Гергана, 20 г.: В Китай колкото е по-евтино и мръсно, толкова е по-вкусно. Опитах и кучешко…
6 Февруари 2010
“Обожавам Китай! Много е красиво! Когато си там се чувстваш изключително спокоен, сякаш проблеми не съществуват. Още по-отпускащо е щом видиш вечер хората по площадите да танцуват. Слънчевите усмивки на китайците те карат да желаеш да посетиш страната им отново. Страхотно е!” - така с възторг говори за Китай 20-годишната Гергана, след първата година като студентка там.
Гергана Мартинова е завършила 18 СОУ в София с китайски език. За 4 години там е учила между 4 и 20 часа седмично китайски, имала е отделни преподаватели китайки, но повечето - българи. След като завършва, отива в Китай с пълна стипендия, за да учи езика по-сериозно. А сега през март заминава за Пекин, където ще държи изпити за прием в Рен Мин Та Сюе („Народния университет“). Иска да завърши икономика и международна търговия и да практикува специалността си в някоя европейска държава, защото, както тя се шегува: „В Китай не е много престижно да владееш добре китайски език”.
“Започнах да уча китайски още в гимназията и се оказа, че ми се удава. Имах голям интерес към йероглифите, обичам да рисувам. Всичко тръгна като игра в началото. Интересът ми се задълбочи, когато изкарах най-високия резултат на един международен изпит по китайски. Спечелих стипендия да уча 1 месец в Пекин. Започнах да се интересувам повече от езика и след като завърших 12 клас, веднага заминах за Пекин.
Вече знам хиляди йероглифи, защото не спирам да се занимавам и да уча още. Цяла година аз и няколко съученици бяхме в Тиендзин – това е град точно до Пекин, третият по големина в Китай (с население над 10 милиона жители). Там преминахме едногодишен курс, в който се учи само китайски. Моята цел беше да изкарам по-високо ниво на международния изпит по владеене на китайски, който се казва HSK. За да влезеш в университет, изискват шесто ниво. След едногодишното обучение държах този изпит и защитих шесто ниво.
В Китай беше много хубаво. В общежитието (само за чужденци) беше пълно с млади хора от различни държави. След няколко месеца започваш да ги приемаш като свои сънародници, без да ти прави впечатление кой е черен, кой е бял, кой е от Корея, от Куба и т. н. По принцип всички бяхме там, за да учим китайски, но повечето го изкарваха на купони, дискотеки и др. Моята стипендия беше пълна, получавах включително и джобни, така че не се налагаше да работя. Но мои приятели го правеха. Там на чуждестранните студенти им е забранено да работят и може да станеш само учител по английски език. Такива много се търсят, защото китайците са зле с английския. Произношението им е ужасно и дори да знаят много думи, не се разбира какво ти казват.
Част от колегите ми трябваше да лъжат, че майчиният им език е английски, за да ги вземат на работа. Имаше примерно един грузинец, на който му личеше, че английският не му е роден език, но беше достатъчно самоуверен, за да ги убеди и го назначиха. За такава позиция се плаща добре, особено ако си студент, но не ти остава време за учене. Часовете са през целия ден, а дори и да има дупки, не може да се прибереш, защото мястото е прекалено далече от там, където живееш.
За един студент хубава заплата там е около 3000 юана на месец, което е около 600 лева. Наемите на квартири са към 1000 юана на месец (1500 е вече лукс) и другите пари ти остават, а храната в Китай е страшно евтина. На мен през последните месеци много започна да ми омръзва китайската храна и си готвех. За 6 юана – 1-2 лева, може да си направиш чудесна яхния за целия ден – с пиле, картофи и всичко. Иначе тяхната кухня е много странна и съвсем различна от това, което се предлага в китайските ресторанти в България. В сандвичите им например винаги има водорасли, фъстъци, някакви странни репички и др.
Веднъж се излъгах да си поръчам супа, но явно не уцелих, защото представляваше огромен казан с вода, плуващи сини яйца и водорасли. Те имат едни сини яйца, които се държат дълго време под земята, миришат лошо, но се ползват като много добра подправка към храните. Не беше особено приятна супа, но те си я харесват. Иначе често си взимахме храна от едно място, близо до общежитието. Какво представляваше то? Представете си тухлена стена с малко прозорче. Като се отвори то, от вътрешната му страна е залепено меню. Една жена стои вътре в миниатюрно пространство, с тиган, газов котлон и продукти за готвене. Казваш какво искаш и тя ти забърква нещата на място. Това беше най-евтината и най-вкусна храна. В Китай стандартът е такъв – колкото по-евтино и мръсно, толкова по-вкусно. Като погледнеш вътре, може да ти се отяде от състоянието на т. нар. „кухня”, но на вкус е идеално. Ако си поръчаш супа на такова място, слагат ти я в найлоново пликче, завързват я и ти я дават да си я носиш.
