Опасността зад светогледа „Китай преди всичко!“

Робърт Дж. Самюелсън

„Нека светът разбере мощта на Китай“ – пародийна реклама, дело на агенция в Гуанджоу. Снимка: данвей

От събитията напоследък стана очевидно, че политическият, научният и бизнес елит на Америка е преценил Китай фундаментално погрешно. Конфликтите с Китай се множат. Помислете: умишлено слабият юан и ефектът му върху търговията, пропадането на преговорите за глобалното затопляне в Копенхаген, вялата китайска подкрепа за усилията да се попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, също толкова слабият до момента китайски натиск върху Северна Корея да се откаже от миниатюрния си ядрен арсенал, продажбата на американски оръжия на Тайван и заплахата на „Гугъл“, че ще напусне Китай, вместо да търпи постоянната цензура.

Съединените щати и Китай гледат на света по напълно различен начин. Поуката от Голямата депресия и Втората световна война за американците беше, че изолационизмът е обречен на поражение. Повторното му прилагане след Първата световна война отново се провали. Съединените щати трябваше да поемат ангажименти в чужбина, за да защитават икономиката си и физическата си сигурност. Тези основополагащи идеи остават главното оправдание за военни ангажименти зад граница и за пропагандирането на отворена световна икономика. Целта на кръстоносния поход е стабилност, а не империя.

Китай също се стреми към стабилност. Но неговата история и гледна точка са различни, както показва Мартин Жак в майсторската си книга „Когато Китай владее света“. Започвайки от първата Опиумна война (1839-42 г.) – когато Англия упорства да внася опиум от Индия – Китай претърпява поредица от военни поражения и унизителни договори, които дават на Англия, Франция и други държави търговски и политически привилегии. През 20 век Китай е „балканизиран“ от гражданската война и японското нашествие. Чак след триумфалната победа на комунистите в гражданската война през 1949 г. отново има единно национално правителство. Тези преживявания са оставили наследство: страх от безпорядък и спомени за чуждестранна ескплоатация.

От 1978 г. китайската икономика е нараснала приблизително десетократно. Преобладаващата американска презумпция беше, че със забогатяването на Китай неговите интереси и ценности ще се слеят с тези на Съединените щати. Китай все повече ще зависи от процъфтяването на глобалната икономика. По-свободните вътрешни пазари ще отхлабят хватката на Комунистическата партия над властта. Съединените щати и Китай няма винаги да са съгласни, но споровете ще са разрешими.

Не се получава така. По-богатият Китай става по-самоуверен, отбелязва Жак. Американският престиж е пострадал допълнително заради финансовата криза, зародила се в Съединените щати. Но разривът е по-дълбок: Китай не приема легитимността и привлекателността на глобалния ред след Втората световна война, който включва колективна отговорност на великите сили (предвождани от Съединените щати) за световната икономическа стабилност и мир.

Политиката на Китай отразяват друг възглед: Китай на първо място! За разлика от американския изолационизъм от 30-те години на миналия век, „Китай преди всичко“ не означава глобална неангажираност. Всъщност означава ангажираност при китайски условия. Китай приема и подкрепя съществуващия ред, когато това отговаря на потребностите му, както когато се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. Иначе играе по собствени правила и норми.

Търговската политика е откровено дискриминационна, за да се справи с два жизненоважни проблема: излишък на работна ръка и недостиг на суровини. Поддържането на слаб юан цели да подпомогне създаването на 20 милиона и повече работни места, необходими всяка година. Китайците обикалят по цялото земно кълбо, за да инвестират в сигурни суровини, особено горива. Смисълът на „икономическата реформа“, пише Жак, „никога не е била приближаване към Запада (т.нар. уестернизация)“, а „желанието да се възроди легитимността на Партията.“

Повечето американско-китайски спорове показват неохотата на Китай да застраши вътрешните си задачи в името на международни цели. Той не иска да се обвърже със задължители съкращения на парниковите газове, защото това би могло да намали икономическия растеж и (пак!) работните места. По въпроса за Иран, той повече държи на петролните си инвестиции, отколкото се страхува от иранските ядрени оръжия. Аналогично се тревожи, че безредици в Северна Корея могат да предизвикат вълна от бежанци през границата. Понеже Тайван е смятан за част от Китай, продажбата на американско оръжие затам се превръща в намеса във вътрешните работи. А цензурата е нужна за поддържане на еднопартиен контрол.

Светогледът на Китай заплашва геополитическите и икономически интереси на Америка. Съвсем наскоро 19 американски търговски асоциации писаха до администрацията на Обама, предупреждавайки, че новите китайски правила за „собствена иновация“ може да изключат широк кръг американски фирми от китайския пазар – или да ги принудят да предадат модерни технологии. (Британските фирми са толкова ядосани от „агресивния протекционизъм“, че някои от тях може да напуснат Китай, писа в. „Дейли телеграф“).

Би било трагедия, ако тези две суперсили започнат да се отнасят една към друга като противници. Но тенденцията е такава. Наследници на 2000-годишна културна традиция – и граждани на най-голямата страна в света, китайците имат вродено чувство на превъзходство, пише Жак. Американците също имат чувство за превъзходство, мислейки си, че нашите ценности – вярата в свободата, индивидуализмът и демокрацията – отразяват универсални стремежи.

По-големи конфликти и сблъсък между националното им „его“ изглеждат неизбежни. Повече не бива да стоим пасивни, докато търговската и валутна политика на Китай застрашава работните места тук в Америка и по света. Политическите разногласия между двете страни е все по-трудно да бъдат пренебрегвани. Но предвид нарастващата мощ на Китай – и крехкото състояние на световната икономика – откритото противопоставяне не би било от полза за никого. Погрешните преценки ни водят по опасни пътища.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.