Гърция притесни и Световния икономически форум в Давос

Гърция се оказа в центъра на Световния икономически форум в Давос. На него присъстваха премиерът Георгиос Папандреу и финансовият министър Георгиос Папаконстантину, които не се поколебаха да отидат в швейцарския курорт, въпреки трудната ситуация, в която се намира страната. Те погледнаха на форума като на изключителен шанс, за да могат да информират световния елит за проблемите на Гърция, а също и да внесат известна яснота относно появилите се в последно време негативни публикации в чуждестранния печат за състоянието на гръцката икономика. Международният интерес към Гърция превърна Папандреу в „най-търсената личност“ от чуждите медии.

Защото това, което тревожи икономисти, анализатори, банкери, инвеститори и правителства, е фактът, че регионалните страни от еврозоната с високите си дефицити и дългове може би няма да могат да възвърнат своята конкурентноспособност и да погасят дълговете си. Кредитори са загрижени, че Гърция няма да може да излезе от дяволския кръг на дефицитите и растящия дълг и се опитват да й отпуснат заеми, но на прекомерно високи лихви. Други пък виждат опасност от фалит и се опасяват, че Гърция няма да може да изплати дълговете си. Ако това се случи, смята се, че и други страни с високи дифицити и дългове ще последват съдбата на Гърция, като Португалия и Испания, и ще поставят на изпитание еврозоната и единната европейска валута.

Заради финансовите си проблеми Гърция стана обект и на спекулации, след като в чуждестранния печат се появиха статии, в които се твърдеше, че гръцките власти са предложили на Китай да купи гръцки държавни облигации, за да се справят със сериозните финансови трудности, пред които са изправени. И трите южноевропейски страни обаче (Гърция, Испания и Португалия) имат проблем с конкуренсноспособността на икономиките си, за решаването на който те ще се принудят да водят политики на рестрикции. В свой доклад миналата седмица Европейската комисия предложи да бъдат намалени с 10 на сто заплатите в Португалия, Гърция и Испания. Смята се обаче, че в условия на рецесия и при растяща безработица и в трите страни е изключително трудно от политическа гледна точка да бъдат приложени такива рестриктивни мерки.

Целта на Папандреу в Давос не бе да реши проблемите на гръцката икономика, а да успокои пазарите, за да може да почне да дава плодове изготгвената от неговото правителство стабилизационна програма. Гръцкият премиер Папандреу знае, че резултатите от тази програма не могат да дадат видими резултати преди втората половина на тази година и че в рамките на тези месеци кабинетът му трябва да вземе на заем около 30 млрд. евро, за да обсужва задълженията на страната и да изплати заемите на държавата, които изтичат през април и май на обща стойност 25 млрд. евро.

От страна на гръцкия бизнес интересът към форума в Давос бе ограничен, тъй като на него присъстваха минимален брой предприемачи. Икономисти от „Морган Стенли“ очертаха сценарии за по-нататъшния ход на гръцката икономика, които в най-общи линии предвиждат бюджетният дефицит на Гърция да падне до 9 на сто от БВП тази година и до 6 на сто през 2011 г., а държавният дълг в следващите две години да скочи съответно до 121,7 на сто и до 127,7 на сто от БВП на страната.

Песимистичният сценарий според тях е икономиката на Гърция да навлезе в тригодишен период на рецесия, тъй като страната няма да издържи на шока от тежкото финансово адаптиране. Брутният вътрешен продукт на Гърция се очаква да се свие с 3,5 на сто през 2010 г. и с 1,5 на сто през 2011 г. и това да доведе до социални сътресения и до един кратък период на дефлация. Оптимистичният сценарий е гръцката икономика да се свие през 2010 г., колкото миналата година, тоест с 1,1 на сто, а през 2011 г. да отбележи ръст от 1,5 на сто. Преценява се, че въпреки свиването на бюджетния дефицит, забавянето на растежа ще бъде по-малък от очакваното заради несъвършено прилагане на рестриктивните мерки.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.