В брошурата на един новооткрит корейски ресторант прочетохме, че предлагат кучешко месо. Събрахме се трима, отидохме и пробвахме. В средата на масата слагат един газов котлон. Носят ти нарязаното кучешко месо, зеленчуци и др. и ти си го вариш, колкото искаш. По принцип само мисълта, че е кучешко ти пречи да го изядеш. Самото месо е на кръгли парчета като шайбички и е много вкусно. Там ядат и котки, но не съм опитвала. Иначе в Китай има ресторанти, които приличат на зоомагазини. Примерно за влечуги - в един леген има живи жаби, в друг – нещо като гущери и т. н. На всяко животно е закачена цена и направо си избираш какво да ти сготвят. Котки не съм виждала да се предлагат по ресторантите, но веднъж видях китаец, който преследваше една. Не знам какво се е случило с нея после (смее се). Много рядко в Китай ще срещнеш улични кучета и котки. Определено са си решили проблема с помиярите.
Имат много вкусни шишчета – от агнешко, пилешко. Отварят едни сергии с много маси, на които правят шишчета – от зеле, от всевъзможни зеленчуци, от октоподи, от тиквички, от всичко. Дори от насекоми има – от мухи, скакалци, скорпиони, които изглеждат непокътнати, но опърлени и забучени на шишче.
Най-големият деликатес в Китай (и най-скъпото ястие) е патицата по пекински. Тя се готви цял месец. В повечето ресторанти, разбира се, не я правят по оригиналната рецепта, но ако искаш да ядеш истинска патица по пекински, трябва да си я поръчаш 30 дена по-рано, за да ти я приготвят – първо хубаво я угояват, колят я по специален начин, слагат я в различни сосове и накрая ти я поднасят със стръкчета лук, със специален сос и малки плоски хлебчета, подобни на арабските, но квадратни. Нарязват патицата пред теб, взимаш хлебчето, слагаш си от патицата и от лука, от соса, навиваш го като малко дюнерче и го ядеш.
Китайците не обичат да ядат много сладки неща. Преди време там отворили „Дънкин Донътс”, но заведението фалирало. В същото време обаче, всичко, което трябва да е солено, там е сладко, включително саламът. Взимаш си пуканки със сироп от ягоди или карамелизирани и се оказва, че това са солени пуканки, поляти със сироп от ягоди или карамел. Нямат хубави колбаси или като нашето сирене. Алкохолът им е слаб и не е вкусен. Бялото вино горе-долу е добро, но червеното е горчиво и с неприятен дъх – като нафталин. Бирата им е хубава, но също е слаба. Яйцата не се продават на бройка, а на килограм. Месата не се държат в хладилник, а си ги купуваш от щанда, така че не знаеш колко време са престояли и т. н. Вярно, евтино е, но много трябва да внимаваш. Явно хората там са свикнали.
Стандартите за хигиена в Китай доста се различават от нашите. При тях чисто е това, което за нас примерно е мръсничко и прашасало. Канализацията им е ужасна. Навсякъде има проблеми и се носят лоши миризми. Китайците не пушат често – в заведенията, ако видиш някой с цигара, той най-вероятно е чужденец, но пият много от тяхната ракия – пай дзио. Не носят на пиене и след една-две чашки започват да се правят на мъже и т. н.
По принцип мъжете в Китай не са кавалери – по-груби са, може да те изблъскат, да те прередят, без изобщо да се съобразяват, че си жена.
Масово се придвижват с велосипеди и си слагат мрежи на главите, докато карат. Но не някакви специални, а подобни на пазарските мрежи. Или пък са с маски, които приличат на такива за заваряване, но с прозрачно прозорче отпред, така че да виждат. Те ползват колелото за много далечни разстояния и така си мислят, че се предпазват от изпаренията. Въздухът там е мръсен, мъгливо е, небето не се вижда ясно. Китайците много обичат бялата кожа и се пазят да не почерняват. Затова през лятото, докато си карат колелетата, носят дълги до раменете ръкавици, за да не си опекат ръцете. Слагат си шалчета, чадъри над колелото, крият се.
