Пред кризата Русия е в задънена улица

Фрейзър Камерън

Дмитрий Медведев. Снимка: Пресслужба на президента на РФ

Президентът Дмитрий Медведев публично заявява, че Русия трябва да промени курса, ако не иска да завърши като страна от третия свят. Първият вицепремиер Игор Шувалов каза наскоро пред инвеститори, че въпреки най-тежката рецесия, която преживява през последното десетилетие, Русия ще се превърне в „нова страна“ до 2020 г. чрез въвеждане на нови методи и инвестиране в „човешкия капитал“. Той заяви, че инвестиционният климат ще се подобри значително до една година чрез съкращаване на бюрокрацията и прочистване на съдебната система.

Проблемът е, че сме чували това и преди. Когато преди едно десетилетие Владимир Путин влезе в Кремъл, той обеща да гарантира върховенството на закона и да се справи с корупцията. Под неговото ръководство не беше постигнат напредък към независима съдебна система, а на корумпираната бюрокрация се позволи да се разрасне още повече.

Именно при управлението на Путин бяха отнети активи на „Юкос“, „Шел“ и Бритиш Петролиум. Именно при управлението на Путин се увеличи броят на убитите журналисти като Анна Политковская. Затова почти не е чудно, че инвеститорите са скептични към новите обещания за справяне с ширещата се корупция или за разнообразяване на икономиката, основаваща се на суровините. Тъй като при управлението на Путин цените на петрола се повишиха, той можа да осигури навременното плащане на пенсиите и заплатите. Но той въобще не успя да насърчи инвестирането в нови промишлени отрасли, технологии и инфраструктура.

Сега Русия е изправена пред време на криза. Средствата, натрупани през добрите години, са на път да се изчерпят. Водещи компании като „Газпром“ са близо до фалит и се сблъскват с огромни проблеми заради липсата на инвестиции в енергийния сектор. Държавата подпомага контролираните от нея конгломерати и банки, но пренебрегва малките и средните предприятия, които са от съществено значение за бъдещия растеж.

Голяма част от инфраструктурата на Русия се руши. Има стотици моноградове – селища, зависими от едно предприятие – без бъдеще. Разликата между бедни и богати е огромна, а тази между регионите е още по-голяма. От Калининград до Владивосток се организират все повече протести заради социалните и икономическите условия. Дори елитът не вярва в бъдещето на Русия. Неговите представители не държат парите си в страната и изпращат децата си да учат в чужбина.

Неотдавнашен доклад на близкия до Медведев влиятелен изследователски Институт за съвременно развитие призова за редица реформи. В него се казваше, че за да се насърчи политическата конкуренция, би трябвало да се върне системата на избиране на губернаторите и сенаторите – практика, която беше премахната при президентството на Путин. Докладът също така призова за по-голяма свобода на медиите (държавата контролира 93 процента от всички медийни продукти), за да се помогне за разкриването на корупцията и за насърчаване на политическите дебати.

За съжаление, но не за учудване, докладът въобще не беше отразен в медиите. Управляващата партия „Единна Русия“, контролирана от Путин, също не видя нужда от промяна. Държавната дума е орган, който безкритично одобрява решенията на изпълнителната власт, а повечето депутати се интересуват най-вече от собственото си обогатяване, а не от това да контролират правителството.

Някои наблюдатели смятат, че Съединените щати и Европейският съюз биха могли да упражнят натиск върху Русия за промяна на нейния курс. Президентът Обама обаче възлага надеждите си на това да осигури подкрепата на Москва във връзка с двете сродни външнополитически предизвикателства пред него – Иран и Афганистан. Но няма доказателства, че Москва има готовност, възможност или желание да окаже съдействие по който е да е от двата въпроса.

На срещата на върха ЕС-Русия в Стокхолм през ноември миналата година председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обеща да помогне на Русия в дейностите по модернизацията. Но преговорите между ЕС и Русия по ново споразумение за партньорство напредват доста бавно. Русия се двоуми дали да се присъедини към Световната търговска организация. Изкривеното руско виждане за света също затруднява придвижването към печеливш и за двете страни сценарий в енергийната област.

В мисленето на руските елити все още господства възгледът, че във всичко има победител и губещ, особено когато става дума за тръбопроводи и Украйна, Беларус и Грузия. И Путин, и Медведев говорят за правото на Русия да има сфера на влияние в Източна Европа. Не се разбира, че едно обкръжение от стабилни, благоденстващи и демократични съседи всъщност би било в дългосрочен интерес на Русия.

Но може би те съзнават, че подобно развитие би накарало много повече хора в Русия да поставят под съмнение политиките на дуото Путин-Медведев. Спекулациите за раздори в тандема са просто това – спекулации. Медведев дължи позицията си 100 процента на Путин. И на двамата им подхожда от време на време да играят ролите на „доброто ченге и лошото ченге“, но реално между двамата няма съществени разлики.

Поради това изгледите за промяна в Русия не са обещаващи. Но общественото мнение става все по-недоволно от бездействието на правителството и в близко бъдеще ситуацията би могла да стане взривоопасна. Външният свят може да повлияе само бегло върху развитието. Въпреки това не бива да отслабваме подкрепата си за либералните, демократични сили, които се стремят да променят системата. Тяхната битка е наша.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.