Русия си пожелава европейска сигурност без НАТО

Владимир Соловьов

От трибуната на конференция, свикана в Мюнхен, руският външен министър Сергей Лавров ще призове световното устройство да бъде усъвършенствано въз основа на договора за европейска сигурност (ДЕС), предложен от Москва.

В програмна реч министърът ще се опита да убеди противниците на договора, че сключването му е целесъобразно. Междувременно привържениците на днешния световен ред направиха превантивен ход: Вашингтон отправи сигнал, че светът няма нужда от никакви нови споразумения по сигурността. С изключение може би на договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения (СНВ), чието подписване се очаква тази пролет.

Неодобрително изказване за ДЕС – основния международен проект на руския президент Дмитрий Медведев, си позволи помощник-държавният секретар на САЩ за Южна и Централна Азия Робърт Блейк. „Не виждаме никаква нужда в Европа да се сключват нови договори, допълващи изградената вече архитектура за сигурност – заяви служителят в Държавния департамент пред ИТАР-ТАСС. – Според нас, вече разполагаме с много добра система и механизми.“

Когато се говори за съществуващи вече механизми, САЩ, както и много държави от ЕС, подразбират ОССЕ и НАТО. Западът изцяло е доволен от дейността на тези организации – за разлика от Русия. Думите на Блейк за ДЕБ само продължиха серията от коментари по този повод, правени от други американски представители. В края на януари например държавният секретар Хилари Клинтън заяви в Париж: „По-добре е да преследваме общи цели по сигурността в рамките на съществуващите институции, отколкото да преговаряме за нови споразумения, както предложи Русия“. В доста обширното изказване на Клинтън за европейската сигурност впрочем бе посочено, че предложенията на Русия по въпроса заслужават задълбочено разглеждане.

Очевидно това бе достатъчно за руските чиновници, активно лансиращи ДЕС, за да определят като „сдържано позитивна“ реакцията на Вашингтон. Поне така се изрази вчера помощникът на руския президент Сергей Приходко в коментар за изявлението на Робърт Блейк. По думите му, западните партньори на Русия не отричат, че диалогът по този въпрос е необходим, и признават, че трябва да бъдат създадени нови инструменти, гарантиращи сигурността в Европа.

Изявленията на американските дипломати бяха изтълкувани в същия дух и от руското външно министерство. „Думите на Блейк може би отразяват известна полифония в Държавния департамент. Ние обаче се ориентираме по неговите ръководители, какъвто е в случая Хилари Клинтън. Проучваме нейното изказване“, заяви пред „Комерсант“ говорителят на външното ведомство в Москва Андрей Нестеренко.

Според него, ДЕС и редица аспекти на международната сигурност ще бъдат разисквани тази седмица на традиционната конференция в Мюнхен. Очаква се в нея да участва и Сергей Лавров, който ще бъде сред докладчиците на форума. „Получаваме добра възможност да представим оценките си за това как виждаме днешната сигурност и още веднъж да разясним виждането си за бъдещето на тази сигурност“, каза представителят на руското Външно.

Вчера „Комерсант“ научи, че Сергей Лавров доста отговорно е подготвил участието си в Мюнхенската конференция и самостоятелно е написал програмна реч, определена вече от руската дипломация като истинска новост в сферата на сигурността. Според дипломатически източници на „Комерсант“, Лавров смята да акцентира вниманието на слушателите си (сред които може би ще е Хилари Клинтън) върху нуждата от реформа на ОССЕ, размразяване на договора за обикновените въоръжени сили в Европа и разработване на ДЕС. Акцентът ще бъде поставен тъкмо върху договора за европейската сигурност и скептичните нагласи на Запада спрямо него не плашат Москва.

„Когато едва започвахме да лансираме тази идея през юни по-миналата година, Западът отхвърляше всичко начаса, без да обмисли нещата. Казваха ни, че системата за сигурност бездруго е съвършена, че за Русия няма друг път, освен да застане на опашката за приемане в НАТО – поясни пожелал анонимност събеседник на „Комерсант“ от сградата на Смоленския площад (московското външно министерство – б. р.). – Сега обаче започнаха да обсъждат с нас тези неща и да чуват нашите тревоги. Най-важното обаче е, че западняците също признават наличието на проблеми.“

По думите на дипломата, има надежда, че след очакваното слово на Сергей Лавров в Мюнхен „западните партньори ще побързат да отговорят на руската инициатива“. Вече има ясна реакция от страна на Франция, Италия и Лихтенщайн, изразили готовност да разговарят за ДЕС, уточни служителят от външното ведомство на Русия. Други представители на министерството обаче смятат, че инициативата на президента Медведев със сигурност няма шанс да бъде осъществена. Според онези, които споделят това гледище, Западът няма да склони на преформатиране на днешната система за сигурност, отреждаща ключова роля на НАТО.

„Наясно сме, че независимо от изявленията колко сме могъщи, каквито се леят от телевизионните екрани, фактически ставаме по-слаби. И ДЕС цели поне да закрепи сегашното статукво. Да направи тъй, че никой да не може да ни натисне, и да неутрализира НАТО, която най-често си решава задачите, без да се притеснява за нас“, призна друг източник на „Комерсант“ в руското Външно.

По думите му, ключовият тезис от ДЕС (текстът на договора бе публикуван на сайта на Кремъл миналия ноември), който гласи, че никой не може да укрепва своята сигурност за сметка на други, цели да намери общ знаменател между всички играчи и да закрепи юридически равенството между тях. „Кой обаче доброволно би приел Русия да получи право на вето върху решенията по ключови въпроси в Европа?!“, добави източникът.

Експертите също смятат, че руският външнополитически мегапроект няма особени шансове да успее. „Западът няма интерес това да стане. Днешната система ги задоволява напълно: дава им политическо надмощие и отработени механизми за влияние – ОССЕ и НАТО. Ние пък искаме да нагодим тези механизми към собствените си интереси. Теоретично погледнато, има шанс да успеем. Този процес обаче ще трае дълго“, смята Андрей Фьодоров, директор на политическите програми в (неправителствения – б. р.) Съвет за външна и отбранителна политика, заместник-външен министър през 1990-1991 г. Според него, при това положение най-важното за Москва е поне да въвлече всички в дискусия за европейската сигурност, която би спомогнала един ден да се вземат и практически решения.

Има обаче договори, чието подписване се очаква с нарастващо нетърпение и в Русия, и на Запад. Към тях спада договорът за СНВ, разработван вече над година от Москва и Вашингтон. Вчера американското издание „Уолстрийт джърнъл“ оповести, че руските и американските преговарящи са съгласували всички параметри на документа и са започнали „труден процес – да се преведе споразумението на езика на договорите“. А Сергей Приходко посочи като реален срок за подписване на новия договор март-април тази година. „Приключването на работата трябва да бъде съвместено с външнополитическите графици на двамата президенти, които до голяма степен са вече формирани“, отбеляза Приходко.

Същевременно източник на „Комерсант“ в Кремъл, запознат с хода на преговорите за СНВ, увери, че в договора ще бъде взета предвид руската позиция, според която нападателните въоръжения трябва да бъдат обвързани с отбранителните, тоест с противоракетната отбрана. Той впрочем отказа да уточни каква форма ще бъде избрана за целта.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.