Разочарованата Източна Европа се умори от Украйна

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

Източноевропейците, приветствали Украйна като маяк на свободата по време на мирната „Оранжева революция“ преди пет години, днес виждат в нейно лице инвалид, който едва ли ще се присъедини към Европейския съюз в рамките на едно поколение, ако това изобщо се случи.

Споровете около неплатените сметки за газа, икономическата криза и пререканията между политиците накърниха имиджа на Украйна и сред най-пламенните й поддръжници като Полша и балтийските страни, които се надяваха тя да ги последва по пътя към ЕС и НАТО. Еуфорията от 2004-2005 г. отстъпи пред трезвия реализъм или откровеното безразличие на поляци, чехи и други в момент, когато Украйна се готви да избере в неделя приемник на Виктор Юшченко – проевропейския лидер, доведен на власт от „Оранжевите“ протести.

Украинците ще изберат или личния му враг и бивш партньор начело на „Оранжевата революция“ Юлия Тимошенко, или Виктор Янукович, чиято нагласена победа през 2004 г., подкрепена от Москва, доведе до завършилите с успех протести. „Наблюдава се нещо като „умора от Украйна“ (в източното крило на ЕС). Очакванията за изборите не са големи“, казва Ян Пекло, ръководител на Полско-украинската фондация за сътрудничество.

„Полски съветници работиха за Юшченко, приети бяха закони, но те така и не бяха приложени… Сега Украйна е на ръба на фалита. Дори всичко да тръгне добре, реалистично погледнато на Украйна ще са й нужни 20 години, за да достигне равнището на развитие на Полша“, допълва той.

Всичко е съвсем различно от зимата на 2004 г., когато поляци, балтийци и други организираха митинги и бдения в знак на солидарност със съседите си в огромната бивша съветска република. Полякът Лех Валенса и чехът Вацлав Хавел, архитекти на извеждането на собствените си страни от орбитата на Москва през 1989 г., летяха до Киев, за да насърчат поддръжниците на Юшченко и стояха в палатковите лагери при минусови температури. Президентите на Полша и Литва посредничеха за постигане на мирно споразумение между противниковите лагери.

Бързо превъртаме лентата на времето напред – до 2010 г., и виждаме, че Украйна все още не е кандидат за членство в ЕС. Русия – господарят на Киев от съветската епоха – даде ясно да се разбере, че няма да се съгласи Украйна или Грузия да се присъединят към НАТО. Някои източноевропейци са на мнение, че Евросъюзът е можел да направи повече, за да помогне. „ЕС не предложи на Украйна достатъчно моркови след „Оранжевата революция“. Макар ние да казахме, че един ден Украйна ще стане член на Еврозъюза, Германия и Франция заеха доста по-различна позиция и изгубихме инерция“, казва Пекло.

Някои обикновени граждани в новите страни в ЕС не са толкова великодушни към източния си съсед, където според тях цари пълен хаос. „Не мисля,че украинците принадлежат към Европейския съюз. . . Между техния манталитет и култура и тези в страните членки на ЕС има огромна разлика, която според мен не може да бъде пренебрегната“, казва 23-годишната Надина Иванов, която работи в областта на пиара в Букурещ.

Репутацията на Киев като надежден партньор пострада от честите конфликти с Москва за неплатените газови сметки, довели до прекъсване посред зима на доставките за източните страни членки на ЕС, които разчитат на газопроводите, минаващи през украинска територия. През 2009 г. украинската икономика се сви с 15 процента, тъй като износът на стомана рязко намаля. Международният валутен фонд спря плащанията по спасителния си заем от 16,4 милиарда долара, след като президентът и парламентът нарушиха обещанието си да упражняват контрол върху харченето на парите.

И все пак Украйна, държава с 46 милиона жители и стратегическо местоположение между Русия и ЕС, остава важна за съседите си. Киев преговаря с Евросъюза по договор за асоцииране, целящ по-близки икономически и политически връзки. ЕС одобри програмата „Източно партньорство“ за наливане на средства в бизнеса и други проекти в бивши съветски републики, включително Украйна.

Полша и Украйна работят заедно по плана за общо домакинство на Европейското първенство по футбол през 2012 г., въпреки че има съмнения дали Украйна ще се справи с организирането на подобно мащабно събитие. Когато през 2011 г. Унгария и Полша последователно поемат ротационното председателство на ЕС, те ще се опитат отново да се фокусират върху дългосрочните амбиции на Украйна за членство в съюза, макар анализаторите да не очакват особен напредък заради враждебното отношение на Германия и Франция към по-нататъшното разширяване.

„Усещането сега е, че ние (ЕС) губим влияние в Украйна. . . и трябва да изработим нови политики и стимули, тъй като Русия, по същество, печели всички битки в района, казва Давид Крал, директор на Института за европейска политика ЕУРОПЕУМ в Прага. „Те печелят медийната война, тъй като руските медии имат много по-силно присъствие в Украйна от европейските“, изтъква той.

Украйна и Източна Европа като цяло не се приоритети за правителството на Обама, което възнамерява да „рестартира“ отношенията си с Русия, от чиято помощ се нуждае за Иран и Афганистан. Десетки хиляди украинци гласуваха, така да се каже, с краката си, отправяйки се към източните страни членки на ЕС в търсене на по-добър живот.

„Тук в Полша имам апартамент, работа, хората ме уважават. В Украйна политиците мислят единствено за себе си. Украйна никога няма да влезе в ЕС“, казва Наталия – чистачка, която от 10 години живее във Варшава и сега полага усилия да вземе и дъщеря си при себе си в Полша.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.