Само мъжете ли искат секс?

Снимка: Иван Бакалов

Днес сме изправени пред ситуации и обстоятелства в сексуалния си живот, с каквито нашите предци никога не са се сблъсквали. Можем с хормони, с изкуствено осеменяване и с ин витро да повлияем върху способността си за зачеване. Можем да срещаме нови партньори чрез агенциите за запознанства и в интернет. Можем да подобрим външността си с козметика или чрез пластична хирургия. И накрая, можем да създадем нов живот в епруветка.

Нито един от другите видове не е в състояние да направи което и да било от тези неща. Ние, хората, сме експерти в изучаване поведението на другите видове в брачните игри и ритуали. Можем да предскажем действията им и дори да ги видоизменим. В състояние сме да ги променим генетично, за да им придадем друга външност. Но когато се стигне до избор на брачен партньор за самите нас, малцина са онези, които се справят успешно, да не говорим пък за истинско разбиране на процеса, водещ до благоприятен резултат. Повечето животински видове определено нямат проблеми при избора на партньори и във взаимоотношенията си. При животните женската се разгонва, мъжкият се чифтосва с нея и с това всичко приключва.

Хората са единственият вид, чиито представители се объркват при игрите на чифтосване.

Взаимоотношенията с партньорите ни или липсата на партньори са постоянен източник на дискусии и една от основните теми на разговори на жените навсякъде по света. Малко други неща могат да ни доставят толкова радост и удоволствие и същевременно да предизвикат такава болка и такова отчаяние. Любовтави наги е била най-често срещаната тема в музиката, сапунените сериали, литературата, киното и поезията. Хората във всички култури изпитват любов и във всяка култура има думи, с които да я описват.

И така, какво е любовта? Това е въпрос, който се задава от хиляди години. Учени от почти всички клонове на науката са сеопитвали и продължават да се опитват да разкрият природата и да убедят другите в истината, до която са стигнали. Но нито един от предложените досега отговори не е достатъчно пълен и убедителен. Поради своята загадъчност любовта е постоянно обект на дефиниране и интерпретиране.

Защо изобщо има секс? Кое подтиква мъжете непрекъснато да се стремят към него? Кое принуждава жените да искат от мъжете да се обвързват с тях и да поемат задължения? В тази книга ще отговорим на много въпроси. Ще ви разкажем защо са се появили сексът, любовта и романтичните връзки, научно ще ви обясним къде в мозъка се намира центърът на любовта и, което е най-важното, ще ви насочим какво вие самите бихте могли да направите. Използвали сме научни изследвания, анкети и отделни случаи, както и много хумор, за да може по-лесно да се запомни всичко, което следва нататък.

В търсене на единствения/единствената

Почти всички ние сме възпитани да вярваме, че един ден ще открием „единствения“/„единствената“ – този много специаленч овек, с когото ще живеем до края на дните си. За мнозинството хора обаче реалният живот не потвърждава това очакване. Повечето от тези, които се женят, вярват, че бракът им ще продължи, „докато смъртта ни раздели“, но разводите в много страни са се увеличили с 50%, а двойките, живеещи без брак, са от 30 до 60% от всички двойки, като броят на жените е обикновено към долната граница, а на мъжете – към горната.

Процентът на разводите при двойките,които са имали общо съжителство преди да се оженят, се движи от 25% в Канада и Испания до над 50% в Швеция, Норвегия и Франция. Разпадането на една брачна връзка се възприема от повечето хора като личен провал, в резултат от което милиони от нас отиват да търсят помощ при терапевт. А истината е, че появата на конфликт във взаимоотношенията е норма на поведение при почти всички видове, включително и при човека.

Сексът е като въздуха: докато го има, не е важен.

През 80-те години на миналия век се смяташе, че голяма част от човешкото поведение е заучено и може да се промени, но днес знаем, че в преобладаващата си част то е вродено. Всъщност от края на 20 век насам учените, изследващи човешкото поведение, откриха планини от научни познания, потвърждаващи, че се раждаме с вграден в мозъка ни модел, който ни диктува как да се държим. Знаем също така, че културните фактори и неизброимите сили в заобикалящата ни среда, като например учители, приятели, родители и работодатели, влияят върху начините ни на мислене и на действие. Истината е, че вроденото и придобитото стават неразривно свързани.

Представете си, че мозъкът ви има, подобно на компютъра, операционна система. Вие се раждате с нея. Той си има заложен режим на работа, към който се обръща, когато е под стрес и не знае как да постъпи – това ни го е дала природата. Придобитото идва от възпитанието и заобикалящата ни среда. То е софтуерът, който се зарежда в нашия хардуер.

Природа и наследственост = хардуера на нашия мозък. Възпитание и заобикаляща ни среда =софтуера на нашия мозък.

Това не означава обаче, че изцяло сме оставени на милостта на нашата ДНК. В човешкия мозък са се развили фронталните (челните) лобове, които ни позволяват да избираме действията си, но все пак е важно да знаем, че идваме с багаж от праисторическото си минало. Развитието на кората на главния ни мозък – тази част от мозъка, която събира информацията от всички сетивни органи, съхранява паметта и прави възможни мисловните процеси, ни позволява да мислим, да правим избор и да се издигнем по отношение на повечето неща над равнището, дадено ни от природата.

