Да кажем „бай, бай“ на Байганьовщината!

Иво Инджев

Изключително ниско ниво на усвояване на средствата по оперативни програми – едва 1,3% от всички разполагаеми от Европейския съюз средства. Рискът от неусвояване на голяма част от предоставената от Европейския комисия предприсъединителна помощ остава. Това се констатира в Годишния доклад за усвояването на средствата от ЕС за 2009 г. Авторите на доклада посочват, че България е единствената страна-членка на ЕС с върнати на два пъти Оценки за съответствие и все още без нито една одобрена Оценка за съответствие. Годишният доклад отразява ситуацията към 31 декември 2009 г. (БГНЕС)

Данните са изнесени днес от Светлин Танчев, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Според него, в тях няма нищо изненадващо.

Така е. Всички сме престанали да се изненадваме. В усвояването не ни бива, както в присвояването, биха казали, ако можеха да си признаят специфичните умения, родните чиновници.

Всъщност точно фактът, че в това няма нищо изненадващо е най – печален. Щеше да бъде много приятно, да бяхме изненадали света (и себе си дори) с обратното, но явно ще продължаваме да очакваме чудото да се случи.

И защо не? С Кристалина Георгиева се случи. От провала на Румяна Желева, която ни направи единствена страна членка с върнат поради непригодност кандидат за еврокомисар, се изненадаха само онези, които смятаха Бойко Борисов и Цецка Цачева за непогрешими. След което най-после “изненадахме” европейците приятно, макар самите ние да знаехме, че има способни и подготвени българи, които могат да ни представят достойно. Остана си без отговор въпросът защо това се оказа тайна само за онзи, от когото зависеше да вземе правилното решение от самото начало.

Ето още няколко приятни изненади, които можем да си пожелаем:

– Премиерът би могъл да си намери съюзници, които да не принуждават европейски самолети да се приземяват на резервни писти, за да бъде разследвано от полицията скандалното им поведение в небето над Европа.

– Медиите биха могли да започнат да го критикуват. Може и плахо. Ще бъде изненадващо полезно за самия него и за подопечната му демокрация.

– Гражданското общество, приспано още от великия хипнотизатор Сакскобургготски в далечната 2001 г. с обещания да бъде сразена “конфронтацията”, може и най-изненадващо да се събуди, ако види, че и медиите проявяват нещо като смелост.

– При наличието на посочените по-горе предпоставки може изненадващо да нараснат съпротивителните сили на обществото срещу корупцията и престъпността, което пък е предпоставка за преодоляване на негативния образ на България пред същата тази Европа, чиито субсидии отблъскваме с рекорден за ЕС успех.

Най–трудно е да изненадаме себе си. Трябва да кажем „бай, бай“ на Байганьовщината, която качва и крепи себеподобни в управлението на всички нива. Боя се обаче, че тя се превръща от спонтанно явление, в канализирана, целенасочена стратегия за печелене на популярност.

Как да си обясним иначе факта, че интелигентен и учен човек, като политолога Иван Кръстев слиза от собственото си ниво, за да се опита да оприличи чалгата в българската политика на… джаз.

Тъкмо джазът е антитеза на чалгата (спомнете си опитите на Слави Трифонов да говори пред публиката на джаз концерт, посрещнат с мощно освиркване в София). Пред виенския “Ди Пресе” Иван Кръстев формулира метафората за Борисов, хвалейки го като виртуоз в политическата импровизация, баш като джазмен. Хвърли мнозина в джаза с твърдението, че “останалите” политици в България се правели на “сенатори”.

От което става ясно, че да се правиш на сенатор у нас е порочно, докато да говориш в едно телевизионно шоу (както г-н почитаемия премиер) колко много (предполагаемо) жени и девойки си “повозил” на рамката на велосипед без рамка – това е “джазово”, така ли? Не, не е. Това е чалга. Не казвам, че не е симпатично на хилещата се аудитория, но е чалга.

Така че, шоуто продължава без изненади. И никак не е джазово.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.