависи от нас, от нашата съвест, благородство и доблестност, от нашата лична система за различаване на доброто от злото.


Оказа се, че могат да се правят пари и без низки страсти

Изключително поучителен филм. Особено в контекста на българското разбиране за медиен капитализъм, за правене на пари чрез медиите. Ето как не е нужно да залагаме на най-низките човешки страсти, да показваме най-простите, най-глупавите, най-перверзните и най-неуките си представители по телевизията, за да правим пари от тях. Ето как можем да правим ужасно много пари извисявайки, а не принизявайки. Стига, разбира се, да имахме таланта и въображението, трудолюбието и лудостта на хора като Камерън. И да инвестирахме пари в културата, в изкуството, в образованието, в науката – да се грижехме за духа си, а не за корема. Иначе… Ни остава да пишем мръснички истории по страниците на жълтите вестници, да каним престъпници в телевизионни предавания и да ги поощряваме с парични награди, да сътворяваме елити от най-презряните прослойки на обществото – от мутрите и проститутките, да живеем по втория начин, да правим компромиси, да не уважаваме повече себе си.
Напоследък се чувствах объркана, защото ми се струваше, че именно идеалите, качествата и моралните норми, в които съм възпитана от прекрасните ми родители се оказват най-големите ми недостатъци. Че мечтите и надеждите ми са кухи и напразни. Че живея в измислен свят. Оставаше ми успокоението, че и моите приятели се чувстват така. Гледах „Аватар”, попаднах в най-приказната реалност, която съм виждала някога и повярвах в нея. Повярвах, че човекът може да е съвършен и че неговият ум и въображение могат не само да променят реалности. Могат да ги създават.
Приятно пътуване към планетата на приключенията, справедливостта, красотата, обичта, доблестта и невинността! Има такава планета. Ако само можехме да вдигнем поглед…

––––––––

* Искра Ангелова е актриса и журналист, завършила е Българска филология в СУ, актьорско майсторство в НАТФИЗ и магистратура по телевизионна журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Фулбрайтов специализант. Работила е за CBS в Ню Йорк, САЩ, за bTV и Нова телевизия. В момента е сценарист и водещ на „Нощни птици” по БНТ и е част от трупата на първия частен Модерен театър.

Заглавията са на редакцията

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.