За какво се бори Далай лама?

Карл Гершман

Барак Обама прие Далай лама
Президентът на САЩ Барак Обама се срещна в Белия дом с духовния лидер на Тибет Далай лама въпреки острите протести на Китай. Снимка: Белия дом

Уважаван по целия свят морален и религиозен лидер, но и приятел демократ, който споделя най-съкровените ценности на Америка. