Защо Германия се притиска в мечешката прегръдка на Русия

Дмитрий Медведев и Ангела Меркел. Снимка: АФП/БТА

Докато Европа разисква как да се отнася с вечно неспокойната Русия на източния си фланг, една държава – Германия – продължава да укрепва връзките си на изток. Не всички съседи на Германия са доволни от германското партньорство с големия мечок, който неведнъж е застрашавал доставките на газ за премръзналия континент. За Германия обаче, която смята себе си за посредник, който тегли Русия на запад и разширява търговията с нея, това е съвсем естествена стъпка. „Политиката ни има за цел един ден да доведе Русия в Европа, към която тя принадлежи по дух и култура“, заяви говорителят на Германската социалдемократическа партия по външнополитическите въпроси Герт Вайскирхен. „Русия желае и се нуждае от партньорства. Каква държава е тя? Ресурсно ориентирана петролна държава. Тя обаче се нуждае от промяна. Ако сте част от политическия елит в Москва, кой ще е ваш партньор? Индия? Китай? – Забравете“, добави той.

При управлението на Ангела Меркел Германия преживява истински бум на търговски и енергийни сделки и посещения. Проектът за тръбопровода „Северен поток“ между Германия и Русия, например, предизвика недоумение в Европа и Вашингтон, където на него погледнаха като на двустранна сделка, която оставя Европейския съюз извън играта. Изборите през есента на миналата година обаче доведоха до пауза в партньорството. Провалилата се сделка за „Опел“, която щеше да осигури милиард долара за модернизиране на руската автомобилна промишленост, сделката за корабостроителницата в Северна Германия, за която настояваха г-жа Меркел и руският лидер Владимир Путин, и това, че Германия отново се обърна към Лисабонския договор на ЕС и трансатлантическите връзки – всичко това забави активните дипломатически взаимоотношения с Москва.

Берлин преразглежда и елементи от своята Остполитик, тоест източната си политика. „Никой в Берлин не е говорил за Русия от 9 ноември насам (когато бе чествана годишнината от падането на Берлинската стена)“, казва Александър Рар от германския Съвет за международни отношения. „Някои големи сделки не бяха доведени докрай. Честно казано аз съм учуден“, добави той. И все пак, основните елементи от руския проект на Германия се запазват, отбелязват анализатори. През миналото десетилетие Германия – превръщайки се в „нормална“ държава, грижеща се за собствените си интереси – изгради взаимно доверие с Москва, каквото нямат други страни от ЕС. Това доверие не се базира единствено на енергийната зависимост на Германия и на германския износ за руския пазар, а и на дълбоко разбирателство, което изглежда стои над историята и конфликтите, и продължи да се засилва дори по време на т.нар. „малка Студена война“ в края на управлението на Джордж Буш.

За мнозина представители на берлинския елит Германия е предопределена да реформира изостаналата руска петролна държава, да модернизира промишлеността й и да вкара възродена Русия в Европа. Ключов принцип на германската политика, е че Русия страда от „ваймарския комплекс“ – тя е горда, но слаба – и се нуждае от съюзник, който няма да избяга през прозореца, когато Русия покаже яките си мечешки мускули – в Грузия или някъде другаде.

Юбер Ведрин, външен министър на Франция от 1997 до 2002 г., казва, че стратегическите цели на Берлин в Москва „не будят безпокойство и са съвместими с общата европейска политика“, при условие, че се преодолеят разногласията между стари членки на ЕС като Франция и Италия и между по-новите членки като Полша и балтийските държави. Той обаче се съмнява дали Русия наистина иска да отговаря на европейските норми. „Не мисля, че Русия изобщо иска да влезе в Европа, казва Ведрин. Русия иска могъществото й отново да бъде признато и да използва това, което й е останало от способността да създава неприятности… Тя не желае да става част от сложна система, в която решенията се приемат с мнозинство. Тя иска да възстанови мощта си“.

Други анализатори казват, че Германия, която има доста отдавнашни връзки на изток и в която цяло поколение привърженици на Остполитик посвети живота си да търси помирение след Втората световна война, трябва отново да проучи своя партньор. Тези анализатори казват, че Германия постоянно се разкайва за нацисткия си период, а Русия, за разлика от нея, все изтъква, че е била жертва и защитава Сталин, пренебрегвайки човешките права. „Дали германците имат ясно виждане за руската политика, не сме сигурни“, отбеляза висш скандинавски дипломат в Берлин миналата есен. Още не знаем дали основополагащото за германската политика поощряване на реформите в петролната държава действително помага или бави тази реформа“, допълни той.

При всички случаи двете страни продължават да имат общи разбирания както за света, така и една за друга. Когато германският външен министър Гидо Вестервеле пристигна през декември в Москва, той призова за отношения, изключващи всякакви „ако“ и „но“. Московският анализатор Виктор Крестянинов използва случая да употреби изкования от самия него термин „ГеРусия“ – „Германия плюс Русия“. В интернет блога на специалиста по Русия Пол Гобъл Крестянинов твърди, че Москва държи на отношенията си с Германия, за да се пребори с „три сериозни предизвикателства“ – американската заинтересованост от „икономическо отслабване на Москва“, нарастващото могъщество на Китай и разрастващата се ислямистка активност на юг.

Важна нова променлива е „рестартирането“ на отношенията с Русия на президента Обама. То освобождава напрежението от конфронтацията, на която могат да заложат мнозина руски хардлайнери, и променя част от динамиката в Берлин, сред чиито дипломати подходът на предишното американско правителство будеше открита неприязън.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.