Преследвани журналисти, Исландия ще ви подслони

Най-големият исландски вестник е безплатен

С надеждата да превърнат Исландия в глобален дом за свободата на словото, депутати поискаха днес от правителството да приеме мечтания от всеки журналист пакет от закони, обещаващи убежище за репортери, които искат да разследват по-дълбоко, да нанасят по-тежки удари и да избегнат съда. Идеята намери отклик у исландците след съкрушителния икономически срив миналата година, по време на който обществеността видя отблизо недостатъците на едни прекалено удобни отношения между правителството и медиите. Самата икономическа криза се дължеше отчасти на корупцията, която бе разкрита от репортери в чужбина, и предизвика призиви за подобряване на достъпа до информация и защитата на разобличителите.

„Тъй като сме наистина малка страна, особено след финансовата криза, ние видяхме, че светът е свързан, всичко е преплетено“, каза Биргита Йонсдотир, един от депутатите, които инициираха мерките. „Нашите проблеми не ни влияят само на местно ниво, те ни влияят глобално“. Парламентът на Исландия ще започне днес да обсъжда мерките, целящи да подобрят собствената прозрачност на северната страна и в същото време да привлекат интернет медии и информационни центрове да я използват като база за разследваща журналистика.

Превръщането в глобален дом на свободния печат ще е нова роля за Исландия, която през своите 1000 години на човешко заселничество бе известна като утвърден център за риболов в северния Атлантически океан, неочакван капиталистически кръстоносец, разпален от викингска увереност и лесни кредити, и най-накрая като икономически слаба. Насред икономическия срив през 2008 г. разследващият уебсайт WikiLeaks.org публикува вътрешни документи за заеми, направени от Kaupthing Bank, една от няколкото исландски банки, които се сринаха в глобалната криза. Историята шокира държавата с население от 320 000 души и бе сред факторите, довели до искания за повече прозрачност в държавните институции.

Исландия има също дълга история на пряка демокрация. Хиляди излязоха на гневни протести срещу пробизнес правителството в края на 2008 г., тракайки с тенджери и кухненски прибори в така наречената от някои “ Революция на тенджерата“. Общественият гняв накара правителството да подаде оставка. То бе заменено след парламентарни избори от коалиция на проевропейския Социалдемократически алианс на министър-председателката Йохана Сигурдадотир и Движението на Левите Зелени, като и от двете партии има законодатели, симпатизиращи на проекта за медийна свобода.

Предложенията в проекта целят също до противодействат на предизвикателства към медийната свобода от други страни, като Великобритания, която се превърна в център за „туризъм за дела за клевета“ със законите си, които до голяма степен са в полза на тъжителя. Британските съдилища сега са „домакини“ на жалби, които вероятно щяха да се провалят в страните, от които идват. Предложените мерки ще защитят също журналисти от присъди за клевета, издадени в други страни, подобно на американското законодателство, което цели сега да предпази американските репортери от съдебни решения зад граница.

„Всички тези хубави закони съществуват в страни като Швеция, Белгия и САЩ, но нито една страна не е приложила всички заедно“, каза говорителят на проекта Смари Маккарти. „Има много журналистически организации, принуждавани за прескачат между юрисдикции, търсейки определен набор от защити“. Пакетът от предложения, наричани общо Исландска съвременна медийна инициатива, бе изготвен от законодатели от различни партии в Исландия с помощта на международни експерти, лобистки групи и WikiLeaks. Сайтът с идеална цел твърди, че е публикувал 1,2 милиона поверителни правителствени и корпоративни документи, с които се е сдобил и за които твърди, че разкриват неетично поведение, включително оперативни указания от 2003 г. за американския затвор в Гуантанамо, Куба.

Поддръжници на проекта казват, че са нужни по-силни защити за журналистите на фона на все по-агресивните опити на мощни корпорации и богати лица да спрат важна информация със законови заплахи. Маккарти каза, че международни издатели и медии могат да се облагодетелстват, като се регистрират в Исландия или събират новините си оттам, а онлайн издатели могат също да бъдат защитени, просто като позиционират сървърите си в страната. Той призна потенциалните проблеми обаче, особено с несъвместими юрисдикции.

Джонатан Зитран, професор по право в Харвард, който е специализирал киберправо, каза, че не е ясно до каква степен могат да бъдат прилагани законите, ако бъдат одобрени. „Освен ако ръководството на определена медийна компания не е подготвено да се премести в Исландия, не съм сигурен колко сериозна може да бъде защитата“, каза той. „Една държава може въпреки всичко да поиска някой на нейна територия да отговори на въпроси или да предаде информация под страх от глоби или затвор“.

Експерти твърдят, че предложенията биха били най-полезни за по-малки, независими издатели и онлайн разобличители като WikiLeaks, но се съмняват дали те биха предоставили достатъчна защита, за да привлекат чужди медийни организации. „Мога да си представя как Исландия се превръща в добро място за ръководене на спорен уебсайт“, каза Етан Зукерман, който ръководи сайт, защитаващ свободата на информацията, наречен Global Voices, и е старши научен сътрудник в отдела за киберпространството и медиите в Харвард. „Исландия обачеЕможе да се окаже принудена да защитава противоречиви изказвания“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.