Диктаторът Блеър ни тласна във война

в. Таймс

Тони Блеър. Монтаж: бийтдрифтър

От Чърчил насам не е имало лидер, който да е толкова решен да стане неговата. Но Блеър бе фатално заблуден. Самият сър Джон Чилкът ни уверява, че разследването на комисията Чилкът не е съдебен процес и че никой няма да бъде намиран за невинен или виновен. Всички знаем, че това не е вярно. Протича обществен съд при всяко следващо оповестяване на доказателства.

По-специално бе извършен негласен съд над поведението на Тони Блеър. Може и да никога да не се стигне до действителен съдебен процес срещу него, но въпреки това има обществена присъда над отговорността му за британските действия в Ирак. Отговорен е бил Блеър, доказателствата го показват. Той беше премиерът, който на два пъти спечели избори с убедителни резултати. Той можеше да прикотква, принуждава, заплашва, разгневява и приласкава, за да постигне своето – военен лидер, който бе най-близкото до парламентарен диктатор от управлявалия във военно време Уинстън Чърчил.

Големите речи на Блеър, по които трябва да се съди и за представените пред Чилкът доказателства, обикновено се развиват по сходен начин. Когато ги слушате за пръв път, вероятно ще ви звучат убедително. Има обаче винаги за какво да се хване човек в тях и е твърде вероятно да го направи наум. В изказванията му пред Чилкът имаше аргументи, които изглеждаха убедителни в петък, но станаха все по-съмнителни с преминаването на уикенда. Той със сигурност породи у мен повече съмнения, отколкото убеденост.

Бих приел важното уверение на Блеър: „Вярвах отвъд всякакво съмнение, че Саддам имаше оръжия за масово унищожение.“ Той подкрепя това с аргумента, че „никой не оспорваше, че Саддам има ОМУ“. Дори това се нуждае от внимателна проверка, тъй като самият Саддам твърдеше, че се е отървал от своите оръжия за масово унищожение. Но от историческа гледна точка, беше нещо естествено за британското разузнаване да отхвърли всякакво твърдение на Саддам.

Навремето западните правителства, включително онези, които най-много се противопоставяха на употребата на сила, допускаха, че Саддам все още има химически оръжия. За Блеър щеше да е естествено да споделя това вярване, макар че той изглежда е разчитал на разузнавателни източници с ниска степен на надеждност, без да е откровен с кабинета си, парламента или обществеността за възможните слабости в разузнавателната информация. Трябваше по-бързо да коригира доклада за 45-минутната ракетна заплаха.

Това обаче не отговаря на въпроса: „Защо Ирак?“ Блеър се аргументира, че дотогавашната политика на възпиране на Ирак чрез санкции и прелитане на самолети е била застигната от нападението над кулите близнаци. Той изложи този аргумент в пасаж, който сам по себе си се нуждае от анализ: „До 11 септември (тези, които прилагаха политиката на възпиране) даваха най-доброто от себе си“; след 11 септември „изчисляването на риска се промени. Над 3000 души бяха убити – ужасяващо събитие. Ако онези хора можеха да убият 30 000 души, щяха да го направят.“ По-нататък Блеър казва, че 11 септември „напълно промени преценката ни къде има рискове“.

На този етап от представените от него доказателства е очевидно, че той не отговаря на основния въпрос: „Защо Ирак?“ Вярно е, че Ал Каида беше убила 3000 души в САЩ. Вярваше се почтено, но погрешно, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение, които може да са заплаха за западни страни. Нямаше доказателства, че „онези хора“, на които много им се е искало да избият 30 000 американци, са имали каквото и да било общо с Ирак или със самия Саддам. В историческо отношение светската партия Баас разглежда ислямския фундаментализъм като един от главните си врагове.

По-късно Блеър разумно посочи, че трябва да се гледа естеството на режима, а не само вида на оръжията. Доктрината Блеър е, че „оценката на сигурността е тясно свързана с природата на режима“. Той с основание смяташе, че Саддам е „дълбоко злонамерен човек, почти до степен на психопатия“. Недопустим риск е да се оставят оръжия за масово унищожение в ръцете на такъв човек. Това е вярно, но си беше също толкова вярно преди 11 септември. Не е ясно доказано, че 11 септември е променил изчисляването на риска. Той всъщност по-скоро създаде по-голям натиск над Ирак да направи отстъпки.

Блеър приложи доктрината си и към сегашния проблем с Иран, където вижда същата опасна комбинация между оръжия за масово унищожение и „силно репресивно или провалило се“ държавно управление. Той не уточнява каква политика би предприел към Иран. Все пак заяви, че по негова преценка „не бива да поемаме никакви рискове по този въпрос“. Той не ни казва кои са по-големите рискове – да се предприемат действия срещу Ирак, ако е изпълнимо, или да не се предприема нищо. Иран е по-силен от Ирак.

Имаше един показателен момент в изказванията на Блеър. Той каза, че е повел Великобритания на война четири пъти. В мига, в който го заяви изглежда осъзна, че това не е популярно изявление. Направи пауза, след това изреди списъка – Сиера Леоне, Косово, Афганистан и Ирак. Въпросът за законността на действията се повдига както за Косово, така и за Ирак. Подобно на лорд Голдсмит, Блеър приема, че действията в Ирак са били законни поради липса на втора резолюция на ООН и опирайки се на резолюция 1441.

Намесени са и по-общи въпроси от международното право. Те се отнасят до монопола над употребата на сила, даден на ООН в нейния Устав. От 1945 г. конвенциите за изтезанията и геноцида създадоха по-широки права за употреба на сила. Съществува едно по-общо право да се арестуват извършителите на изтезания или да се осъществи намеса за предотвратяване на геноцид. Това бе оправданието на намесата на НАТО в Косово.

Все още има твърде много провали в иракската политика, за които не е дадено оправдание. Саддам бе свален от власт, но на висока цена, която се изразява в броя на загиналите военни от съюзническите сили и иракски граждани. Останахме лоялни съюзници, но бяхме такива на все по-непопулярно американско правителство. Международният закон не бе изяснен. Смели войници не получиха подходяща екипировка. Както каза генерал Дъглас Макартър пред Сената на САЩ през 1951 г.: „Във войната нищо не може да замени победата“. В крайна сметка Ирак не бе победа за Великобритания.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.