Как станах цензор или за свободата в интернет-форумите

Монтаж: фън.ру

Нещо с българските форуми в Интернет не е наред. За това се замислих за пръв път, когато Гого, съученик, който живее в ЮАР от близо 20 години, ми каза: „Чета всички спортни форуми и коментарите под футболните статии в английските вестници (б. а. – Гого е голям футболен запалянко) и не мога да повярвам какви хора сме ние, българите.” Гого сравнявал българските спортни форуми с английските и останал потресен. В нашите половината постинги са псувни и напъни да се измисли от вулгарна по-вулгарна обида за някого. А в английските читателите спорят, разсъждават кой, какво, как.

Има нещо сбъркано у нас, наистина. Не само в спортните сайтове.

От близо 3 години правя електронно издание. С дизайнера измислихме заедно кажи-речи всичко до детайл. Постарахме се да направим хубав форум, шрифт, колони и т. н., да им е драго на читателите да пишат в него. И тук започнаха проблемите… Не е въпросът само да направиш форум. Оказа се, че той трябва да се следи, контролира и цензурира постоянно. Дори да сложиш Условия на форума, които забраняват обидите и т.н., много от пишещите въобще не ги интересува.

Тук отварям една скоба – следващите редове засягат онези читатели, които злоупотребяват и си мислят, че клевети, обиди и вулгаризми са свобода на изказване на мнения.

Ако се направи анализ, преобладаващото съдържание на форумите е в три групи – обиди към автора на статията, обиди към някоя личност, обект на материала, и обиди към други участници във форума. Като че ли много хора, които пишат, са били дълго унижавани и потискани и сега им се е удала възможност да уязвяват на воля. Преди 10 ноември при комунизма нямаше Интернет, а и свобода на словото. Поле за изблици на мнения и отдушник бяха тоалетните, които бяха издраскани с надписи и запетайки отгоре до долу. Сега почти няма надписи в тях. Всичко се пренесе в Интернет. Дълго потисканите чувства се леят на воля под статиите.

Да, ама не, както казваше колегата Бочаров. Аз като електронен издател не искам да се пишат псувни, мръсотии и обиди в моето издание. И ги трия. И забранявам ай-пи-та на такива писачи. Без капка свян и чувство, че съм цензор. Обидите и псувните отблъскват читателя. Няма да си позволя, за някаква псевдодемокрация, да дам право на някого да обижда, щом така създава лошо чувство у други читатели и ги отблъсква от моето издание. Или да разпространява спам и клевети.

Най-любими са ми тези, които се оплакват от цензура, че не им дават да пишат клевети и да пускат някакви постинги, които нямат нищо общо с темата на статията – просто намерили поле да си публикуват глупостите безплатно.

Онзи ден един написал под статия за Богомил Райнов абсолютни клевети за Радой Ралин – ето цитата, който изтрихме: „…психичноболния Радой, се щураше пиян по града, бил е виждан да ходи по голяма нужда насред уличното платно и лъскаше сутрин бастуна в градинката пред Народната библиотека пред погледите на подранилите минувачки и деца, към които отправяше нецензурни реплики, а милиционерите не го закачаха, защото “господ вече му е прибрал акъла, и ние ли да го прибираме”?

Трябва ли такива простотии да се оставят в името на уж свобода на словото? Радой Ралин през живота си не е употребявал алкохол, останалите твърдения също са абсолютно клеветническо съчинение. Нарочно цитирах примера. Такъв постинг в нашия сайт не само го трием, а забраняваме и ай-пи-то, от което е написан. На когото не му харесва, да ходи да се оплаче в районното.

И точно тук е най-големият проблем. Eдин форум като този на e-vestnik.bg трябва да се следи почти денонощно. Това не е по силите на един човек. Трима един през друг наблюдаваме, покрай основната си работа, и от време на време издаваме забрани от името на Админ. И екипът ни е много малък, въобще нямаме време да гледаме кой точно е написал някой постинг, какво е писал преди това, дали е отдавна в нашия форум. Като е нарушил грубо нашите изисквания, го забраняваме и толкоз.

Разни възторжени атакисти, които пишат нещо за „резняци”, „циганите на сапун”, „мръсните евреи” – постинги с такива изрази веднага се трият и се забранява ай-пи-то. Като не им харесва, да ходят във форума на в. „Атака” и да си пишат там.

Има и „по-интелектуални” писачи, които заменят директните вулгарни изрази с иносказание, като мислят, че така не нарушават правилата на форума. Примерно, вместо да кажат директно нещо вулгарно обидно за Меглена Кунева, се изразяват иносказателно – какво точно е правила на Барозу, колко било вълнуващо жена с очила да ти прави свирка и т. н. Така – докато жители на цяла Европа избраха Кунева с гласуване за „Европеец на годината” и „Еврокомисар на годината”, тук я мразят и си обясняват успеха й в политиката с някакви други неща, по-разбираеми за ограничения мозък. Е, такива интелектуални мнения също ги трием и като се повтори, забраняваме ай-пи-то на писателя. Интернет е голям, да си пише другаде, да си направи блог.

Цяла отделна глава заслужават обидите към редактора на електронния вестник, тоест към мен. То са обръщения, закани, обиди… Един упорито вече месеци наред пише „Бакалов, е.и си майката и лека ти пръст”, с надежда, че някоя от псувните му може да се промъкне, въпреки че ай-пи-то му е забранено. Като проникне от друг компютър, забраняваме и него. И така, полека-лека, форумът се изчиства. Въобще не ни е жал, нито страдаме за по-малкото постинги.

А има една особена категория форумци, които страдат от раздвоение и разтроение на личността – пишат с няколко различни ника едновременно, като понякога кажи-речи стигат до полемика сами със себе си. Или, като пишат сходни тези с няколко различни имена, се опитват да създадат впечатление, че това е преобладаващото мнение за някоя статия. И с единия ник пишат с културен тон мнение, с друг ник си позволяват да напсуват, да се изкажат по-хард или да направят някоя по-интелектуална обида. Демек – това не съм аз, тоя е някой друг. Да, ама като му забраним ай-пи-то, той не може да пише и с другия си ник. И почва да плаче, да сипе обидени обръщения към Админа. И като не му обръщат внимание, започва да псува и обижда.

„Свободата зависи от твоите пръсти – продължавай да блогваш“, пише на този банер на EФФ, световна организация за защита на правата на Интернет потребителите. Тези права обаче у нас често се разбират като право да обиждаш и използваш цинизми. Снимка: eфф.орг

Няколко пъти призовахме постоянните участници във форума да се регистрират. Така ще имат обратна връзка, ако някой е прекалил и сме му спрели ай-пи-то, да може да пише на Админа и да получи отговор (във форума на в. „Сега” например, всички участници са само с регистрация). Но не. Всички предпочитат да пишат анонимно, тоест да си съчиняват име на всеки постинг (в интерес на истината и нашия дизайнер не си е довършил работата – има проблеми с регистрацията на ник на кирилица, появяват се някакви бъгове, няма обратен мейл. Сега, по повод тази статия го пришпорихме да довърши. Но и тези с имена на латиница нямат голям интерес към регистрация). Така има десетки случаи на злоупотреба с чужди никове. Дори това следим от време на време. Като изплаче някой, че му използват името, може да изтрием мнението на злосторника. Но не винаги, няма как да следим постоянно.
Особен случай са и тези, които постоянно пишат срещу редактора и издателя с клеветнически твърдения от типа „Еди кой си ви плаща”, „И вие трябва да ядете”. Често оставяме такива постинги, ама като някой постоянно и упорито пише тези неща, му слагаме забраната. Ами, влязъл си на гости в една къща, пуснали са те безплатно, както се казва, имай малко уважение към домакините. Като ги обиждаш и клеветиш, като нищо могат да те изхвърлят навън.

Има много сърдити, че пускаме критични коментари за Бойко Борисов и ни държат сметка за това, сякаш нарушаваме с нещо законите. Ами така е в нашия сайт, още от началото на 2007 г., когато не сме и мислили, че той ще стане премиер. Четенето на нашето издание не е задължително, има толкова други, в които хвалят Борисов.
Един форумец в продължение на седмица задава въпрос няколко пъти: „Защо изтрихте снимката на Бойко Борисов и Цветан Цветанов от първа страница?” Хипотезата му е, че имало цензура и някой ни е наредил да я махнем. На първа страница горе слагаме снимки от някакви текущи събития, като гледаме да избягваме политиката. Но решихме да пуснем Цветанов и Борисов от конгреса на ГЕРБ, когато премиерът официално стана лидер на партия. Снимките там се сменят през 2-3 дни (по-рано беше през ден, но кризата ни ограничи и откъм снимки, и всякак). И след като снимката с Борисов преседя два дни и половина, я махнахме – все пак текущо събитие, не е пейзаж, какъвто оставяме за по-дълго. Но бдителният форумец (или форумка) в продължение на дни пита упорито: „Защо махнахте снимката на Борисов? Кой ви нареди?”.

Е, какво да отговориш на това? Да влизаш в полемика? Да се обясняваш? Най-логичното е на третия път да го забраниш (изрично сме написали, че обръщения към издателите не позволяваме и полемики във форума не водим, има мейл). Щом не е разбрал, че снимките там се сменят на 2 дни, значи за него са по-подходящи други сайтове и форуми. И други вестници, където снимката на Борисов е всеки ден на първа страница.

Има и хора във форума, които се индуцират от определени личности или автори. Например от Милена Фучеджиева. Тя живее в Лос Анджелис, дъщеря на известен писател при соца, бивш директор на Народния театър. И щом тя напише нещо в рубриката „Писма от Лос Анджелис”, отдолу започват истерични обиди по всички линии – комунизъм, възраст, пол, образование, интелект, външен вид и т. н. Тя действа като валериян на котараци с някакви комплекси и фиксация по определени теми  – лягат във форума под нейния текст, започват да се търкалят и да мяучат зловещо. Принудихме се под едно от нейните писма да забраним дискусията въобще.

Така, бавно и мъчително овладявам професията на цензор. И постоянно си задавам въпроси кое може, и кое не може. Чувството ми за свобода и справедливост постоянно се терзае – кое да позволя, кое – не…

България