Русия – САЩ: Премеждия пред новия договор за ядрените ракети

Андрей Федяшин

Крилати ракети KH-55 Гранат (по кодовете на НАТО – AS-15 „Kent“), прикачени на бомбардировач ТУ 160. Той може да носи 12 подобни ядрени ракети, всяка с бойна глава 200 килотона и обсег 3000 км. Снимка: авиапедиа

Ако се вярва на руски източници в Женева, новият договор за стратегическите нападателни въоръжения (СНВ) може да е готов до 27 февруари. Документът, който юридически ще регламентира по-ниски равнища на броя на ракетите и ядрените бойни глави на САЩ и на Русия, се разработва активно от май 2009 г. Договорът СТАРТ-1 от 1991 г. изтече на 5 декември миналата година.

Дискусиите по бъдещия текст, започнали в Женева на 1 февруари – след новогодишната ваканция, явно са навлезли във финалния стадий на техническите и лингвистичните уточнения. При всяко положение, и двете делегации твърдят почти в унисон, че договорът вече може едва ли не да се пипне с ръка – казват, че е подготвен до 95-97 на сто.

Кой, къде, какво ще съкращава и в какви количества – това в общи линии вече се знае добре. САЩ и Русия ще трябва да имат по 500 до 1100 носители, а бойните глави на всяка държава да бъдат между 1500 и 1675. Вариантите може да предвиждат повече носители за някоя от двете при по-малък брой бойни глави и обратното.
При това обаче установеният таван е повече от достатъчен, за да могат страните, казано с езика на Пентагона, свободно „да проектират своята военна мощ и да разполагат със силен възпиращ фактор“. По принцип преговарящите вероятно са договорили вече и режима на проверките, а също и принципите, по които ще се отчита „възвратният потенциал“ (свалените от въоръжение, но неунищожени бойни глави, каквито имат предимно САЩ).

За жалост обаче, едно е „да родиш“ нов договор, а съвсем друго – „да го научиш да ходи“. Тук трябва да се каже, че споразумението идва в не много сполучлив момент. Между подписването и ратификацията му са застанали множество твърде ядосани републиканци в Сената, които има какво да поискат от Обама „срещу ядрената сделка с Русия“. И най-важното, между подписването и ратификацията стоят и междинните избори за Конгрес на САЩ през ноември. Ще се гласува за нов състав на цялата Камара на представителите и за една трета от местата в Сената.
Според конституцията на САЩ, тъкмо Сенатът ратифицира (одобрява) всички международни договори, сключвани от САЩ. Ще се наложи Обама да извади нещо твърде силнодействащо, за да убеди сенаторите републиканци да подкрепят новия документ за СНВ. Тия неща не стават с едното красноречие.

Договорът ще може „свободно да мине“ през Сената, само ако получи две трети от сенаторските гласове – 67. Демократите в момента разполагат с 59 гласа в горната камара (ако включим и двамата независими депутати), а републиканците – с 41. Тъй че днес нещата не се връзват, а ще станат и още по-трудни след ноемврийските избори.
Американците имат навика, щом настанят в Белия дом някой демократ, след президентските избори „за равновесие“ да сложат в Конгреса републиканци (или да направят там равносилен акробатичен трик). Междувременно все повече избиратели са недоволни от вътрешната икономическа и социална политика, а след ноември се очаква републиканците в Сената да станат още повече. Може и да не грабнат мнозинството, но увеличението им е почти сигурно. Теоретично погледнато, договорът за СНВ – ако бъде изтълкуван като успех за Обама – може да забави това увеличение. Но…

В началото на мандата си Обама раздаде твърде много обещания (за „рестартиране“ на връзките с Русия, за безядрен свят, за „спокойствие“ в Близкия изток, за уреждане на ядрените проблеми на Иран и Северна Корея, и т. н.). И днес са му крайно необходими външнополитически резултати. Каквито засега просто няма. Във външната политика не е изпълнено абсолютно нищо от обещаното. Договорът за СНВ би могъл да стане първата победа.
В списъка, изброяващ „големите дела на Обама“, договорът за СНВ е съпроводен с магичната добавка за месец май. Администрацията наистина твърди, че не определя никакви срокове, и дума да не става, но с този месец са свързани много и много неща.

Точно за май т. г. е насрочена поредната десетгодишна международна конференция на ООН по изпълнението на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1968 г. Сред участниците му обаче не фигурират Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея, а в една или друга степен те вече са станали, общо взето, ядрени държави. Евентуалната неспособност на „големите“ да се разберат за съкращаване на ядрените си арсенали би станала за „малките“ оправдание, за да продължат усилията по увеличаване или създаване на свои собствени. Тогава ерозията на ДНЯО ще достигне заплашителни мащаби.

За Обама е необходимо документът за СНВ да бъде ратифициран още преди ноември – така ще може „да покаже резултати“ и да спре републиканската атака за превземане на Конгреса. Обратното, републиканците съвсем не искат преди ноемврийския вот Обама да се представи като „велик и могъщ“ миротворец. Белият дом впрочем вече направи чудесен подарък на сенаторите републиканци с поредния четиригодишен преглед на концепцията за военна стратегия и проекта за военен бюджет за 2011 г. Всъщност, ако Нобеловият комитет знаеше какъв ще бъде военният бюджет на САЩ и как виждат Щатите своето „военно бъдеще“, миналата година Обама надали би получил в аванс Нобеловата награда за мир.

Въпреки всички обещания на самия Обама „да изчисти военния бюджет“, той ще нарасне с 3,4 на сто до нечуваните 708 милиарда долара (а фактически заедно с всички скрити плащания и преразпределени разходи ще наближи 900 милиарда). Това надхвърля военните бюджети на 15-те водещи военни държави в света (включително Китай и Русия), взети заедно. Средствата, отпускани за нуждите на енергийното министерство (което поддържа в бойна готовност ядреното оръжие, разработва нови видове ядрени въоръжения и отговаря за ядрените опити), ще нараснат с 11,2 милиарда долара, тоест с 13,4 на сто.

Ако прочетем внимателно последния Четиригодишен преглед на отбраната (Quadrennial Defense Review, или QDR – Конгресът нареди в средата на 90-те да се изготвят такива, за да има представа за военната политика на администрацията за четири години напред), ще видим, че САЩ минават от войни на едро към войни на дребно. В прегледа се посочва, че Щатите вече ще подготвят своите въоръжени сили за „множествени конфликти“ в които и да било региони на планетата, ще започнат модернизация и увеличаване на средствата за доставка на войски, борба срещу кибернетичния и ядрения тероризъм, ще бранят американските бази в чужбина и техния персонал.

Съвсем напразно се твърди, че САЩ изцяло се отказвали от концепцията за водене на две големи регионални войни и я замествали с концепция, според която ще участват в множествени регионални конфликти. Тук става дума само за изместване на акцентите – което бе заявено и от самия министър на отбраната Робърт Гейтс. Републиканците харесаха новата концепция. Както и бюджета за отбрана. Това може би ще подпомогне сключването на новия договор за СНВ. А може би не.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.