Предизвикателството на противоракетния щит

в. Ромъния либера

Американска ракетна система земя-въздух „Пейтриът“. Снимка: армибейз

Твърде рано е да се оцени значението на решението на румънските власти да приемат поканата на администрацията на Обама за участие в американския противоракетен щит. От 2015 г. Румъния ще подслони наземни елементи на системата, предназначена да осигури на Европа антибалистична защита „срещу заплахите, реални или потенциални, от страна на Иран“. Важността на това решение зависи в крайна сметка най-вече от начина, по който представителите на една малка страна като Румъния ще съумеят да преговарят с един партньор несравнимо по-голям и по-силен, но и от естеството на установеното сътрудничество – дали ще бъде ограничено само във военната сфера или ще се разшири и в други области, което би позволило на САЩ да стане една противотежест на ЕС.

Съдейки по първите реакции на някои телевизии, всеки чуждестранен и незапознат зрител би се изкушил да си помисли или че Румъния все още е турски пашалък, или че страната се намира в разгара на епохата на кръщаване на градчета и селца на името на Сталин или Петру Гроза. Журналистическият подход към събитието се отличаваше с безкраен низ от баналности и провинциализми, а авторите се концентрираха обсесивно върху въпроса за мненията на другите, най-вече на НАТО и ЕС, във връзка с тази стъпка.

Тъй като двустранните споразумения между две членки на НАТО не са нещо необикновено, не виждам защо въпросното споразумение да предизвиква по-особени реакции? А ако все пак предизвика, тогава можем да заключим, че Северноатлантическият алианс е забравил първостепенното си предназначение – тоест да защитава свободния свят от заплахи, идващи от все още несвободни страни.

Разбира се, че в многобройните структури на ЕС има и хора недотам очаровани от вестта за връщането на американците на Балканите. В рамките на следвоенните усилия за нормализиране на напрегнатата ситуация в Босна и Косово, ЕС успя да смени САЩ в качеството му на ръководна единица. Не малко еврофанатици мечтаят оттогава за чисто европейска отбранителна система, която да замени НАТО, и чието отношение към САЩ би било, вероятно, също толкова „топло“, колкото и демонстрираното от Москва.

Маловажността на гледната точка на ЕС беше подпечатана в момента на избора на баронеса Катрин Аштън, бивша поддръжничка на ядреното разоръжаване на Великобритания, на поста Върховен представител за външните работи и политиката на сигурността, към което можем да добавим и по-скорошната новина за назначаването на Адриан Северин на поста докладчик на Европейския парламент по въпросите за отношенията с Русия.

Един Европейски съюз, който не е забелязал в рамките на политиката си по сигурността нуждата от поддръжка за балтийските държави, изключително крехки от икономическа гледна точка, би реагирал наистина абсурдно, ако сега реши да критикува Румъния по някакъв начин. В момента всички стоят и следят реакциите на Русия – особено след като президентът Медведев побърза да одобри нова военна доктрина, според която всяка страна, намираща се в близост до Русия и участваща в американската противоракетна система, би се превърнала в легитимна цел за ракетни удари от страна на Русия.

Докато някои експерти тълкуват последните изръмжавания на Кремъл като по-скоро напразни заплахи, като се има предвид, че мобилизацията на Русия срещу малката Грузия се оказа през 2008 г. изненадващо мъчна, други са склонни да мислят, че този път Русия не блъфира. Не трябва да се подминава и това, че американско-румънското споразумение може да се превърне и във фактор на влошаване на двустранните отношения, ако САЩ не проведат преговорите с достатъчно чувствителност и деликатност, а Румъния не докаже достатъчно твърдост.

Вашингтон вече обяви, че е готов да предложи необходимата финансова помощ, като се има предвид, че би било както неразумно, така и арогантно да се очаква от Румъния да похарчи и без това бедния си бюджет за инвестиции за инсталирането на въпросните компоненти на щита. От друга страна, Румъния ще бъде принудена скоро да модернизира оборудването на военно-въздушните си сили, а в момента бойните самолети на шведите от Грипен изглеждат за предпочитане от гледна точка на съотношението между цена и качество, срокове за доставка, поддръжка и т.н., в сравнение с избора на Ф16, произвеждани от американците от Локхийд Мартин.

Поне в този случай властите в Букурещ би трябвало да приемат изключително твърда позиция спрямо Вашингтон – отношение, срещано междувпрочем, и в преговорите, водени от други също толкова слаби съюзници. Ясно е, че САЩ имат нужда от приноса на Румъния, така че Вашингтон има всички мотиви да очаква твърди преговори. Ако Румъния подходи към преговорите повърхностно или дори с безразличие, американците не само ще бъдат неприятно изненадани, а може дори да поставят някои въпроси, свързани със сериозността на техния съюзник.

Не на последно място, началото на тези преговори представлява добър повод за президента Траян Бъсеску да помисли и за състава на Върховния съвет за национална отбрана ВСНО. Разполага ли той с достатъчно ресурси с висок професионализъм, за да защитава ефективно интересите на Румъния по такъв жизненоважен въпрос? Или би трябвало да бъде разтърсен малко, за да се събуди за действителността и да бъде допълнен със специалисти в областта на регионалните анализи, стратегиите за отбрана и военните покупки? Едно нещо е сигурно – ако ВСНО не се справи блестящо с настоящото предизвикателство, ще пострада не неговата репутация, а тази на президента на страната, а пък съюзът със САЩ рискува да не се развие по подходящ начин.

Динамиката на този съюз е диктувана, в крайна сметка, и от развитието на културния обмен, от начина, по който Румъния съумее да отговори на провокациите на западноевропейския културен релативизъм, от създаването на по-силни икономически връзки. Боя се обаче, че докато Казахстан има по-голямо присъствие в икономическия живот на Румъния от САЩ, никакъв противоракетен щит не би могъл да трансформира страната в наистина сигурна зона от западна гледна точка.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.