Ще настъпи ли разведряване между Русия и Украйна?

Пет задачи за новия руски посланик в Киев

Сергей Морозов*

Михаил Зурабов е новият посланик на Русия в Украйна. Снимка: версии

Пристигането на новия руски посланик в Киев се забави почти пет месеца. Това създаваше мрачното впечатление, че Русия и Украйна, ако не във война, поне са в крайно дълбока криза. Кремъл до последния момент отказваше да контактува с украинския държавен глава Виктор Юшченко, водел демонстративно антируска политика през целия си петгодишен мандат. И даже когато се наложи новият посланик на Русия да връчи акредитивните си писма, Москва до последно демонстрираше, че не смята Юшченко за президент на Украйна. Затова предстоящата смяна на президента в Украйна – който и да бъде избран – ще промени атмосферата из основи. Всички се изнервиха вече от чакане нещата да тръгнат нормално.

В този смисъл Михаил Зурабов има късмет. Той поема посланическия пост в момент, когато се формират всички предпоставки за затопляне в отношенията. Защото явно вече не може да стане по-зле, отколкото по времето на Юшченко. Зурабов обаче не бива да храни илюзии – след месец-два отношенията ще се подобрят, но заслугата няма да е негова. Тъй че трябва да е готов за усърдна и сериозна работа. Според един любим израз на Владимир Путин, новият посланик трябва „да блъска като роб на галера“, докато разгребва Авгиевите обори, оставени не само от Юшченко, но и от предшественика на Зурабов Виктор Черномирдин. Понеже трябва да признаем, че през последните 18 години никой от руска страна изобщо не се е захващал с Украйна като хората.

Зурабов трябва да реши 5 основни задачи:

– Възможно най-бързо да проумее плетениците в украинската политика и да организира канал за доставка на цялостна и обективна информация в Москва.

Украйна е сложна държава. И за жалост, дори руските политици и експерти със специални познания по въпросите на ОНД разбират твърде смътно как се развива всъщност вътрешнополитическият живот в Украйна. От това дали Зурабов ще схване реалната вътрешнополитическа ситуация, разположението на силите и на групите за влияние, стоящи зад един или друг политик или зад някое решение, ще зависят всички негови действия занапред. И само при вярна преценка на ситуацията ще може да бъдат взети верните решения.

А информацията, изпращана от Зурабов до висшите лица в руската държава, ще определи и най-важните политически решения спрямо Украйна на държавно равнище.

– Да стане проводник на руската стратегия в Украйна.

Съвсем ясно е впрочем, че нито Кремъл, нито Смоленският площад (външното министерство в Москва) не разполагат с ясна стратегия спрямо Украйна. При все това, щом посланикът се намира в поверената му държава, такава стратегия трябва да бъде изработена. Тук Зурабов би спечелил, ако се опре на независимата експертна общност. Ако бъде организирана дискусия в нейните рамки, това ще е сигурен начин да се формира най-пълна и адекватна представа за руските национални интереси в Украйна и да се подготви средносрочна и дългосрочна стратегия спрямо тази страна.

– Да изгради в Украйна опора за политиката, водена от Русия.

За съжаление, резултатът от изминалите 18 години е следният: в политически план Русия няма на кого да се опре в тази страна. По стечение на обстоятелствата Москва, на когото и да заложи, все оставаше изиграна. Украинските политици се кълняха във вярна дружба при посещения в Москва, но щом заминеха на Запад, падаха в нозете на евроатлантиците.

Причината е, че Русия вземаше конюнктурни решения или пък избираше най-лесните. По-просто казано, плуваше по течението.

Липсваше желание да се мисли стратегически, да се работи с перспектива. Смяташе се, че Украйна и украинците няма къде да мърдат, ще си останат с Русия. И щом е тъй, защо да правим каквото и да било по въпроса? В крайна сметка руската подкрепа и ресурсите се изразходваха неефективно.

Днес още не е късно да работим по основите, на които да се опре Русия в своята политика. Трябва да влагаме сили и ресурси в новото поколение от политици, експерти, дейци на изкуството и културата, които са били идейно близки или поне неутрални спрямо Русия.

– Да положи началото на реална хуманитарна и просветна дейност.

За жалост, всички усилия в тази насока днес са практически незабележими на фона на дейността, развивана от държавите в Евросъюза и от САЩ. С оглед на общото хуманитарно и информационно пространство, Русия има безспорни конкурентни предимства и е необходимо да ги използва.

– Да подпомага интеграционните проекти, предимно в икономическата сфера.

За целта трябва да стартираме обмислена информационна кампания и да обясним предимствата на проектите за интеграция с Русия, а също и ние самите да предложим изгодни интеграционни формати.

Свидетели сме на уникална ситуация – днес Украйна е готова да поеме взаимоизгодния път за сближаване с Русия. Много неща зависят сега от самата федерация, включително от личности като руския посланик. Време е да загърбим кухите фрази и политическите изявления и да се заловим с конкретна дейност, ориентирана към резултат, с поглед към бъдещето на руския и на украинския народ.

По БТА

*Сергей Морозов е директор на руско-украинския център „Интеграция“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.