Сегодня: САЩ прилагат ориенталско рушветчийство в Таджикистан

Пьотр Иванченко

Обучение на Корпуса на мира в Таджикистан. Снимка: травълблог

Меденият месец в отношенията между САЩ и Таджикистан продължава. Медиите съобщават, че в началото на февруари тези държави организират двустранни политически консултации във Вашингтон. Предвидено е преговорите да обхванат четири блока от въпроси. Сред тях са политическо-икономическата ситуация в региона, осъществяването на водноенергийни и на транспортни проекти. Съвсем очевидно обаче основната тема, най-интересна за американците, ще засяга Афганистан. Схващайки интереса на Вашингтон, таджикистанското ръководство ще положи усилия да получи от него всичко, което не е успяло да издейства от Москва. Душанбе разчита например САЩ да участват с инвестиции в различни отрасли от икономиката на страната, на първо място в енергетиката.

Външният министър на Таджикистан Хамрохон Зарифи съобщи по-специално, че Душанбе смята да предложи на американците участие в строежа на железопътна отсечка по трасето Туркменистан – Афганистан (Мазари Шариф) – Таджикистан и на газопровод по същия маршрут, а също и в ускореното изграждане на далекопровода CASA-1000, който да обедини електрическите мрежи на Киргизстан, Таджикистан, Афганистан и Пакистан. Според експерти таджикистанците смятат, че това са предложения, които не могат да бъдат отказани, доколкото засягат и Афганистан.

Освен това специалистите посочват, че става дума за проблеми, свързани с водоползването в региона, изграждането на ВЕЦ в таджикистанския град Рогун, отглеждането на памук, защитата на американските инвестиции и юридическото осигуряване на дейността на компании от САЩ в Таджикистан. Самият Таджикистан представлява интерес главно като разпределителна база за товари, доставяни на контингента на НАТО в Афганистан, и като транзитен пункт за трафик на хероин към Русия, бивши държави от ОНД и отчасти към Европа.

Всичко това е достатъчно значимо за американците, че те са готови да си затварят очите за специалните отношения на Таджикистан с Иран. Ще припомним, че ирански компании изграждат в Таджикистан Сангтудинската ВЕЦ-2. Освен това в страната действат 15 съвместни предприятия с участието на ирански капитали. В началото на януари т. г. посещение в Душанбе направи президентът на Ислямската република Махмуд Ахмадинеджад, който нарече отношенията между Техеран и Душанбе „трайни и братски“. На свой ред президентът Емомали Рахмон подкрепи „мирната ядрена програма на Иран“, което изцяло се разминава с линията на Вашингтон.

Тези „нюанси“ обаче изобщо не помрачават днес отношенията между Таджикистан и Америка. Доста често чуваме как упрекват Кремъл, че с равнодушието си буквално е тласнал Рахмон в прегръдката на американците. Но проблемът бе там, че Русия вече не можеше и не искаше да задоволява непрестанно растящите апетити на Душанбе. Стига да напомним, че точно благодарение на Русия Рахмон успя да се задържи на поста си, а голяма част от населението на страната се издържа с парите, изпращани от гастарбайтери, заминали на гурбет във федерацията. Независимо че лъвската част от хероина идва в страната ни тъкмо от Таджикистан, Москва от съчувствие към Душанбе не бърза да въвежда визи и строг граничен контрол. За Рахмон обаче това явно не е достатъчно.

Защото американците са овладели до съвършенство ориенталското рушветчийство и добре са отработили система за подкупване на местните чиновници. Всичко това се върши под прикритието на субсидии за развитие на институциите на гражданското общество, за реформи в структурите на самоуправлението, за обществената дейност на политиците, за охраната и оборудването на границите, дори за борбата срещу наркотрафика. Размерите и адресът на тези траншове обаче издават съвсем очевидно същинското им предназначение. С оглед на създалата се практика е малко вероятно американците да направят що-годе реални инвестиции в икономиката на Таджикистан. Далеч по-евтино за тях е да плащат на лобисти в Москва, които ще прокарват закони за имиграцията, осигуряващи възможността Таджикистан да „изпуска“ в Русия излишната работна сила в страната, а с нея и социалното напрежение.

А след време, подпомогнати от зарибени чиновници и политици на хранилка, ще могат да организират обичайната вече „цветна революция“ и да наложат на мястото на Рахмон някой абсолютно питомен президент, който ще дължи всичко на САЩ. Тогава вече въпросът за отношенията с Иран ще бъде свален от дневния ред, а за Рогунската ВЕЦ и дума няма да се чуе.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.