Дайте шанс на Обама да събори „Иранската стена“

в. Вашингтон пост

Гордън Браун, Никола Саркози и Барак Обама преди да направят изявление за Иран през септември м.г. Снимка: Белия дом

Президентът Обама има през следващите няколко месеца шанс, може би единствен за цяло поколение, да направи света несравнимо по-сигурен. Той може да го постигне, но не като сключи сделка за съкращаване на оръжията с Русия или като засили действието на Договора за ядрено неразпространение, нито с уклончивото споразумение с Китай за климатичните промени – колкото и да са ценни тези начинания. Може да го постигне, като помогне на иранския народ да създаде нова форма на управление. През последните три десетилетия ислямската теокрация в Иран подбуди, финансира и раздуха небивал антидемократичен, антилиберален и антизападен фанатизъм. Свалянето или дори същественото реформиране на този режим ще бъде събитие, отстъпващо по идеологически и геополитически измерения само на разпадането на Съветския съюз.

Представете си Иран, чиито образовани, умни и високо културни граждани имат възможност да живеят в благоденствие и да участват пълноценно в глобалната икономика и обществения живот. Представете си какво въздействие би имал над мюсюлманския свят и над целия Близък изток процъфтяващ и модернизиращ се Иран, в който хората гласуват на редовни, свободни и честни избори. Онези, които отдавна се обявиха за „голям пазарлък“, основателно изтъкват огромните глобални ползи, ако Иран се интегрира в международния ред. Голямата им грешка е, че според тях е възможно да се прави пазарлък с мракобесни и върло антизападни водачи. До пазарлък обаче може да се стигне, ако сегашното правителство си отиде така, както си отидоха брежневците и лигачовците.

Смяна на режима ще е много по-добър развой от каквато и да било сделка, която би сключило правителството на Обама със сегашните управници на Иран за ядрената им програма. Дори и Техеран да приеме миналогодишното предложение да изнася част от нискообогатения уран, това би било скромна крачка по един дълъг и несигурен път. Заради подобна незначителна отстъпка не си струва да се изостави натискът за истински промени.

Трагично ще е, ако Израел навреди на изгледите за политически промени, като удари от въздуха иранските ядрени обекти тази година. Това ще даде мощен стимул на режима в Техеран точно когато почвата под краката му се клати – а и в името на какво? На несигурната перспектива да бъде забавена ядрената програма с няколко години ли?

Смяна на режима в Техеран е най-добрата политика за ядрено неразпространение. Дори ако следващото иранско правителство откаже да замрази ядрената оръжейна програма, то ще изпита остра нужда от западна икономическа помощ и от интегриране към глобалната икономика и международния ред. Това ще го накара най-малкото да забави днешния бесен устрем към създаване на ядрено оръжие и да склони да преговарят. Евентуално ново правителство може за известно време да изостави програмата или да се откаже от нея. Така постъпиха други страни. Каквото и да се случи, ако Иран не е управляван от радикали с мислене от преди хиляда години, дори и да притежава ядрено оръжие, заплахата ще е много по-малка.

Най-силният аргумент е прагматичен. Кое е по-вероятно – сегашните управници на Иран да се откажат от ядрената програма или да бъдат свалени? Преди година отговорът сякаш беше ясен. Нямаше признаци, че иранският народ ще се надигне и ще поиска промяна, без значение дали ще получи или не помощ от Съединените щати и другите демократични държави. Изгледите за сделка с Техеран за ядрената му програма изглеждаха незначителни, но изгледите за промяна на режима бяха нищожни.

Тези перспективи се промениха след 12 юни. Сега вероятността за промяна на режима е по-голяма от вероятността сегашният режим да се съгласи на отказ от ядрената програма. Шансовете за промяна в Иран могат да нараснат, ако бъдат наложени по-строги санкции, които ще засилят обществената подкрепа за Обама и другите западни лидери, и ако бъдат задействани програми за информиране и по-добра комуникация с реформаторите. Както писа неотдавна Ричард Хаас, дори и реалистът трябва да признае, че този шанс не бива да бъде проиграван.

Дали Обама мисли така? Досега правителството реагира бавно на събитията в Иран. То действа така, сякаш подценява политическия бунт и държи на каквато и да е сделка с Техеран. Президентът се страхува, че ще сгреши. Дори след като ирански опозиционни лидери го помолиха да застане на тяхна страна, а познавачи на Иран като Карим Саджадпур и Рей Такейх приканват от името на иранските реформатори към по-активни действия, Обама не говори и не прави почти нищо.

Президентът трябва да осъзнае, че сега е моментът „стената да бъде съборена“. И че този момент е мимолетен. Иранските лидери бързат да се сдобият с ядрено оръжие отчасти защото смятат, че ако го притежават, ще са по-силни и на вътрешната, и на международната сцена. Може би са прави. Но търпението на Израел ще се изчерпи. Ако промяната в Иран се забави, Израел може да реши да нанесе удар, независимо от шансовете за успех и сериозността на евентуалния провал.

Но ако режимът в Иран се срути пред погледа на Обама и с негова помощ, американският президент ще си осигури място в историята като лидер на променящия се свят. Преди трийсет години революцията в Иран победи с помощта на некомпетентни висши служители от правителството на Картър. Някои от тях до ден днешен настояват за нормализация на отношенията с бруталните приемници на аятолах Хомейни. Обама има шанс да обърне тяхното стратегическо и идеологическо поражение. Но не бива да чака много дълго.

По БТА

*Робърт Каган е висш експерт във Международната фондация за мир „Карнеги“, автор на месечен коментар във „Вашингтон пост“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.