Кафене в Истанбул: Тук е забранено да се говори на турски

Шахика Темюр

Говоренето на турски е „напълно забранено“ в кафене, което се държи от млад учител по английски в историческия квартал на Истанбул Сюлейманийе, с цел да се даде на турците шанс да практикуват английски в родната им страна. Пространството на последния етаж на триетажното „Конак Кафе“ е препълнено със студенти, безделници и хора, търсещи нови контакти, които се опитват да подобрят способностите си за свободно говорене на английски. Учителят е отворил кафенето, за да помогне на учениците, които знаят граматическите правила, но се затрудняват да се изразяват сводобно, когато говорят на английски.

Това е място, където те могат да подобрят уменията си да говорят езика без да се налага да ходят в чужбина или пък да ощетяват свободното си време, посочва Алтан Чакърджъдоглу, който държи кафенето. Според 31-годишния учител постигането на усъвършенстване на езиковите умения изисква повече постоянна практика, отколкото временно посещение в чужбина, което може да трае само три до шест месеца. Някои хора отиват във Великобритания или в САЩ, за да подобрят говоримия си английски, казва Чакърджъдоглу. Но те не знаят, че ще загубят уменията си в рамките на определен период от време, ако не говорят английски, след като се завърнат в родината си.

В кафенето има редица пособия, които да помогнат на посетителите да говорят английски, докато се занимават с различни дейности. На всяка маса има английско-турски речник, който може да се използва по време на разговорната практика. Музикални клипове със субтитри се прожектират върху една от стените през целия ден. В кафенето има също малка библиотека с книги на английски за читатели на различно ниво на владеене на езика. Според млад икономист кафенето предлага всякакви възможности за практикуване на английски. Можеш да слушаш, да говориш, да гледаш. Всичко, което правим тук, е на английски. Не мога да си представя по-добър начин да учиш език в родна среда, каза Онур Тюрк, който е завършил Истанбулския университет миналата година.

Кафенето не налага редовна система или програма, както правят езиковите училища. Посетителите научават граматическите правила спонтанно, докато повтарят изречение и виждат кога и как то се използва. Кафенето обаче е не само място за среща, където хората се събират, за да подобрят езиковите си умения. То изпълнява също служба на социално средище, където хората могат да установявят близки връзки с други, които са като тях. Аз срещнах приятел, който се казва Халид. Ние имаме много общи неща. Всеки ден си говорим по телефона. Обаждаме се един на друг, за да видим какво ще правим, посочва Бедир Илхан, търговец на килими. Кафенето има страница във Фейсбук, за да информира посетителите за специални сесии или дискусии, които се организират всеки ден в 15.00 часа и в 18.00 часа и са отворени за всеки, който иска да се присъедини.

Учителят обявява темата по интернет ден преди дискусията. Тези, които проявяват интерес към темата, я проучват, за да се подготвят за дискусията, казва Нешет Тютер, 24-годишен промишлен инженер. Много хора си носят химикалки и листове и си водят бележки, когато дойдат на дискусията, добавя той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.