Ивайло Борисов, създател на популярния и често скандален блог така и така, представя книгата си „01. Неприличен роман”. Според издателите от Колибри това е свеж и некомплексиран очерк за живота на не-обикновения човек – човека, за когото „не може” и „трябва” са частици от чужд, непонятен свят; човека, който държи да получи онова, за което е платил; нетипичния българин – онзи, който не намира невежеството и примитивността за нормални. Книгата е подигравка и на места безжалостна гавра с българската реалност - късния соц и ранния див капитализъм, българските порядки и криворазбраната „българщина”.

Според Любен Дилов-син това е книга на един жизнеутвърждаващ, пишещопрохождащ, светъл човеконенавистник. Ще стане ли от Ивайло Борисов голям писател – предлагам ви сами да прецените. Това, което е сигурно – че държите смешна, динамична, написана изцяло на уличен език история на българския хейтър. Една от възможните истории за онези, на които пожелаваме: „Не се намразвай от сутринта, спи до обед!” Колкото повече такива истории – толкова по-добре.

Няколко кратки откъса от “01. Неприличен роман”:

Събудих се на пода. Слънцето ми блестеше в очите. Главата ме приболяваше много осезаемо. Огледах се. Станка я нямаше. Вместо нея на четирите легла имаше няколко други съученици. Наоколо се въргаляха празни бутилки и счупени чаши. Не помня как се бях озовал обратно в нашата стая. Сигурно Станка не е издържала на потресаващите ми естествоизпитателски опити от типа „ако това не може да влезе тук, то тогава…“ и ме е изритала. Разбирам я. По-жалка картинка от мен, опитващ се да пъхна меко парче месо неизвестно къде, дишайки тежко, и накрая свършващ с протяжен стон, едва ли сте виждали. Ще повърна само от мисълта. Мисълта за сефтето си. Виждали ли сте човек, направил сефте без секс? Ето ме. От Гинес могат да дойдат да ме регистрират.

*****

Известно време след излизането от казармата отново бях там, откъдето тръгнах. Само родителите вече ме гледаха малко по-кисело, защото, знаете, „На Попови синът им е на твоите години и си има и хубава работа, и семейство направи, и детенце чакат напролет!“ А аз нямах хубава работа, нито бях създал семейство, още по-малко пък чаках дете, опазил ме Господ. Ама сигурно защото не бях на Попови синът. Да го еба в модела за подражание. Затова цялата държава за нищо не става. Защото всички вземат пример от на Попови сина или на Неделчеви дъщерята, която на 22 години е неврастенична, уродлива майка на второ дете, пушеща цигара от цигара.

*****

Същата вечер Аксиния направо ме спука. Топките ми станаха на мекици. Работата обаче беше там, че през това време си представях Ада. И не просто как я еба, а, извинявам се за този профански, отдавна загубил смисъл израз, правещ ме да изглеждам като глупав зубър, я любя. Не можеш да ебеш ангел!

****

На следващия ден в новините видях интересен репортаж. Фекална лавина заляла кооперация на площад „Македония“. Лайната изригнали от таванските помещения и тръгнали надолу по стълбите. Влезли в апартаментите на хората. Били толкова много, че напълнили мазетата. Залели компотите, дамаджаните с вино и бидоните за киселото зеле. Истински лайнян потоп. Лайнагедон в средата на юли по средата на столицата.
Най-забавното обаче беше, че Гражданска защита и компанията, отговаряща за водопроводите, в интервю отказаха да се ангажират с проблема, тъй като източникът на лайната бил незаконно построена тоалетна, вследствие на което цялата отговорност – и работа по отстраняването на последствията – принадлежала на етажната собственост. Съкооператорите не само щели да отстранят щетите за своя сметка, но и щял да им бъде съставен акт за незаконното строителство на тоалетната, както и за незаконното отдаване под наем на таванските помещения. После щели и да ги подпукат за биологично замърсяване.

****

В градския транспорт човек научава много. Две спирки само да пропътуваш – всичко ти става ясно. Актуалните новини излизат наяве. И веднага правиш съвършено достоверна статистическа извадка на населението. С всичкото му там – нагласи, положение, финансово-имотно състояние, политическа ориентация и прочее. Всичко.
- Копеле, сестра ми духа на всичките ми приятели, а на мен не иска – имала била принципи!
- А нещо кинти ако ѝ дадеш?
- 100 % ще се навие. Ама кво? Тате, дай 20 лева за един свирчок от Ралица?
…
- Вземам активно участие в борбата с нежеланата бременност чрез пасивност. Голям парадокс!
- Голяма тъпотия, брат ми!
- Е що? Парадокс е. Защото, гледай сега – активно се боря с евентуалната възможност случайно да се зачене, като съм сексуално пасивен. Кое му е тъпото? Не вдяна ли пак бе?
…
- Помогнете за хлебец! Помогнете за хлебец! Помогнете за хлебец! Помогнете за хлебец!
…
- Тия турци съсипаха България!
- Кои турци? ДПС ли?
- Всички са турци!
- Ба, мани ги тия пустиняци турците! Чифутите контролират всичко!
…
- Зълва ми взеха голям кредит и сега не могат да го изплащат. Ще останат на улицата!
- А пък здравната каса вече не поема лекарствата на Добринка!
- Ти остави, парното тоя месец е 480 лева! Откъде ще взема толкова пари само за парно?!
- Какво ти парно, на мен наемателите ми навъртели 1500 лева телефон и избягали!
Не е на добре работата, като ви казвам. И най-позитивният и добър човек само с един тегел в градския транспорт може да се разболее от неизлечима духовна празнота и злокачествени емоции. Гаранция – или турците, или чифутите са измислили цялата схема, за да контролират народа.

