Ще пусне ли Борисов ракетен щит в България? Така ще се види кой е той в действителност

Бойко Борисов. Снимка: Сайт на ГЕРБ
Руският президент Медведев на военен полигон преди изстрелването на балистична ракета „Топол“. Снимка: Фишки

САЩ искат да разположат противоракетни установки в България. На това се сърди Русия, а заедно с нея и симпатизантите на Русия у нас.
Ако се съди по руския печат, премиерът Борисов е пратил витиевато съобщение до Русия, че правителството преговаря с Щатите за разполагане на елементи на ПРО (Противоракетна отбрана). Този щит се готви от американците като обща защита за натовските държави.
За това съобщи не българският премиер, а американския посланик в София. Това поставя два въпроса – защо Борисов пръв не съобщи на българските медии, а тихо праща депеша до Русия?
И второ – какво има да се преговаря? Нали България е съюзник на САЩ, член на НАТО и част от ЕС. Страната е източната граница на ЕС, логично е тук да се разположи противоракетен щит, който пази целият алианс. И кой е против това, освен Русия? Има кой – силното руско лоби в България.

От техническа гледна точка нещата са прости – противоракетният щит не е нападателно оръжие. Това са комплекси от зенитни ракети и радари, които улавят стратегически ракети. Зенитните ракети не носят ядрени заряди, те са малки, бързи и трябва да прехванат ракетите с ядрен заряд и да ги унищожат. Русия е против това. Обама й обеща да не разполага някакви супермощни радари в Полша и Чехия, което много я дразнеше. Американският президент каза, че ще замени тези суперрадари и зенитни комплекси с по-малки зенитни комплекси и други мерки. И така нещата опряха до България.

Но Русия пак се изправи на нокти, защото тези зенитни комплекси ще улавят руските стратегически ракети от по-близо. Така те стават по-малко опасни, по-малка заплаха. Както е известно Русия заплашва САЩ и целия Запад (няма кого друг да заплашва – нито Чавес, нито Индия или Бразилия) с новите си балистични ракети „Топол М“. Те са много бързи, носят много ядрени заряди, излизат в стратосферата и пак влизат в нея (виж тук повече за тях). И колкото по-близо до руските граници има зенитни комплекси, толкова по-малка опасност са “Тополите” и другите руски ракети.

Сега на българския премиер Борисов му престои трудно решение – да пусне натовския щит и така да накърни интересите на Русия, която традиционно има силно лоби у нас. Или да не пусне ракетния щит, да влоши отношенията на страната със САЩ и да се хареса на традиционно симпатизиращата на Русия част от избирателите, която е близо половината от тях. Да, Борисов има симпатизанти и от левия спектър, и от русофилите.

Сега от решението му зависи какъв е той – десен политик, който е приел ангажиментите на страната към НАТО и ЕС, или балкански демагог, който се прави на десен, и иска хем да върви далавера с Русия, хем да се пишем членове на развитите западни демокрации. Така решението за щита ще разкрие истинското му лице.
След като новият американски посланик Джеймс Уорлик съобщи, че се водят неофициални преговори за ПРО в България, премиерът Борисов се принуди да каже пред медиите, че имаме ангажименти към НАТО и ЕС, но решението ще зависи от …българския парламент и от позицията на ЕС. Тоест той прехвърля топката, все едно не командва мнозинството в парламента. Явно му пари…

Някой разбирачи на политиката предричат, че Борисов по български ще почне пазарлък – ще поиска нещо от американците. Примерно да си траят, като гази лука ( тоест демокрацията), да не му вадят кирливите ризи и т. н. Макар че пазарлък тук е недопустим – как може да искаш нещо в замяна на това, че слагат щит в небето ти?

Туполев ТУ 160, наричан на Запад „Блекджак“, пуска крилата ракета. Снимка: www.aviapedia.com

Възможен е и друг пазарлък по български – да пусне щита, а заедно с това и руските енергийни проекти, за които вече има признаци, че прави отстъпление пред натиска на Русия. А това означава примерно – руска АЕЦ на българска територия. Печалбата за руснаците, ядреният риск – за българите.

България е малка страна и поради географското си положение винаги е била между шамарите на Великите сили. Традицията е да е съюзник ту на едни, ту на други. И да сменя съюзниците светкавично – малко след като обяви война на САЩ и Великобритания по време на Втората световна война, България обяви война и на довчерашният си съюзник Германия. От верен съюзник на Германия се превърна във най-верен съюзник на СССР.

Политически и социално българите не са узрели като народ за неутралитет, нито са силна икономически страна като Швейцария, с поминък, световен износ и привлекателно за инвестиции място. Няма как на наша почва да поникне неутралитет. През 1990 г. имаше малка група политици и дипломати, които ентусиазирано направиха такъв клуб – за неутралитет. Но, примерно, един от тях, покойният Чавдар Кюранов, беше оплют дори от собствената си партия БСП в своите опити да говори за неутралитет.

Всички големи партии у нас поискаха членство в ЕС и НАТО, включително традиционно близката с Русия БСП. И България стана член на тези съюзи. Сега от парламентарно представените партии против НАТО е само “Атака”. И не се знае дали повечето от симпатизантите й са привърженици на тази идея, или просто гласуват за “Атака” на инат, с надежда да накажат оялите се политици от редуващите се 20 години във властта партии.

На практика сега членството на България в ЕС и НАТО е принадлежност към демократичния свят и семейството на цивилизованите държави. Всякакви идеи да се откъсне от тази принадлежност, означават насочване към друг вид режим, към менте-демокрация от руски тип, и България да влезе отново в руска орбита.

Така че щитът не е само технически и военен въпрос. А официално този щит дори не е обявен, че е срещу руски ракети, а срещу ракети от опасни страни като Иран, от възможни нападения на терористи. Щитът не заплашва Русия, както нейните стратегически ракети заплашват Запада, но тя реагира като ужилена.

И затова възмущението в руските медии, че България преговаря за ракетен щит, е голямо – довчера най-близката до тях страна, а днес…

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.