Кремъл иска да посредничи в Близкия изток

Дмитрий Бабич

Владимир Путин с иранския президент Ахмадинеджад. Снимка: АП/БТА

Визитата на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Русия сама по себе си вече е голям успех за руската дипломация. Поне защото Русия е единствената държава, посетена за половин година от всички участници в арабско-израелския конфликт, включително от най-радикалните.

Едва седмица преди Нетаняху посещение в Москва направи лидерът на крайните палестински радикали Халед Мешаал, който стои начело на ислямското движение за съпротива „Хамас“. Почти по същото време в руската столица бе и официално признатият президент на Палестинската автономна власт Махмуд Абас. Представител на движението „Фатах“, оглавявано някога от Арафат, той е смятан на Запад за центрист. А през май м. г. Русия имаше честта да посрещне и външния министър на Израел Авигдор Либерман – бивш гражданин на Молдовската съветска социалистическа република, ястреб измежду ястребите. Тъй че в Москва се събраха и двата полюса на близкоизточния конфликт.

Арабско-израелският конфликт представлява една вечна зима, в която затоплянията са краткотрайни, а след тях най-често идват още по-люти студове. Коалиционната подредба, формирана през последните години в израелската и в палестинската политика, прави помирението невъзможно, а подновяването на преговорите, прекъснати преди повече от година, едва ли ще донесе някакви резултати до следващите избори. Световната общност може най-многото да държи отворени площадките за преговори, където палестинските и израелските лидери биха могли да се срещнат по време на поредното „затопляне“, без да се страхуват за своя авторитет.

Тъкмо това прави Русия, вслушвайки се благосклонно и в двете (естествено, диаметрално противоположни) версии за събитията в Газа и на Западния бряг на р. Йордан. На срещите си с палестински и израелски лидери руските ръководители и дипломати не правят опити да поучават нито една от трите противоборстващи сили – нито Израел, нито ръководството на Палестинската автономна власт, нито движението „Хамас“, превзело с оръжие властта в Газа след изборната си победа през 2007 година.

Колкото до САЩ, администрацията на Буш имаше далеч по-големи амбиции от Москва в региона, но какво постигна в крайна сметка? „Ню Йорк таймс“ разказа, че според приближени до бившия държавен секретар на САЩ, щом разбрала през 2007 г. от новините по телевизията, че „Хамас“ печели изборите, Кондълиза Райс паднала от тренажора си и надала вик: „Ама това просто не е правилно!“. Планът на Буш – да свали диктаторския режим в Ирак и с това да предизвика демократичен „ефект на доминото“ в региона, не можа да проработи.

А нещата бяха тръгнали с мощен замах – вече широко се говореше за сваляне на управляващия режим в Сирия, а бившият шеф на ЦРУ Джеймс Улси заплашваше да „демократизира“ дори египетската политика. Щом хора, необременяващи паметта си с излишни факти от историята и етнологията, се заловят с демократизация на народи от третия свят, ефектът обикновено е катастрофален. Така стана и този път. Смазването на Ирак като регионална сила доведе до укрепване на Иран и същевременно засили изкушението пред Техеран да се сдобие с ядрена бомба като най-добра възможна гаранция за сигурност.

Силовите действия в Ирак мобилизираха нелегалните ислямисти в цял свят и успоредно с това засилиха в Израел влиянието на ястреби от рода на Либерман, когото трудно бихме си представили да води диалог с палестинците. Сега светът е изправен пред двойна заплаха от Близкия изток: Иран да се сдобие с ядрено оръжие и, което е също тъй вероятно, израелците да нанесат превантивен удар срещу Иран – те осъзнаха още през 1967 г., че най-добрият метод за отбрана е настъплението.

В тези условия Русия отново може да изиграе ролята на стабилизиращ фактор, тъй като поддържа нормални отношения с Израел, без да скъсва икономическото и дори военното си сътрудничество с Иран. Нито Нетаняху, нито президентът на САЩ Обама не крият желанието си да спрат това сътрудничество и да склонят Русия за „осакатяващи“ санкции на Съвета за сигурност спрямо Иран, включително за забрана върху доставките на бензин за страната (Иран е зависим от вноса на петролни продукти за покриването на 40 процента от вътрешната си консумация).

Но за Русия, а и за целия свят, това ще е твърде трудна и отговорна стъпка, затова никой не бива да се учудва на противоречивите сигнали по въпроса, идващи от руското ръководство. Според лошата традиция от последните 20 години, в днешния свят санкциите често са прелюдия към война. В днешната ситуация Израел няма какво да губи, САЩ са разделени от Иран с два океана, но Русия и Азербайджан (чиято диаспора в Иран наброява много милиони) имат всички причини да полагат всевъзможни усилия, за да избегнат подобно развитие. Прочее тук е в сила принципът „седем пъти мери – веднъж режи“.

Засега обаче „морковите“, които се предлагат на Русия срещу скъсване с Иран, не правят силно впечатление. Израел наистина поне се старае. В съвместно изявление с президента на Русия Дмитрий Медведев израелският премиер се обяви против опитите „да бъдат ревизирани резултатите от Втората световна война, затвърдени в устава на ООН“, и да се оневинят нацистките помагачи. Нека обаче отбележим, че израелското ръководство все пак не се осмели да осъди удостояването на антисемита Бандера със званието герой на Украйна – косвено постави отношенията си с Юшченко по-високо от паметта на жертвите от Холокоста. Впрочем, ако беше го осъдило, дали това би било подарък за Москва или за самия Израел?

И щом споменахме САЩ, точно преди Нетаняху да пристигне в Москва, заприиждаха новини, че се планира изграждането на американска ПРО в България и в Румъния. А нали се говореше, че ако САЩ се откажат да разполагат ПРО, Москва ще отвърне с някакви стъпки срещу Иран… Американският и израелският лидер може би просто не са съгласували своите действия – Обама и Нетаняху почти не крият взаимната си антипатия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.