Румъния – под щита или на щита?

Константин Ракару

Американска ракетна система земя-въздух „Пейтриът“. Снимка: армибейз

Значима дипломатическа победа или просто късметът да се възползваш от благоприятен исторически контекст, иначе казано да си там, където трябва и когато трябва, влизането на Румъния под противоракетния щит е, без съмнение, нещо добро за Румъния поне от две гледни точки.

На първо място, той е гаранция за допълнителна сигурност, много важна, защото надминава защитата, която осигурява качеството на член на НАТО. Междувпрочем, съществуват изявления, направени под защитата на анонимността в рамките на Северноатлантическия алианс, според които това няма нищо общо с румънско-американските преговори по отношение на щита. Няколко въпроса обаче не могат да бъдат избегнати.

Кой може да ни атакува?

Наистина, в този момент не съществува пряка заплаха срещу Румъния. Но никога страна от НАТО и ЕС не може да се смята за напълно извън всякаква опасност. Враговете на западната цивилизация не удрят непременно най-важните цели, а най-уязвимите. Испания плати скъпо за осъзнаването на тази истина.

Има ли пари за толкова значима инвестиция (няколко милиарда долара, според експертите)?

Ако искаме да съдим за нещата от логиката на бедността и твърде малките пенсии за един толкова голям щит, нямаме друг избор освен да разпуснем армията, да не правим повече никаква инвестиция във военна техника и да заложим на пацифизма или на нашата маловажност. Всяка инвестиция все пак е по-лесна за понасяне отколкото загубите, на първо място в човешки животи, причинени от евентуално нападение.

Заслужава ли си да си развалим отношенията с Москва?

За да развалиш нещо, трябва първо да си имал това нещо, а нашите отношения с Москва не бяха съвсем чудесни. Даже и без щит, пак получаваме най-скъпия природен газ. В крайна сметка пред оферта като американската по отношение на щита, нямаш много възможности да пробваш двойнствена политика. Или с Вашингтон, или с Москва. Среден път няма. И мисля, че както и да го погледнем, Вашингтон е за предпочитане.

Със сигурност Москва има мотиви за недоволство. Историята с чисто защитния характер на щита е по-скоро за успокоение на обществеността. Не е нужно да си военен, за да разбереш, че този отбранителен характер е в крайна сметка въпрос на военна и политическа философия, философия, която може в даден момент да бъде променена. Самата ракета може да бъде използвана както дефанзивно, така и офанзивно.

Но да забележим, че реакцията на Москва дори не е гневна, може би защото очакваше такава стъпка още от есента на миналата година. Руският външен министър Сергей Лавров поиска обяснение от Съединените щати и напомни за статута на стратегическата зона на Черно море. Тонът обаче беше много по-спокоен, отколкото когато щитът покриваше Полша, много по-близка географски до Русия, и един от най-големите й противници.

На второ място, това участие в проекта на щита представлява промяна в статута на Румъния, както в отношенията със Съединените щати, отношения, който достигат най-голямата си интензивност за последните десетилетия, така и като цяло в световен план.

„Това решение променя парадигмата, ставаш значим, това, което казваш, вече е важно. Румъния вече не е периферия“, казва военният анализатор Юлиан Кифу. Има и доста мнения, които твърдят, че тази промяна на статута би могла да има интересен ефект, включително върху двустранните отношения с Русия.

От политическа гледна точка, историята с щита би могла да бъде тема за размисъл и за Мирча Джeоана. Официалното предложение дойде от САЩ, но ръцете бяха стиснати есента, когато в Букурещ дойде американският вицепрезидент Джо Байдън. Тогава Траян Бъсеску получи на практика благословията на Белия дом за нов мандат, а съществуват информации, че по време на кампанията американската подкрепа е била колкото дискретна, толкова и значителна.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.