На изборите в Украйна победи Русия

Русия е явният победител на президентските избори в Украйна, в резултат на които вчера бившето протеже на Кремъл Виктор Янукович си върна президентския пост, който изгуби през 2004 г. по време на народните протести срещу фалшифицирания вот, дали началото на Оранжевата революция. Днес Янукович вече не е адютантът на Москва в Киев, какъвто беше през 2004 г., но е ясно, че Русия предпочита него пред победената му съперничка, премиера Юлия Тимошенко.

Янукович, отявлен противник на НАТО, вероятно няма да продължи политиката на досегашния президент Виктор Юшченко, който поведе кампания за членството на Украйна в западния военен алианс. Вместо да се придвижи по-близо към Запада, новият президент вероятно ще изглади отношенията с Русия, която е проблематичен съсед за Киев. 59-годишният Янукович, чиито поддръжници са концентрирани в рускоезичните източни и южни части на страната, планира да съживи обществената подкрепа за руския език.

Очаква се той да поеме по различен път от предшественика си по отношение на деликатното съветско наследство, което свързва Украйна с Русия. Прозападно настроеният Юшченко често дразнеше Москва с откритата си критика срещу престъпленията, извършени при управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин. През последните месеци Русия отговори на „антируската“, според нея, политика на Киев, като отзова посланика си. В коментар на изборната победа на Янукович в неделя новият руски посланик в Украйна Михаил Зурабов каза, че сега руско-украинското сътрудничество бързо ще се нормализира. В Москва Държавната дума (парламентът на Русия) е също толкова облекчена от края на Оранжевата революция от 2004 г.

И все пак напрегнатият резултат от гласуването показа, че Янукович ще бъде в най-добрия случай президент на половината от украинците. Отблъснати от политическия хаос в Украйна, много от гласоподавателите в тази страна, дълбоко повлияни от руските традиции, се възхищават на правителството на руския министър-председател Владимир Путин като успешен и ефективен пример. Янукович обаче ще трябва да се изправи и да се хареса на украинските прозападни националистически сили, които искат незабавно членство в ЕС. Пет години след прозападната революция в Киев победеният през 2004 г. Янукович също гледа към Брюксел.

Анализаторите се опасяват, че Янукович може да предприеме политически слалом, подобен на беларуския президент Александър Лукашенко. При такъв сценарий въпреки цялото уважение към старото протеже Русия не е готова да изгуби. Докато Янукович обяви, че ще се опита да договори по-ниски цени на газовите доставки от Русия, Москва вече ясно заяви, че не е склонна да предоговаря сделката, която сложи край на газовия спор между двете страни през 2009 г. Брюксел от своя страна също няма интерес конфликтът, който предизвика недостиг на газ в ЕС, да се повтори.

Като премиер победената опонентка на Янукович Юлия Тимошенко окончателно договори с Путин пазарната цена на газа. Въпреки че Русия остава по-силната от двете съседки, тя не може да си позволи да пренебрегне Украйна – страна с 46-милионно население и повече регионално влияние от Беларус например. Москва, както Брюксел, планира да се присъедини към Киев в опитите му да реформира остарялата газопреносна мрежа на Украйна. Политическият гигант трябва да разчита на по-малкия си съсед, за да може да остави черноморския си флот на украйнския полуостров Крим след 2017 г., когато изтича действащото споразумение. Янукович е готов да приеме голяма част от това – при условие че Москва даде точната сума.
По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.