Президентът на ЕС пожелава икономическата власт

Ойф Уайт, Артър Макс

Дали Европейският съюз ще използва кризата с дълга на Гърция, за да изкопчи по-голяма икономическа власт от правителствата на страните си членки? На фона на разклатените позиции на еврото от страховете за вероятно обявяване на Гърция в неплатежоспособност, новият президент на ЕС търси по-голяма власт над икономическия суверенитет на 27-те страни членки, която може да ограничи разходите им в социалната сфера и да ограничи протекциите на работната ръка. Подобен стремеж, накърняващ икономическия суверенитет на 27-те страни членки, със сигурност ще предизвика опозиция.

Това е смел ход за президента Херман Ван Ромпой, относително непозната личност, чието встъпване на поста миналата година бе посрещнато „с прозявка“ като сигнал, че Европа не е готова да избере видна фигура, която да засенчи френския, германския и британския лидер на световната сцена. Ван Ромпой казва, че Европа не може повече да си позволи да плаща за щедри пенсии, здравеопазване и безработица – разходи, които, особено предвид застаряващото население, повишават все повече нивото на държавния дълг, чието състояние се влоши с изплащането на стотици милиарди евро за спасяване на банки и стимулиране на засегнати от рецесия икономики.

Ван Ромпой начерта проект за начина, по който европейските страни да се справят с икономическите си въпроси, като предлага ЕС да се намеси в планирането на националната политика и да гарантира, че тя ще бъде изпълнена. Правителствата не са склонни лесно да дадат власт на централна сила. Отхвърлянето на предложената конституция на ЕС от френските и холандските гласоподаватели през 2005 г. показа народно недоверие към ЕС, подобно на отрицателният вот през 2008 г. в Ирландия за преработената версия – Лисабонския договор, който бе приет с втори вот миналата година и едва тогава влезе в сила на 1 януари.

Въпреки това Ван Ромпой очевидно смята, че възможност за голяма реформа се е отворила от гръцката криза с дълга, която подкопа еврото и показа неспособността на ЕС да координира държавните бюджети на 16-те страни, споделящи една и съща валута. Големите дефицити могат да подкопаят валутата, ето защо някои членки се съгласиха да ги ограничат до 3 процента от брутния вътрешен продукт. Тези правила бяха редовно пренебрегвани, дори от водещи страни като Франция и Германия. ЕС не направи почти нищо, за да спре членките си или да ги накаже, когато натрупаха огромен дълг, дори когато светът се бе запътил към глобална рецесия.

„Перспективите в дългосрочен план не са добри“, каза Ван Ромпой миналия месец, като предупреди, че ще има още години на бавен растеж и висока безработица, които могат да накарат Европа да остане още по-далеч зад САЩ и Китай. В непубликуван документ, разпространен сред правителствата миналата седмица, с копие от което Асошиейтед прес се сдоби, Ван Ромпой предлага нов режим на по-силно икономическо управление. Брюксел ще има по-голям контрол върху това как страните членки управляват икономиките си, далеч отвъд настоящата си власт да упражнява надзор върху бюджетите.

Макар идеите да са неясни (повече подробности ще има следващия месец), Ван Ромпой предлага ЕС да изготви списък от пет общи икономически цели, а след това да ги прекрои за всяка държава. Експерти от ЕС ще наблюдават целите, които ще са свързани с финансиране и заеми от страна на ЕС. Правителствата, които не следват целите, ще бъдат открито посочвани, което ще се отрази върху техните заеми на облигационните пазари.

Както показа гръцката криза, първото жертвоприношение пред олтара на икономиите може да са социалните облаги, които мнозина европейци смятат за свое рождено право. Гърция, която фалшифицира статистически данни, за да прикрие големия си дефицит, получи нареждане да намали държавните пенсии и разходи за здравеопазване и вече замрази заплатите в държавния сектор. Разпоредените от ЕС намаления предизвикаха големи обществени протести. Премиерът Георгиос Папандреу се оплака, че суверенитетът на страната му е отчасти загубен, но призова народа си да преглътне горчивия хап.

„Това е престъпление и ние трябва да възстановим нещата с доверието, което можем да засвидетелстваме, с нашата програма, с жертва от страна на всеки човек“, каза той.  Като цяло европейците работят по-малко часове от повечето народи, излизат в пенсия по-рано и често получават отлични здравни грижи в замяна на високи данъци. Европейците обаче остаряват, а все по-малко млади работници се вливат в работната сила, за да плащат сметките за добрия живот.

Помощите за безработни могат също да подкрепят потребителското търсене и по този начин икономическия растеж, като послужат за „автоматични стабилизатори“ в рецесията. „Бих искал да видя признание, че европейските социални структури са нещото, което ни е спряло от изпадане в депресия: социални държави, държавни услуги, високи държавни разходи, държавни стимули“, каза Джон Монкс, председател на Европейската конфедерация на профсъюзите.

Но изправени пред нарастващ дълг, много страни съкращават държавните разходи. Испания планира да повиши пенсионната възраст от 65 на 67 години, както вече направи Германия, а Гърция ще повиши средната пенсионна възраст от щедрите 61 години на 63. Франция също иска пенсиониране на по-късна възраст.

62-годишният бивш икономист и десноцентристки политик Ван Ромпой заема нов пост с неясни правомощия. Нехаризматичен белгийски политик, той бе избран миналия ноември за първия президент на ЕС без почти никакви очаквания, след като Лисабонският договор създаде този пост, за да засили процеса на вземане на решения в ЕС. Макар че вероятно ще бъдат отслабени, някои от идеите му намират отклик.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози също призоваха за подобрено сътрудничество във финансовата политика сред страните членки на ЕС, но те са склонни да се съгласят на не повече от това. Някои притеснени страни като Испания и Италия, например, може да приемат помощ отвън. „Не сме много доволни от управляването на икономиката ни“, каза Хавиер Диас-Хименес, професор по икономика в университета за бизнес ИЕСЕ в Мадрид. „Испанците разбират, че имаме проблеми и разбират, че някои неща трябва да бъдат направени“.

Ход от страна на ЕС ще помогне също на Италия, каза професорът по икономика Пиер Паоло Бениньо от университета в Рим LUISS. „Да дадем част от суверенитета си върху държавния бюджет може да е за добро“, каза той, като отбеляза, че много малък напредък има от страна както на лявоцентристките, така и на дясноцентристките правителства да овладеят държавните разходи и намалят дефицита. „Може би ако се обвържем по-тясно с Европа това ще дисциплинира нашите политици“.

Икономисти от години оказват натиск на италиански правителства да преструктурират пенсионната система, но нито едно правителство досега не е успяло, изправено пред опозицията на профсъюзите. Никола Верон от института „Брюгел“, базиран в Брюксел икономически мозъчен тръст, казва, че гръцкият проблем е повдигнал въпроси за размяна на суверенитет срещу по-голяма стабилност и смята, че евространите са склонни да обмислят по-голяма интеграция. „Колкото повече кризи има, толкова повече моменти ще има на отдаване на суверенитет в замяна на нещо друго“, каза той.

Но Сара Гаскел от мозъчния тръст Оупън Юръп смята, че ходът на Ван Ромпой е „заграбване на власт“. Тя каза, че той се възползва от настоящите проблеми, за да прокара икономическа интеграция по начин, който не е задължително прозрачен.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.