Накъде гледа България във „войната на тръбопроводите“?

Ангелос Атанасопулос

Снимка: експертру

„Войната на тръбопроводите“ вече започна и Атина се опитва да спечели своите битки. Премиерът Георгиос Папандреу е в Москва, а енергийният въпрос е „номер едно“ в гръцко-руския дневен ред. На преден план в разговорите на Папандреу с руския президент Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин е петролопроводът Бургас – Александруполис.

Дипломатически и правителствени източници в Атина отбелязват с безпокойство свръхактивността на Анкара и разширяването на сътрудничеството й с Москва в енергийния сектор, и искат да изпреварят най-лошото. Както посочва заместник-министърът на околната среда, енергетиката и климатичните промени Янис Маниатис, „Гърция се опитва да бъде с една крачка напред по въпроса за тръбопроводите“. Атина, както и Москва, алармират за проблеми във връзка с позицията на България.

Правителството на дясноцентристкия премиер Бойко Борисов гледа към Съединените щати и създава спънки пред лансирането на петролопровода Бургас – Александруполис. На неотдавнашна среща с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Анкара Борисов обяви, че България и Турция ще бъдат „двигатели“ на газопровода „Набуко“, иницииран от Европейския съюз съвместно с американците, за да заобиколи руснаците.

За Гърция тръбопроводът Бургас – Александруполис е от голямо стратегическо значение. Областта Еврос наскоро получи 1 млн. евро за местни проучвания на въздействието върху околната среда. Същевременно Маниатис се срещна поне три пъти с българския министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков с искане да даде ход както на обявеното от София проучване за околната среда, така и на внасянето на сумата от 4,8 млн. евро, която дължи на международната компания, натоварена с проекта. Бяха съставени и комисии за преговори по техническите условия и надзора над проекта.

От своя страна руснаците предупредиха както Атина, така и София, че има алтернативни пътища за руския нефт. Руски източници посочват, че „от момента, в който движението през Босфора бъде облекчено (след като нефтът от Азербайджан започне да преминава по тръбопровода Баку – Джейхан), руският нефт може да стигне до Средиземноморието и с танкери“.

Все пак най-лошият сценарий за Гърция е, че Москва изглежда решена да изиграе силово коза с петролопровода Самсун – Джейхан , който е пряко конкурентен на Бургас – Александруполис. Дипломатически източници все пак отбелязват, че „тръбопроводът Самсун – Джейхан не решава геостратегическия проблем със зависимостта на Русия от Турция“. Надеждни информации обаче сигнализират, че въпреки традиционното недоверие между Москва и Анкара, руснаците планират да укрепят и затоплят отношенията си с турците по примера на сътрудничеството си с Германия – развитие, което е доста негативно за гръцките интереси.

Освен петролопровода Бургас – Александруполис, решаващо за енергийния пъзел в региона е и бъдещето на газопровода Южен поток, както и на тръбопровода Турция – Гърция – Италия (TGI). Първият, който се смята за „наследство“ от правителството на Костас Караманлис, напредва, но с бавни крачки. Очаква се създаването на смесена гръцко-руска комисия за оценка на жизнеспособността на проекта. Но „вклиняването“ на Анкара, която действа с бързи темпове за издаване на разрешение за преминаване на тръбопровода през териториалните й води, усложнява изграждането му в бъдеще.

TGI пък се смята от някои за „малкия Набуко“. Големият въпрос, признават запознати, е „Кой ще вземе азерския газ?“. Уравнението е сложно. Анкара продължава да настоява за високи цени за пренос на природен газ от Азербайджан. От своя страна Баку, заради недоволството си от сближаването между Турция и Армения, се обърна към Москва, която обеща да купи азерския газ. Гръцката страна предлага да предприеме някаква инициатива по въпроса за TGI, като новият директор на (гръцката петролна и газова компания – бел. ред.) ДЕПА Харис Сахинис наскоро посети Баку за преговори с азерски официални представители.
По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.