****

По някое време на вратата започна да се звъни упорито. Да се звъни и да се блъска. С викове „Отворете, полиция!“. Няма такъв цирк! Сигурен бях, че пред вратата щях да намеря тържествуващи всички съседи. Със свирки в устите, знаменца и балончета щяха да ме изпратят в пос¬ледния ми път.
Бързо хвърлих ножа в чекмеджето и се запътих към вратата. Докато хващах дръжката, чух гласа на Цецка, която просъска на някого там: „Има мачете!“
В момента, в който отворих, се случи онова, което съм гледал само по телевизията – едни хора с маски ме хванаха, хвърлиха ме на цимента и ми сложиха прангите, крещейки „Лягай долу“ и „Не мърдай“. Няма такъв цирк, батко! Все едно съм педофил или имам 5000 шпиндела с нелегален Windows. Добре, че нашите ги нямаше наоколо да гледат, че щяха да получат инфаркт!
С извити ръце и натисната надолу глава ме помъкнаха към лендровъра. Тотално падение. Не знам само как нямаше журналисти наоколо, но благодаря на Бога за това!
Натъпкаха ме отзад и с пуснати сирени се юрнахме нанякъде. По някое време не издържах и казах:
- Не се излагайте бе, няма да ви донеса бонуси за заловен престъпник на годината!
Вместо отговор получих отлично оттрениран юмрук в устата. Устната ми се сцепи и потече малко кръв. Разсъдих мъдро, че с любезните господа е по-добре да не си общуваме занапред.

****

Извадиха ме, върнаха ми вещите и ми казаха, че съм свободен.
Същата вечер, докато съм бил в ареста, двама маскирани разбили апартамента на Цецка и баба Дана. Вързали ги на леглото и ги мъчили известно време. Цецка отново се правила на пишкин момиче и буйствала, та се наложило и да я поебат малко, за да се успокои. Пред майка ѝ.
Оказа се, че добрите ми нехигиенични съседки държали вкъщи половин кило злато от турско време и 10 000 лева. Накрая си признали къде са и крадците си отишли доволни и задоволени.
Баба Дана не издържала на емоционалната бомба и издъхнала на сутринта. Цецка изпаднала в шок, обадила се в полицията и хукнала да буди Радул, но на връщане се подхлъзнала на стълбите, паднала на врата си и умряла на място.
Абе гадна работа. Но пък ако не ме бяха наредили така, можеше да чуя, че ги обират, да се притека на помощ и сега можеше да са живи. Но не, те трябваше да си намират нонстоп причина да ми тровят живота. Затова майната им! Аз им прощавам, Господ ще ги съди.
От цялата работа полицаите ми съставиха акт за нарушаване на обществения ред, колкото да не са капо.

****

Много шано ми се размина, заклевам се! Това е някакъв знак от съдбата. Прибрах се пеша, мислейки си глупости. Намерих на вратата залепен лист от тетрадка с изписани грижливо с черен флумастер букви. Буквите офор¬мяха изречението „Домсъветът се събра и взе решение да се изнесеш до утре!“
О, божичко! Домсъветът, разбирай Радул, се събра със себе си и взе решение да се изнеса до утре! Ще падна от смях. Сигурно не може да си седне на гъза и се чуди хиперактивно какво да прави. Да взема да го поритам още малко, току-виж се вразумил.
Взех от къщи един червен химикал и нарисувах гъз около „Домсъветът“, като „о“-то беше анусът му. Добавих и мазен дебел хуй с космати топки, пръскащ сперма върху него. Доволен от свършената работа, треснах вратата така, че у никой съсед да не остане съмнение, че съм се върнал.
Контрастът с двата некролога на съседната врата беше просто един път.

Дами и господа,
Настъпи дългоочакваният момент! Пършивата ми книжчица ще бъде представена на широката общественост. Скоро с мен вече няма да може да се говори, ако не сте културтрегери поне от ранга на Денди, или най-малкото да сте по така, как да се изразя… авангардни… Тук имагинерният ми приятел подхвърля зад рамото сполучливото “fucked up in the head”, но сега се опитвам да бъда дружелюбен и да предразположа новия си литературно-културно-трегерски приятелски кръжец, та ще го спестя. Унилсън jr, долу, момче!

Та така, де. Четвъртък, четвърти февруари в 19 в Поп Арт кафето на Одеон. Няма страшно, и аз не съм бил преди там и ми е ново всичко туй…

x Изпрати на приятел: Твоето име: Твоят имейл: Име на приятел: Имейл на приятел: