Холандия – дрога и проститутки, но работният ден започва в 6 сутринта

Минувачи се облекчават в открити писоари в Амстердам. Снимки: авторката

„Кока, кока, кока…“ – нашепва в ухото ми рус левент в 12 на обяд, докато вървя по една от централните улица на Амстердам. Обръщам се да видя на мен ли говори. Той ми прави знак – искам ли? „Не“ – отговарям с онова българско поклащане на главата, което в другите държави значи „да“. Човекът с коката се втурва към мен. Аз се сещам как предната вечер сервитьорът в един ресторант няколко пъти ми доливаше вино след подобен „отказ“ от моя страна и бързо се поправям. Дилърът си тръгва.

„Никога не си купувай наркотици от улицата – казва ми моят спътник и екскурзовод (българин, който от 3 години живее и работи в Холандия). – Не знаеш какво ще ти пробутат. Уличните дилъри в Холандия са извън закона. Те са престъпници. Наркотици тук се купуват само от кофи шоповете и от смарт шоповете“.

Улица в Амстердам. Снимки: авторката

Холандия е известна с либералния си режим към леката дрога. Там има кофи шопове (магазини-кафенета, в които се продава и може да се пуши марихуана), и смарт шопове, в които се продават халюциногенни гъби. Но вероятно това е само част от истината за Холандия и наркотиците. „Редовният клиент може да си купи от кофи- или смарт шопа всяко вещество на планетата, което е предназначено за надрусване. Освен трева и гъби, там се продават и амфетамини, и хероин, и кокаин, и екстази, и ЛСД, и всичко, което ти дойде на ум, включително и разни течности, на които не им знам ефекта“, казва моят гид. Според него, т. нар. забранени наркотици се продават в магазините за лека дрога „под щанда“ – поръчваш си и ти носят съответното вещество увито, като ти го подават така, че да не бие на очи. Разликата е, че продавачът не „рекламира“ другите наркотици пред клиентите – те се доставят само на доверени купувачи и при поискване.

„По статистика в Холандия само 10-15% от населението пуши марихуана, но истината е, че максимум 10-15% не пушат“, казва спътникът ми. Според него в Холандия хората предпочитат в делничните вечери да разпуснат с една трева, вместо да пият алкохол („иначе и те се напиват много, но само през уикенда“). „От марихуаната на следващия ден нямаш махмурлук, не те боли глава и си напълно работоспособен“.

Любопитна особеност на кофи шоповете и смарт шоповете е, че работното  време на повечето от тях съвпада с това на другите магазини – отварят сутрин, а към 6-7 следобед затварят. В градчето Бреда, известно с многобройните си смарт шопове, в неделя – почивен ден за повечето магазини там, нямаше нито един отворен смарт шоп.

Освен да се надрусаш, посред бял ден в Амстердам може да посетиш и някой от стотиците легални публични домове. Част от тях се намират в апартаментите на жилищни сгради (както нелегалните клубове за проститутки в България), но прозорците им светят в червено, има надписи, които да привличат клиенти и др.  В центъра на Амстердам и в Хага има специални улици, на които проститутките позират разголени (само по бельо), на витрини, разположени на нивото на улицата. И както сред обикновените кафенета и капанчета се срещат кофи шопове, така и сред секс магазините (за вибратори, презервативи, порно филми,  садо-мазо атрибути и др.) буквално има „магазини за проститутки“. Разликата е, че вместо рафтове, в пространството зад витрината позира „жива стока“, а помещението около нея е обзаведено с легло, мивка, биде, масичка с презервативи, вибратори и др. Някои от магазините за проститутки са със спуснати пердета, което значи, че в момента вътре има клиент.

Улица в Амстердам. Снимки: авторката

Улица в Амстердам. Снимки: авторкатаКвартал с публични домове. Зад всяка витрина седи проститутка. Снимки: авторкатаСувенири, вдъхновени от марихуаната, са особено търсени в Холандия. Снимки: авторкатаВход на кофи шоп в Амстердам. Снимки: авторкатаМинувачи се облекчават в открити писоари в Амстердам. Снимки: авторкатаВитрини на проститутки в Амстердам. Снимки: авторкатаКанал в Амстердам. Снимки: авторкатаКорабче за разходка на туристите в Амстердам. Снимки: авторкатаУлица в Амстердам. Снимки: авторката

На улиците с „магазини за проститутки“ в Хага има и много вътрешни „мини-базари“. Влизаш през входа в нещо като търговски център на няколко етажа и виждаш редици от витрини. Зад всяка от тях има по една проститутка по бельо. Някои позират, но повечето са приседнали отрудени в естествени и често некрасиви пози.

