Ванкувър и тъмната страна на олимпийската слава

Филип Шеруъл

Бездомници в квартала Даунтаун Истсайд, Ванкувър. Снимка: пабликнау

По-малко от километър дели района около Първата обединена църква във ванкувърския квартал Даунтаун Истсайд от белия купол на стадиона, където в нощта на петък срещу събота със задължителната пищност се откриха Зимните олимпийски игри. Тези две места обаче спокойно можеха да бъдат част от два различни свята.

Докато организаторите на Олимпийските игри изглаждаха последните подробности около тяхното голямо парти, близо 300 бездомници спяха в импровизирани легла, заместили амвона и пейките в църквата. Направо крещящ е контрастът между суровата действителност на улиците на тънещия в най-голяма мизерия северноамерикански квартал и пищността и екстравагантността на тържеството, с което бяха открити игрите в града, който неотдавна беше обявен за трета поредна година за най-подходящия за живеене в целия свят.

Всички градове по света, разбира се, се сблъскват с незначителни проблеми, като бездомниците или наркозависимите. Но мащабите и видимостта на тези бичове в централната част на Ванкувър, само на няколко минути пеш от популярни търговски центрове, шикозни и често посещавани нощни клубове и олимпийските зали и съоръжения, са шокиращи.

В тясна уличка близо до кръстовището на улица Хейстингс и Главната улица, наркозависими открито вземат кокаинов прах, смесен с натриев бикарбонат, или си бият спринцовки с хероин. Други лежат апатично на входните врати на сградите и ломотят нещо. Трети предлагат сексуални услуги на минувачите с надеждата да изкарат малко пари за следващата доза. „И всичко това се случва в сянката на Олимпийските игри“, казва Ърл Кроу, който в миналото е бил зависим от хероина, а сега е на метадонова програма за лекуване на наркотичната зависимост. „Човек можеше да очаква, че властите ще направят нещо повече за нас, които сме тук в Даунтаун Истсайд“, допълва той.

Ванкувър като пристанище на Тихия океан от дълго време е входната врата на опиатите за Северна Америка. Ванкувър е и градът с най-мек климат в Канада и съответно е магнит за всички скитници и мизерници, които буквално биха замръзнали на улиците на което и да е друго населено място в страната. И наистина, когато филмовите продуценти искаха да заснемат екшъна „Сблъсък в Бронкс“ с участието на хонконгската суперзвезда Джеки Чан, вместо да направят това из улиците на едно от най-проблематичните предградия в САЩ, те предпочетоха да снимат във Ванкувър на фона на очертаващите се на хоризонта покрити със сняг планини.

Главните организатори на зимните игри във Ванкувър изтъкват направените инвестиции за построяване на домове за хора с ниски доходи и на нови временни убежища, както и за обновяването на множеството мизерни хотели, в които бездомниците живеят в по една стая благодарение на държавни субсидии. Но въпреки ширещите се слухове, че властите ще приемат наредби, с помощта на които „да изметат“ от улиците на града всички бездомници, Ванкувър така и не последва примера на предходния домакин на Олимпийските игри Пекин и не изчисти улиците си.

Критици на организацията на игрите с горчива ирония подчертават, че близо 7 милиарда канадски долара 4,2 милиарда британски лири са били похарчени за спортната проява, за сигурността и за инфраструктурни проекти, докато проблемът с ужасяващата бедност си остава почти непокътнат. Тези критични настроения бяха един от мотивите за организирането на протестни походи срещу игрите, започнали в петък. Други демонстранти пък са привлечени директно от редиците на антиглобалистките и на антикапиталистическите протести, породили хаос и насилие по време на други международни събирания в последните няколко години.

Някои от жителите на Ванкувър се страхуваха, че в града може да се повтори така наречената „Битка за Сиатъл“. Така беше кръстен първият значим протест на антиглобалисти, прераснал в насилие, който избухна малко по на юг от Ванкувър, в Сиатъл, по време на срещата на Световната търговска организация през 1999 г. Олимпийските игри със сигурност сега поставят на изпитание репутацията на либерален град, с която се слави Ванкувър. Критици казват, че операциите, предшествали Олимпийските игри на Обединената служба по сигурността, са били извършени доста непохватно и се страхуват, че лошото тепърва предстои.

Дейви Иби, изпълнителен директор на Асоциацията за граждански свободи на Британска Колумбия, казва, че неговата организация знае за най-малко 50 случая с хора, които са били посетени от агенти на Обединената служба по сигурността.
„Те създават доста заплашителна атмосфера и будят сериозно безпокойство за свободата на словото“, казва Иби.

В Даунтаун Истсайд пък животът е равносилен почти на борба за оцеляване. В сърцето на този квартал е Инсайт, единственото създадено със закона място в Северна Америка, в което зависимите от наркотиците могат да приемат дозите си.
Въпреки протестите на САЩ, че подобно място подкопава тяхната война срещу трафика на наркотици, центърът Инсайт беше отворен с подкрепата на консервативния кмет на града през 2003 г. в отговор на епидемията из околните улици от смъртни случаи в резултат на свръхдози наркотици.

„Тези хора така или иначе ще взимат наркотици, така че ние не ги улесняваме“, казва Ръсел Мейнард, който ръководи Инсайт.“Онова, което ние правим за тях, е да им осигурим относително безопасно място, на което те могат да го правят. Можем да им предоставим и здравни грижи, а също и да ги насочим към центрове за лечение на наркотичната им зависимост. Това действително засега се увенчава с невероятен успех“, допълва Мейнард. Но за Олимпийските игри той казва: „Тези игри бяха голямата пропусната възможност за хората от този квартал. Толкова много можеше да се направи, за да се подобри животът тук. Мисля, че за Даунтаун Истсайд Олимпийските игри ще бъдат символ на едно несъстояло се събитие и това е истински срам.“

Такива коментари често пъти се чуват сред хората, полагащи усилия да се преборят с неволите на този квартал. „Разбира се, тук имаше някои подобрения, но на фона на похарчените 6,9 милиарда долара за игрите, тези подобрения не изглеждат чак толкова големи“, казва Рик Матюс, пастор в Първата обединена църква, който сега води църковните служби в съседен гимнастически салон.

„Олимпийските игри са тържество, което сплотява света. Но вие само трябва да погледнете около вас в Даунтаун Истсайт, за да видите как тук има два свята, които съжителстват един до друг в един и същ град. Това са светът на приетите в обществото хора и светът на хората, отхвърлени от същото това общество“, допълва Матюс.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.