Особено симпатични са китайките. Аз по принцип ги намирам за много красиви жени. Те са мънички, слабички, обличат се нежно и закачливо и приличат на момиченца, на анимационни герои или на кукли - с роклички, панделки. И като тръгнат с тези чадърчета… Когато спирам хората да ме упътват, винаги са много мили и отзивчиви. Ние сме малко по-затворени и дръпнати, а те са по-открити и винаги ще ти помогнат, освен ако не е за пари. Тогава изведнъж стават стиснати. Пазаренето в Китай е голямо. Непременно трябва да преговаряш за цената. Има магазини с фиксирани цени, но те са рядкост. Излизаш да си купиш блуза и търговците ти казват цена от 100 юана примерно. След известно пазарене може да си купиш 2 блузи за 50 юана.
В Китай непременно искат да имат синове и жените раждат, докато имат син, който да продължи рода. Затова са се получили семействата с много деца. Сега има ограничения за раждаемостта – всяка семейство може да има само едно дете, в противен случай плаща жестоки данъци, непосилни за хората. Така са решили да си намалят населението, което наистина е прекалено голямо.
Движението в Китай е безобразно. В Тиендзин изобщо няма пътни знаци (като „стоп”, „път с предимство” и др.). Карат в насрещното движение, засичат се постоянно, не спазват никакви правила, не обръщат внимание на светофарите… Ако си пешеходец и искаш да пресечеш, първо трябва да направиш път на колите, иначе те газят. Много често се случва да минават на милиметри от теб. Единственото положително нещо е, че карат бавно, но то е, защото има прекалено много автомобили. И на всяко място за паркиране има човек, който да помага и да дава наставления. Това е професия в Китай – помощник за паркиране, на когото плаща общината, а не автомобилистите.
Ако си европеец, докато се разхождаш по улицата, всички се обръщат. Чужденците им правят голямо впечатление. Дори няколко пъти са ме спирали да се снимат с мен, все едно съм някаква знаменитост, но е приятно. Обучението е много качествено. Не преподават материала по сух начин, а с чувство за хумор, винаги дават интересни и забавни примери, измислят игри, които да помагат в обучението. Големи фенове са на различни масови забавления – концерти, тържества, конкурси за таланти и др.
Технологиите са много напреднали, но много е крадено и е менте на известните марки. В мобилните им телефони има телевизор, който хваща всички програми, компютър, стотици други функции. Но повечето техника и телефони е забранено да се внасят в Европейския съюз. Имат различни роботи, сутиени, които се надуват и правят масажи – какво ли не. Местата за купуване на техника са огромни молове, поне десететажни. На първия етаж примерно има само телефони или устройства за емпетройки. Трудно е да намериш нещо оригинално, но може да се спазариш за много ниски цени. Изгодно е да си купуваш техника в Китай. Но бельото им например е отвратително – натруфено, в крещящи цветове, старомодни кройки, бабешко. Има и хубави неща, но много рядко.
Сега през март заминавам пак за Китай, за изпитите. През май ще разбера дали съм приета. Ако ме приемат, от 1 септември започвам да уча. Университетът там не излиза скъпо, но пак представлява трудност за мен. Изпитите са по 600 юана – 100 лева на изпит. Една година обучение е към 20 000 юана, което е към 4 000 лева. Отделно трябва да плащам общежитие. Най-евтиното е по 30 юана (6 лева на ден), но говорим за обща баня и тоалетна на етажа, живеете двама души в стаичка 2 на 2 и е много неприятно и неудобно за учене. Не можеш да се съсредоточиш, нямаш спокойствие и т. н. Така че смятам, ако ме приемат, да започна работа и да изляза под наем - четирима студенти могат да намерят апартамент за по 1000-1500 юана на човек (200-300 лв. на човек). След първата година, ако съм отличничка, може да изкарам стипендия. Дано да успея”.
Чича, за котешкото - "Майтап, бе, Уили!"
