Диана Даскалова: Имигрантите у нас се приемат като заплаха. На Запад – като полза

Чужденци осъждат България в Страсбург за нечовешко отношение, казва адвокатката по емиграционни дела

Адвокат Диана Даскалова. Снимка: авторката

Диана Даскалова е адвокат и съучредител на Център за правна помощ „Глас в България”, който осигурява правна защита на чужденци – бежанци и емигранти на територията на България.

Емигрантският поток към България все още ли е по-малък, отколкото към другите европейски страни?

– Да, по-малко чужденци се насочват към България, отколкото към западноевропейските страни, в които има утвърдена емиграционна практика и култура от десетилетия. Това е характерно не само за България, но и за повечето Източноевропейски страни (новите членки на ЕС). Но след 2007 година се наблюдава много бърза тенденция България да се превръща от транзитна за емигрантите държава в крайна дестинация и място, което става привлекателно за все по-голям брой чужденци.

С какво България е станала по-привлекателна за живеене от 2007 година насам?

– С това, че е вече е членка на ЕС, че е демократична държава. С приемането ни в Шенгенското пространство се очаква потокът от емигранти в България да се увеличи още повече. За съжаление, има и все по-голямо разочарование от страна на новопристигналите чужденци, което не е добре нито за имиджа на България пред гражданите на третите страни, нито пред другите европейски държави. Увеличават се осъдителните дела на емигранти срещу България в Страсбург и това не е просто икономически неизгодно, защото данъкоплатецът трябва да плаща обезщетения от джоба си, но също и – това е пагубно за имиджа на нашата сравнително млада демокрация.

За какво бежанците и емигрантите успяват да осъдят България в Страсбург?

– България е осъждана за това, че нарушава правата на чужди граждани по Европейската конвенция за закрила правата на човека по няколко направления. Първо, че не осигурява ефективен съдебен процес и достъп до ефективен съдебен процес. Това е в случаите, когато на чуждите граждани се издават немотивирани заповеди за експулсиране. Много от делата са по член 5 от Европейската конвенция за правата на човека, които са във връзка с продължителното задържане в специализирания дом за временно настаняване на чужденци (б. р. – става дума за нареченото от Иван Кулеков „Българският Гуантанамо“ в Бусманци – виж тук за него). България е осъждана и във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който защитава правото на личен и семеен живот. При налагането на заповеди за експулсиране или отвеждане, или забрана за влизане на чужденци в страната, не се отчита балансът между това дали е нарушено тяхното право да бъдат на територията на страната и да са свързани с членове на своите семейства, които са с българско гражданство.

Адвокат Диана Даскалова. Снимка: авторката

Бихте ли разказали някой драстичен случай на репресия срещу чужди граждани в България?

– Да вземем за пример случаят на едно арменско семейство – майка, баща и две малолетни деца, които влизат преди 14 години в страната ни по време, когато между България и Армения няма визов режим. Тоест, те влизат безпрепятствено, установяват бизнес тук, регистрират фирма, имат успешна дейност, справят се много добре. Когато се въвежда визовият режим, те чисто технически не могат да отговорят на някои от изискванията – например искат от тях да са наели поне 10 работника от български произход, но към онзи момент те не могат да удовлетворят това искане. Налагат се заповеди на всички членове на семейството за принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в страната за срок от 10 години. Това семейство не напуска България, защото тук са се установили, живяли са вече 10 години, децата им учат в българско училище, говорят перфектен български, справят се. Децата са сред отличниците на училището и имахме голяма подписка в тяхна защита, инициирана от директорката на гимназията. Преди няколко години имаше протести пред президентството, на които съучениците на децата – цели класове – протестираха да няма такова отношение на държавната администрация към техните съученици и приятели. Семейството наистина има много широка обществена подкрепа в района, в който живее, но законът, който е приложен технически, не им дава никакво право на легален статут, на работа, на образование, на нормално функциониране в обществото. Едното от децата – момиче – завършва училище, навършва 18 години и го задържат в дома за временно настаняване в Бусманци. Случаят беше потресаващ, защото става въпрос за дете, което е израснало в България и се чувства българче. Момичето беше пуснато заради силното обществено разгласяване на тази история, но статутът на семейството още не е уреден.

Тоест – отношението на българските власти в момента към емигрантите цели да се спре потока им към България, а тези, които вече са се установили тук, да бъдат изгонени, така ли?

– Да, за съжаление това е отношението на държавата в момента – чужденците се възприемат като заплаха. Затова и законът е репресивен – как да намалим и да регулираме този поток. Докато при развитите европейски държави или в американското обществото, което изцяло е изградено от емиграция, чужденците не се възприемат като заплаха и тежест, а като полза и потенциал. Има хора с много високи квалификации, които идват в страната, както и такива, които са завършили образованието си в България. Статистиката показва, че повечето от емигрантите в България са работодатели. Тоест, те не идват тук, за да откраднат работната ръка на някой българин, а да допринесат за икономическото развитие. Така че е нужна промяна в начина ни на мислене. Сегашната ни нагласа е следствие от тоталитарното ни минало, когато една от основните забрани беше забраната за свобода на движение. Така че има някакво наслагване и нужда от промяна.

Преди години хората в различни столични квартали, например Панчарево, масово даваха подслон на нелегални емигранти в България. Има ли го още това – къде живеят нелегалните емигранти в момента?

– Всеки се оправя сам. Законът за емигрантите е такъв, че те са подтиквани да се превръщат в криминален елемент от обществото ни. Те нямат право да работят легално, нямат право да учат, нямат документи и са принудени да търсят алтернативни средства за оцеляване.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.