Отлага ли се демокрацията в Украйна?

в. Вашингтон пост

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

Всяка революция предизвиква контрареволюция. Френската революция от 1789 г. е последвана от Наполеон и възстановяването на монархията. След Руската революция силите на царя се прегрупират и водят кървава гражданска война.

Избирането на Виктор Янукович за президент на Украйна в неделя не представлява контрареволюция – или поне все още не. За онези, които не помнят, Янукович беше лошият в Оранжевата революция от 2004 г. Бивш крадец и комунист с криминално досие, тогава той се кандидатира за президент с явната подкрепа на руското правителство и се опита да спечели с измама. След неколкоседмични улични протести той се оттегли и в крайна сметка позволи на действителния победител, Виктор Юшченко, да дойде на власт. Това бяха първите наистина демократични избори в следсъветска Украйна.

Превъртаме до 2010 г. и много неща изглеждат различно: Юшченко се оказа горчиво разочарование за своите сънародници. Икономическата криза засегна силно Украйна, а множество трудни решения не бяха взети. Украинското правителство все още не е започнало с приватизацията на земя или премахването от бюджета на останалите от съветско време субсидии. Напрежението между западната и източната половина на страната не е намаляло. Когато нещата взеха да се влошават, политиците започнаха разправии помежду си, правейки реформите невъзможни; стойността на валутата спадна наполовина.

Единственото нещо, което остана непроменено през последните четири години, е самият демократичен процес. Най-поразителното нещо в тези президентски избори в Украйна е, че ние наистина не знаехме кой ще победи. За сравнение, единственото неизвестно нещо около руските избори е защо въобще се произвеждат, след като победителят е ясен дълго преди това. Шест години след Оранжевата революция украинската политическа култура остава отворена, непредсказуема и интересна – дотолкова, че изтъкнати руски журналисти се преместиха в Киев, за да упражняват занаята си.

„Разликата между руската и украинската политика“, казва един от тях за „Ню Йорк таймс“, „е като разликата между гробище и лудница“. И кой е най-големият печеливш от тази лудница? Янукович, онзи, който в началото беше лошият: от Оранжевата революция имаше два пъти парламентарни избори и веднъж президентски и той ги спечели всичките. Украинците не са непоследователен народ: единственото истинско предимство на демокрацията е, че позволява на хората да гонят лидерите, които не харесват. Когато различните „оранжеви“ коалиции не успяха да осъществят очакваните промени, украинците се възползваха изцяло от правото си на глас, за да ги изгонят. Всеки друг би направил същото.

Изпитанието сега е, разбира се, ще уважава ли Янукович тези, които го избраха, и ще осигури ли произвеждането на демократични избори и в бъдеще. Успехът му ще бъде лесен за отчитане: ако бъде отстранен от длъжност, когато дойде времето – както в крайна сметка се случва с всички политици, то тогава той ще е уважил духа на Оранжевата революция. Ако се опита да остане след края на мандата си чрез фалшифициране на гласове, сплашване на опозицията и убийства на журналисти, както е известно, че правят източните му съседи, тогава ще знаем, че контрареволюцията е взела властта.

И това са критериите, по които трябва да го съдим. Дали ще се опита да се присъедини към НАТО (което няма да стане) или ще се сприятели с Европейския съюз (може и да го направи) има по-малко значение за политическото бъдеще на Украйна, отколкото простият въпрос ще могат ли украинците да го сменят, ако не одобряват решенията му.

Което не означава, че решенията му са неуместни: украинците като всички други, живеещи в демокрация, ще избират своите бъдещите водачи според това колко добре смятат, че е управлявана страната. „Икономиката, глупако!“ не е уникален за Америка лозунг. В следващите месеци украинското правителство ще се занимава (както и трябва) повече с това, което един регионален анализатор нарича „геоикономика“, отколкото с геополитика.

Украинците имат нужда да разширят отношенията си с Международния валутен фонд, имат нужда да договорят стабилни и разумни газови споразумения с руските си съседи на изток и имат нужда да сключат визови и търговски споразумения с европейските си съседи на запад. Те се нуждаят от практични, образовани политици, не от идеолози. За тяхно добро трябва да се надяваме, че Янукович е първото, а не второто.

Големите въпроси: в края на краищата Украйна „западна“ или „източна“ ще бъде? Политическата й култура ще заприлича на европейската или на руската? Ще се присъедини ли Украйна в крайна сметка към европейските и трансатлантическите институции? Тези въпроси не са изчезнали с избирането на „източен“ президент. Но отговорите им се отлагат, поне за момента.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.