Трезвий, нормално, хората дискутират,имайки база информираност и методика за разсъждения. Обмен на информация и стойностни разсъждения е предпоставка за качествен разговор.А дървените философи спорят,защото според тях спор, значи надприказване..абе махленска работа си е.каквото и да им показваш, все тая..то си знае неговото и рУпа ли рУпа
Нямах намерение да събуждам спор относно произхода на спагетите. Това, че са измислени от китайците ми го каза италианец-колега тук. Нямам намерение да правя никаква реклама на китайците(нямам и особен мотив).Просто за мен е по-вероятно това да е факт, понеже китайците са сред най-консервативните народи, включително и като храна и затова считам, че много трудно може да проникне италианска храна точно на мястото, където съм аз.А истината е, че те ядат неперекъснато спагети, може би повече отколкото ориз-ядат в големи количества тестени изделия, но никога хляб във вида, който ние познаваме. П.С.Към авторката на статията-пожелавам ти успех, но искам да те посъветвам преди да тръгнеш да учиш там, задължително разбери дали ще имаш някакви здравни осигуровки от университета, защото според мен е малко вероятно да има такива. Тогава си направи едногодишна застраховка от България. Една от многото неуредици в Китай е именно здравната система - може би една от най-лошите в света... Пожелавам ти успех в Китай-ако имаш въпроси ми пиши на и-мейла, който оставих в предишния си пост
ей, каква глупост съм скалъпил преди това: многохилядна(цивилизация), -естествено, че е хилядолетна(цивилизация). СъКъ, аз не ям колбаси, но да ти кажа, аз пресмятам: ако месото е $7 за килограм, няма начин да направиш салам само от месо, който да струва $6 за килограм, то требе и пари за подправки, и за труда по приготовлението, и за овърхед, и за ваканция и здравна застраховка, и т.н.
Ами ако месото е $7.00 на килограм то излиза по-скъпо от това в Америка. Не ме учудва, че не ядете колбаси. А и не се знае какви обрезки се слагат там.
Жоро, разбрал си ме погрешно. Аз не твърдя, че италиянците са "зимислили" спагетите и те в този си вид са предадени на китайците. По-скоро съм склонен да мисля, че в процеса на развитието си хората са започнали да култивират различни видове зърнени храни и да правят съответно различни тестени изделия. Затова подобни на спагети изделия се срещат и в Далечния Изток и в Близкия, северна Африка, Европа и други. Факт е също така, че италиянските спагети се приготвят от твърд пшеничен грис, а китайските главно (но не само) от пшеничено брашно или оризово. Но това си е моето мнение и не е научно обосновано. Най-важното е, че и китайските и италиянските са ми страшно вкусни. Различни, но вкусни. Хайде всичко добро в Гуйян и да не прекалявате с Маотай!
Вкусът на котешкото е подобен на заешко, знам защото ядохме една котка през 1997г като студенти
Тук цените никак не са ниски, но специално месото е много евтино-5 лв. за килограм, независимо дали е свинско, телешко или пилешко.И то в най-реномирания магазин, където, надявам се го съхраняват добре.Досега нямам проблеми. Алкохолът им е ужасен, за сметка на това много скъп. Бутилка вино, което все пак става за пиене, но не е хубаво струва около 10-12 лв!От подобно качество в България би струвало най-много 4 лв.Оттам нататък съм виждал и за 25-30 лв. китайски вина! Евроопейските са още по-скъпи.
Ironic 57-ми, поздравления, Уили!!
Много вкусен бил и плъх,казват,а даже и показват.Гледах как го готвят в едно предаване.Показаха всички етапи-от отглеждането,одирането,печенето върху плоча разпънат до облизването на пръстите.Някой да е опитвал?
През 1986 бях в Шанхай.Отидохме на ресторант-хубав.Отрупахме масата с ядене и се натъпкахме.Платихме по около 5 долара на човек
Специално за Шанхай доколкото чух,подобна вечеря няма да излезе под 50 евро на човек, но разбира се зависи от нивото на ресторанта. Все пак хубавото в китай е,че не е задължително човек да плаща в скъп ресторант за да опита хубави ястия
Гери,поздравления! Върна ми спомените от преди две години.Бил съм там само за три месеца,но всичко което си написала е абсолютно точно.Човек трябва да види за да може да усети атмосферата.По интересно е от колкото да ядеш "стерилни вурстчета от чисто месо" в Германия. Единствено не мога да свикна ,като видя младо момиче заръфало кокоши крак с ноктите приготвен на скара.Толкова разпространено там, нещо като нашите кебапчета тук. Но, Китай е богата култура с много цветове и не яденето е най-важното и интересното там! Пожелавам ти успех !
Супер статия, беше ми удоволствие да я чета. Хубаво беше да прочета впечатленията на българка. Китай е огромен и като че ли е различно навсякъде, но разказът ти като че ли ми разясни много неща. Поздрави от Хамерика.
