Какъв е следващият ход на Агджа?

Кристофър Торчия

Ахмет Али Агджа при излизането от затвора. Снимка: чтк

Тази седмица турчинът, който стреля срещу папата през 1981 г. и току-що излезе от затвора, пристигна в полицейското управление. Носеше тъмни очила и беше ескортиран от няколко едрогабаритни мъже в костюми. Служителите вътре му взеха пръстови отпечатъци със скенер и той подаде молба за паспорт. Мехмет Али Агджа не разкри къде планира да отиде, въпреки че каза в затвора, че иска да посети Ватикана. Той се обяви за месия и каза „не“ на оръжията. Едно нещо е ясно за тази суха, посивяла фигура, прекарала години в уединен затвор, която сега живее сред милионите на Истанбул: той е загадка и малко хора знаят каква ще бъде следващата му стъпка.

„Той е голям измамник. Продължава да говори лъжи“, казва Седат Ергин, бивш главен редактор на турския вестник „Миллиет“. Агджа беше осъден за убийството на Абди Ипекчи, защитник на либералните възгледи и главен редактор на „Миллиет“ до 1979 г., но избяга от затвора с предполагаемата помощ на екстремистки съучастници и рани папата с изстрел сред тълпата, очакваща Светия отец. Ергин описва Агжда като „психопат“, който може да се опита да изкара пари от известността си в Европа, и призова международните медии и обществеността да му откажат всякаква легитимност.

Агджа, определен като душевно болен от турските военни лекари, съзнателно или не, предизвиква противоречия. Роден в беден район на селска Турция, той заяви пред следователите, че действал сам, когато ранил папа Йоан Павел Втори, а после внуши, че България и съветското КГБ са стояли зад атаката. След като наказанието му изтече на 18 януари, той вдигна юмрук и предрече края на света и демонстративно се настани в петзвезден хотел. После поиска малко спокойствие.

„Цялата критичност във вестниците и врявата по време на освобождаването му се отразиха зле“, казва Йълмаз Абашоглу, един от адвокатите му. „Той иска само да си почине и да стои далеч от всичко това.“ Ако получи своя паспорт с петгодишна валидност, Агджа все пак ще трябва да кандидатства за виза, за да пътува до повечето европейски страни. Адвокат заяви, че 52-годишният Агджа преди време безуспешно поискал гражданство от Полша, родната страна на Йоан Павел Втори, който почина през 2005 г.

Адвокатите на Агджа не пожелаха да кажат къде се намира, но потвърдиха, че той е с брат си и с друго семейство. Някои от антуража му имат същия имидж и поведение като някогашните „Сиви вълци“, крайнодясна войнстваща групировка, с която Агджа някога беше свързан. Ватиканът отказа да коментира Агджа, който обяви, че ще напише „съвършеното“ евангелие. След освобождаването му от затвора, той публикува съобщение на английски и турски език, в което осъжда Абдуллах Йоджалан, кюрдския бунтовнически лидер, изтърпяващ присъда в затвора, който е презиран от много турци, но все още се радва на подкрепата на част от кюрдското малцинство.

Агджа беше екстрадиран от Италия през 2000 г. и излежа остатъка от присъдата си за убийството на Ипекчи, която беше намалена заради амнистия и законови изменения. Сайгъ Йозтюрк, автор на книга за Агджа, озаглавена „Поръчковият месия“, смята, че турските власти ще държат Агджа под наблюдение за известно време и че много от предполагаемите му контакти в подземния свят на Турция, странна смесица от националистически екстремисти и лидери на организираната престъпност с възможни връзки с корумпирани държавни чиновници, отдавна не са сред живите.

„Агджа е естествен обект на внимание, основно защото разказва различни истории всеки път, когато му бъде зададен въпрос“, казва Йозтюрк. „Агджа сега може да продължи да говори каквото си иска и няма начин да разберем със сигурност дали казва истината или не.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.