Защо политиката на санкции срещу Иран не работи

Ален Фрашон

Истина номер едно за Европа, САЩ и Израел: Иран има твърдото намерение да стане ядрена сила. Истина номер две: За да се попречи на Иран да стане ядрена сила, трябва да се приемат нови санкции срещу него. Истина номер три: По-добре е обаче да не се хранят прекомерни надежди за ефекта от подобни санкции.

Въпреки кошмара, който би бил един Близък изток, впуснал се в надпреварата за ядрени оръжия, въпросът за санкциите не се приема единодушно. Постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН – Русия, а още повече и Китай, се колебаят да накажат Иран. В ООН Москва и Пекин вече гласуваха заедно със западните страни три резолюции със санкции срещу Ислямската република, които бяха главно икономически. Но тези мерки така и не разубедиха иранския режим и той няма намерение да прекрати програмата си за обогатяване на уран. Санкциите или почти не бяха прилагани, или пък бяха заобикаляни. Или казано накратко, те не навредиха на Иран. До този извод стигнаха единодушно експертите, които участваха в началото на февруари в Израел на годишен семинар на Института за политика и стратегия в Херзлия.

Във връзка с Иран Русия води сложна и двулична игра, обяснява Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания. Русия е най-големият доставчик на оръжия за Ислямската република. За нея Иран е пазар за сделки на стойност 2 милиарда долара годишно, които надуват сметките на московските оръжейни предприятия. А това е една доста красноречива причина Москва да се стреми да щади Иран. Освен това, едва ли някой в Кремъл ще пророни сълзи в случай на въздушни удари срещу иранските ядрени обекти: цените на петрола ще скочат до небето, а нали въглеводородите съставят 80 процента от целия руския износ. Но перспективата за една ядрена сила на брега Каспийско море не може да остави Кремъл безучастен. Руснаците са все по-притеснени от развоя на иранската ядрена програма. „Те зачестиха със сериозните си предупреждения по адрес на Техеран“, казва Брюно Тертре.

В случая с Китай, трябва да бъде отчетено, че Пекин поне не заема двулична позиция по отношение на Иран. Досега Пекин се придържаше към линията на Москва в ООН. В качеството си на нов член на Клуба на големите, Китай искаше да се покаже по-умерен. Но тази епоха отмина. Лидерите на Китайската комунистическа партия издигнаха глас в защита на ислямския режим на президента Махмуд Ахмадинеджад. С един доста реваншистки тон, в стил 60-те години на миналия век в. „Женмин жибао“, печатният орган на комунистите, обвини САЩ, че подготвят подривна дейност в интернет, за да дестабилизират Ахмадинеджад.

Относно иранското ядрено досие Китай не иска санкции срещу Иран. Според Пекин подобни мерки ще намалят шансовете за успех на диалог с Техеран. Диалог, отличаващ се главно с това, че изобщо не съществува. От една година Иран отказва протегната ръка на Барак Обама. Пекин може да бъде изкушен да използва иранското ядрено досие за реваншистки цели, за да накара САЩ да си платят за неотдавнашното им решение да продадат оръжия на Тайван на стойност 6,4 милиарда долара. Китай смята Тайван за своя провинция, разбунтувала се срещу централната власт.

Китайската външна политика, подобно на тази на много други страни, е главно икономическа, да не кажем даже енергийна. Китайците имат нужда от природен газ и от петрол повече от когато и да е. Китайско-иранските търговски сделки са от съществено важно значение за Пекин. Стокооборотът между двете страни за 2009 г. възлезе на 25 милиарда долара. Иранският петрол представлява 13 процента от китайския петролен внос.

С поучителен тон американският държавен секретар Хилари Клинтън обвини Китай във воденето на недалновидна политика. Това беше един по-елегантен начин, за да каже, че Китай е безотговорен. В качеството си на големи потребители на въглеводороди от Близкия изток китайците, по думите на Клинтън, трябва да бъдат първите, които да поискат стабилизирането на региона, който може да бъде обхванат от надпревара за ядрено въоръжаване, ако Техеран се сдобие с атомна бомба.

Тук обаче трябва да споменем и един малък парадокс. Открито заплашван от Иран, Израел поддържа добри отношения с Китай, главно търговски и по-специално както се говори във военната област. А това дразни САЩ. Най-големият търговски партньор на Иран си остава Европа, с две страни заемащи челните позиции в тази насока – Германия и Италия. Но и тук нещата не са така прозрачни. Безразлични към ядрената заплаха, много европейски фирми – предимно германски и италиански – заобиколиха санкциите срещу Иран. През януари германската канцлерка Ангела Меркел обеща на израелския си колега Бенямин Нетаняху, че Берлин ще положи усилия в тази насока. Лидерът на италианското правителство Силвио Берлускони, който посети Израел в началото на февруари, също направи подобно обещание.

Предвид резервите на Москва и на Пекин, американците и европейците обмислят приемането на едностранни санкции срещу Иран. Те би трябвало да са насочени към отделни хора, които са в сърцето на режима в Техеран, главно лидерите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и тяхната промишлена и финансова империя. Тук не става дума да бъде наказано цялото население, голяма част от което изразява всеки ден протеста си срещу една власт, чиято законност е оспорвана. Тук става дума Техеран да бъде принуден да плати астрономическа цена за ядрената си авантюра. Алтернативата на санкциите би била само друга рискована авантюра, и то с астрономическа цена.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.