Леля Лютка, какви са ти впечатленията от Хамерика (кокоши крака или хамбургери предпочиташ)?...
Хей, хареса ми това, което си написала и ти пожелавам от все сърце да дойдеш отново в Китай! Аз съм от тия, които святат, че бъдещето вече не е на Запад, и ако някой иска да прави пари, да осъществява мечти, е по-добре да се насочва насам. А за тези, които четат разказа ти, и не саа били в Китай, ще кажа само, че на Изток нищо не е такова, каквото изглежда и за каквото се представя. Наблюденията са хубаво нещо, но като поживее човек по-дълго, сприятели се с местни хора и говори с тях за проблемите им, походи не само на културен туризъм, ще се убеди в това, което казвам. За други градове не мога да кажа, но в Пекин и Шанхай 3000 юана (300 евро) са нищо, имам приятелчета китайски инженери, които почват с подобна заплата и ядят всеки ден спагети за обяд. Освен това ако си чужденец в Пекин е на практика невъзможно да намериш квартира (тип боксониера) за по-малко от 2000 юана (200 евро), при това в квартал, който е на 1 час с метро от центъра. През последната година цените на недвижимите имоти и наемите скочиха сериозно, преди два месеца поскъпнаха горива, основни храни. Преди ...още
Нова година купих шал на сестра ми от магазин, който дори не беше из скъпите райони, а цената му беше 50 евро (при това за китайска марка, вярно известна, но все пак...), с етикет и продавачката изобщо и не даде да се пазаря... Не че няма евтино, не че не можеш да се пазариш, не че не можеш да ядеш да 10-15 юана, но нормална храна за двама души (нямам предвид купа с ориз и малко месо върху него) под 50-100 юана в Пекин трудно се намира.
66-ти, пишеш от Пекин: "През последната година цените на недвижимите имоти и наемите скочиха сериозно, преди два месеца поскъпнаха горива, основни храни." Усещаш ли, че срутваш мечтата на влюбените в бъдещето на Китайската (комунистическа) поднебесна империя като бъдеще на свободните хора (разбирай ала Куба и Китай)?!...
Страхотен стил, Гергана - колкото простичък и непретенциозен, толкова и увлекателен! Впечатлен съм!Браво!Пожелавам ти страхотно бъдеще с Китай,китайския език,писането и изобщо!
Умна хубавелка си ти, Гери, и доста паметлива, щом можеш да ги можеш йероглифите!Разказваш с детска непосредственост. Не яж кучета!Не, че прасето е по-малко интелигентно, както е доказано. Чича и другите холестеролци,/какъвто бях и аз/,на запад докторята имат само едно понятие /холестерол/. В България така се наричат само мазнините в кръвния ток, без които човек е обречен, а отлаганията по съдовете се зоват холестерин, бакелитен карашик от мазнини, калций и мъртви клетки. Чеча, ти за кое от двете говориш? Аз открих една чудодейна направа, която стърже съдовете за месец, без опасност от откъсване на плаки. Освен това намалява високото кръвно налягане и тушира артрит и подагра. Нарича се angiopirim. Ето линк http://www.improvedoralchelation.com/?gclid=CIqG26Oc3J8CFZEA4wodlS_cHQ Даже не се води лекарство, а коктейл от аминокиселини. Другото е http://www.improvedoralchelation.com/?gclid=CIqG26Oc3J8CFZEA4wodlS_cHQ Също много ефикасно. В никакъв случай не се водете по акълите на ординерните лекари и фармацевти, които изписват т.н. статини. Те имат много вредни странични ефекти, често и тератогенен. Много "страничен", нали? Освен това те са само превантивни. Дано с тази информация ви бъда полезен!Адресът ми е
Варан холестерин и холестерол са синоними, повярвай ми!
Galen, китайците дали мислят за тях според теб?...
надявам се Светослава Банчева да е запазила съвета, който и дадох сутринта на това място/ няма да го пращам на иван бакалов по пощата, защото никога не съм писал доноси
поредното доказателство,че само човека и прасето са всеядни..."боже колко мъка има по тоя свят"
Свобода за Тибет!!!
Разказа ми беше интересен докато не прочетох за кучешкото месо ! Да беше китайки иди дойди щях да те разбера....свинска работа Гери свинска .... Китай явно не ти се отразява много добре!
На мястото на авторката не бих си публикувал снимката :)