От тирания към олигархия

Йон Виану*

Снимка: вивид.ро

На 22 декември 1989 Чаушеску изгуби властта, която беше притежавал в продължение на ужасяващи двадесет и четири години – а заедно с това дойде и краят на един несправедлив режим, продължил повече от четиридесет години. Три дни по-късно, на 25 декември, диктаторът-тиран беше екзекутиран след присъда на военен съд. Един типично комунистически псевдо-процес, едно отрицание на принципите на правовата държава. Самият Чаушеску тогава изрече най-същественото: „Вие можехте да ме разстреляте и без този цирк.“ Който копае гроб другиму …

Досието е закрито

Въпреки това ние не притежаваме моралното право да осъждаме мрачния фарс от Търговище. Защото самите ние го желаехме. И не без основания: защото в същия момент, в който беше разстреляно семейство Чаушеску, по улиците на Букурещ кървавата баня продължаваше. От някакъв център на властта нямаше и следа, авторитетът на държавата беше се сринал. Извънредно положение – извънредно правосъдие. В хода на историята отново и отново се стига до тези моменти на разрушение и ново начало. Комунистическият режим се срина не по-различно, отколкото беше започнал и беше съществувал – в отрицание на законността. А междувременно румънците се пробуждаха за нова надежда.

Ако нова Румъния би била противоположност на старата, ако тя би се развила като държавата на правото, като добросъвестната демокрация, на която хората бяха започнали да се надяват през януари 1990, когато навсякъде по стените се четеше лозунга „Долу комунизма“, то ние бихме могли да пренебрегнем фарса от Търговище. Но това не стана така. Никога не беше установено еднозначно кой е издал заповедта за стрелба в онзи декемврийски ден. Ужасното подозрение, че убитите в революцията повече от хиляда души може би не са били нищо друго освен жертви на друг фарс с много по-големи размери, си остава истинският конституционен факт на посткомунистическа Румъния. Но в двадесетата годишнина на румънската революция досието на тогавашните събития беше затворено, докато в същото време страната ни бива осъждана от международни съдилища.

Днешна Румъния стои върху една основа от подвижен пясък: лъжата за събитията от 21 до 25 декември. И когато историческите факти затъват все по-дълбоко в тази основа, то затъват също и шансовете някога да узнаем историческата истина.

На тази несигурна основа е издигната днешна Румъния. Нейните основатели, стари комунисти, които виждаха в страната ни свързваща брънка между един отслабен Съветски съюз и една благодетелна Европа, трябваше да осъзнаят бавно, но сигурно, че старият континент представлява единствената рамка на нашата обща съдба. В един процес, който протече бавно и постепенно, Румъния стана член на НАТО, а по-късно и на Европейския съюз.

Копнеж и егоизъм

Един гангстер, който се движи в кръговете на доброто общество, не се превръща автоматично в джентълмен. По същия начин и встъпването в европейските институции изобщо не цивилизова румънската олигархия. Именно атмосферата на комплот и предателство от първите дни на свободата беше онази, която в продължение на дълго време заздравяваше мрежата за упражняване на влияние и съучастничество, върху която се основаваше властта в новото общество.

В един момент диктатурата се беше превърнала в тирания. Мегаломанските проекти на Чаушеску, чието осъществяване познаваше една-единствена цел: неговата лична слава, са най-видимото доказателство за това – и ще бъдат такова в продължение на още една вечност. Заедно с желанието за свобода и „нормалност“ на един потискан народ се пробуди и жестокият апетит на една гладна за власт и пари номенклатура, която пък имаше желанието да се освободи от един ужасяващ тиранин, без да подбира средствата. Драмата от последните двадесет години се разиграваше между тези два полюса: тук копнежът за измъкване от нищетата, за свободно изказване на собственото мнение, за спечелване обратно на изгубената от нацията гордост; там – егоистичният нагон за собственост на една все по-забогатяваща олигархия.

Резултатът от тази диалектика е румънското общество днес. Едно общество, което страда от това, че най-добрите сред неговите млади хора заминават в чужбина. Едно общество със слаба държава, която не съумява да се противопостави на егоистичните интереси на олигархията. Характерните черти на тази слаба държава са: неефективност на правосъдието, развал на обществената инфраструктура (здравеопазване, образование и транспорт), липса на последователен проект за развитие на страната. Растежът се осъществява хаотично, за да задоволи олигархичните интереси, докато общото благо не играе никаква роля. Що се отнася до свободата на мненията, то с право може да се твърди, че старата заповед на секуристите „затваряй си устата“ днес е заменена от подигравателното разрешение: „Приказвай каквото си искаш, то и без това няма значение.“

Когато искаме да направим равносметка на съдбата на Румъния, двадесет години след събитията, ние нямаме основания нито да триумфираме, нито да бъдем отчаяни – конфронтацията е в пълен ход. Последните президентски избори показаха, че могат да бъдат спечелени от един кандидат, който имаше против себе си мощния пропаганден апарат на магнатите от пресата и телевизията. Независимо от това колко яростно и страстно се водеше, дискусията показа повече от ясно около какво всъщност се въртят нещата: става дума за реформа на държавата. И на първо място реформа на правовата държава: зачитане на принципа на разделение на властта, потъпкан от един закон, който разрешава на парламента да решава дали е основателно обвинението срещу някой депутат или сенатор; реформа на образованието, възпитанието и здравеопазването; запазване и развитие на транспортната мрежа; автономна индустрия за хранителни стоки.

От излишък към слабост

Комунизмът представляваше излишък на държавност, а в течение на времето – излишък и на злоупотреби, в един желан от номенклатурата, егоистичен смисъл. Днес пък ние имаме държава, която е прекалено слаба и бива поставяна на колене от една олигархия, която произхожда директно от комунистическата номенклатура. Тук се разиграва принципният конфликт и тук има надежда за победа. Нищо не е гарантирано, нищо не е изключено. Двадесет години след антикомунистическата революция ние все още се люлеем между една постсъветска олигархия и една демокрация по западен образец.

По в. Нойе Цюрхер цайтунг

*Йон Виану (род. 1934) е румънски психиатър и дисидент, емигрирал през 1977 г. в Швейцария. След 1989 г. той участва активно в реформата на психиатрично-здравната система в Румъния.

Виж още текстове в сп. Либерален преглед

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.