На някои улици цената на проститутките е 50 евро („цената е за един път, не е на време, но ако се задържиш повече от 20 минути, най-вероятно ще те накарат да си платиш повторно или ще те изведат“, уточнява екскурзоводът ми), но има и улици с по-евтини – по 25 евро. Разликата, поне на външен вид, е трудно доловима. И „скъпите“, и „евтините“ имат нещо особено в излъчването. Някои изглеждат просто безразлични и отегчени, а други – като жертви и символи на отчаянието. Има слаби, дебели, европеидни, африкански, азиатски тип (арабки, жълти, ромки и пр.), прекалено млади, доста възрастни, тип „манекенка“, тип „учителка“, „строга господарка“, травестити по бельо, които галят предизвикателно мъжките си достойнства и др. Едни седят на столчета и гледат с празен поглед, други си метат помещенията и проветряват, трети са се събрали по 2 да си приказват, но всички са по бельо и на работното си място.

Някои са се опитали да придадат стил на магазина си. Примерно, една от спалните е отрупана с плюшени играчки, на друга има възглавнички с форма на сърца, от някакъв павилион се чува музика, а „служителката“ вътре припява, другаде е поставена светеща рекламна табела „Columbia original”.

Навсякъде се носи силна сладникава миризма. Водачът ми обобщава това с думите: „Винаги е така по тези места – мирише на секс, на пот и на всевъзможни парфюми“.

Витрини на проститутки в Амстердам. Снимки: авторката

По улиците с проститутки в Хага, които обикаляме по тъмно, аз съм единствената жена. Оживено е, но „навалицата“ се състои само от мъже, които са дошли без придружител (много рядко се срещат по двама приятели, които разглеждат заедно). За времето от около час, което прекарах в разглеждане на витрините с проститутки, не видях нито един мъж да влиза при някоя от „труженичките“. Повечето обикаляха като придирчиви жени на шопинг. Гледат витрината, отминават на следващата и така до края на редицата. Качват се на горния етаж и там пак зяпат всичко, което се предлага. В един от „търговските центрове“, на третия етаж, до който водеха стръмни стълби, едва се тътреше към 80 годишен дядо с бастунче. Повечето клиенти обаче бяха по-скоро млади и от различни националности – араби, негри, турци и др. Още в Амстердам, където видях на витрините над 50-годишни, със сериозно наднормено тегло жени, се зачудих кой плаща, за да прави секс с тях, но спътникът ми ме увери, че: „щом са тук, значи има кой“.

Пътувах и разглеждах държавата, в която наркотиците са на разположение на всеки, а проститутките са се слели със средата на централните улици по обяд и не можех да повярвам, че хората, които живеят там, изглеждат толкова обикновени и нормални. Холандците карат повече велосипеди, отколкото автомобили (дори и през зимата) и на места велоалеите са по-широки, отколкото пътното платно за автомобили. Въпреки че Холандия е по-малка по площ от България, а населението й наближава 20 милиона, задръствания не видях. За сметка на това навсякъде са „паркирани“ хиляди велосипеди. „Има и задръствания, но в делничните дни, към 6 часа сутринта – информира ме екскурзоводът ми. – Тук по това време хората масово тръгват на работа. Другият час пик е към 4-5 следобед, когато всички приключват работа. Магазините и офисите след 17-18 часа вече са затворени. Холандците вечер си лягат към 8.30-9, стават рано и работят здраво. Ненадминати са в строителството и архитектурата, поддържат всичко много усърдно, с любов и се стараят градската среда да те зарежда с настроение“.

Накъдето и да се обърна – всяка сграда ми се струва като произведение на изкуството, изпипано до последния детайл – от малките, кукленски постройки край каналите, през величествените катедрали, модерните офис сгради, мостовете, тунелите под водата – атмосферата е като в приказка, започнала преди векове, в която съвременното строителство дописва историята на успешното човешко развитие и цивилизация. Чисто, красиво, поддържано и населено с усмихнати хора, които карат велосипеди. Холандия ми се стори като държавата на мечтите, без да съм пушила трева. Хората изглеждат „пораснали“ да носят отговорност за свободата си.

Първия ден там, докато обикалях кофи шоповете и публичните домове, си мислех, че от тази държава ще започне следващият потоп. Преди да си тръгна обратно за България имах чувството, че оттам започва раят.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.