Когато става обаче въпрос за секс, любов и романтична връзка, продължава да надделява заложеният в нашия мозък древен модел, който ни заставя да проявяваме същите предпочитания и да правим същия избор като предците си. И както сами ще се убедите, няма начин да се отървем от това. Мозъкът е снабден с операционна система с вродени позиции за режим на работа. Когато в компютърната ви система има напрежение или настъпи срив, включва се вграденият в нея режим на работа. По същия начин действа и мозъкът ви.

Изкуствената заобикаляща ни среда на така нареченото равенство, която ние сме създали и в която от нас се очаква да се преструваме едни пред други, че всички желаем едни и същи неща, не е нищо друго, освен „политически правилен“ софтуер. Но тъй като продължаваме да сме мъже и жени, продължаваме да искаме и различни неща от секса и любовта – не по-добри или по-лоши, а различни – и това до голяма степен се диктува от нашия хардуер. Можем да правим съзнателен избор по отношение на онова, което си мислим, че искаме, но вроденото в нас ще ни тласка натам, накъдето то ни диктува да вървим.

В тази книга ще ви покажем, че жените проявяват точно толкова интерес към секса (или „правенето на любов“, както го наричат те), колкото и мъжете, и ще ви обясним как сексуалните желания на мъжете и на жените се пораждат от различни об-стоятелства, условия и приоритети. Ще изследваме какво в действителност желаят мъжете и жените и ще обърнем внимание на неангажиращия секс и на любовните афери, ще разкрием различни неща за секса и любовта, които повечето хора не знаят. Ще ви предоставим също така стратегически модели на поведение, които ще увеличат пазарната ви стойност в брачните игри, свързани с чифтосването.

Какво е това „правене на любов“? Онова, което прави жената, докато мъжът осъществява половия акт.

Как стана така, че западният свят се отдръпна толкова много от секса

Голяма част от емоционалните задръжки, които западният свят изпитва днес по отношение на секса, могат да се припишат на кралица Виктория и на съпруга й Албърт. Периодът на управлението на Виктория между 1837 и 1901 г. се харак-теризира с налагането на строги морални ценности, потискане на сексуалността и преследване на престъпността. Отричало се е съществуването на женска хомосексуалност, а мъжката била поставена извън закона. Благодарение на Британската империя, викторианските ценности са се разпространили по целия свят.

В разцвета на Викторианската епоха било нещо обикновено да се прикриват краката на мебелите, като например пиана и маси, за да не предизвикват сексуална възбуда. Банските костюми от онова време покривали почти изцяло телата както на мъжете, така и на жените. Виктория дори постановила в доброто общество пилешките гърди да се наричат „бяло месо“ и забранила дори споменаването на дамското бельо. Тогава, както впрочем и сега, голяма част от обществото смятало, че голотата и сексуалната възбуда са синоними.

Според викторианската предвзетости фалшива скромност било неприлично да се казва „крак“ в смесена компания. Вместо това употребявали думата „крайник“.
Жените през Викторианската епоха били възпитавани по никакъв начин да не поощряват когото и да било в сексуално отношение, нито пък да се отдават на фантазии, а скромно да посветят живота си на съпруга, на семейството и страната.

Успехът на мъжа в обществото отчасти зависел и от поведението на жена му. Смятало се, че жената не може да има своисобствени сексуални потребности. По онова време се приемало, че жените не обичат секса и че мъжкият полов нагон ги принуждавал „да отстъпят“. Книгите, които се четели от обществото тогава, препоръчвали благоприличният съпруг да не иска да спи с жена си по-често от веднъж на около шест месеца и съветвали мъжете какво да правят, за да потискат желанието си за по-чести сексуални контакти. Накратко, съветът към жените навремето бил: „Легнете по гръб, затворете очи и мислете за Англия“.

По какво англичанинът разбира,че жена му е починала? Ами сексуалният им живот си е все същият, но в мивката започват да се трупат мръсни чинии.

Възможно е баба ви и дядо ви или пък прадедите ви да са били родени в онази епоха и някои от тези викториански нагласи да са ви били предадени от вашите родители, без да си давате сметка за това. Ако изпитвате неудобство, когато се заговори за секс, или ви става неловко от мръсни вицове и се опитвате да смените темата, може това да се дължи на стигнало до вас влияние на викторианските ценности. Именно поради това в англоговорещите страни, особено във Великобритания, хората имат много повече емоционални задръжки в секса в сравнение с европейците от другите държави, които не са били повлияни от викторианския морал. Ако нямате никаква връзка с културата на Викторианската епоха, но независимо от това изпитвате неудобство при обсъждане на какъвто и да било аспект на секса и сексуалността, вероятно ще успеете да проследите тези свои нагласи до влиянието на някоя религия или на разни властници, които са изисквали от последователите си да се придържат към техните изопачени представи за морал.

*Из предговора на книгата „Защо мъжете искат секс, а жените се нуждаят от любов“, подготвена от ИК Сиела. Алън и Барбара Пийз са автори на бестселърите „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния“, „Защо мъжете лъжат, а жените плачат“, „Защо мъжете вършат нещата едно по едно, а жените не спират да говорят“ и др.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.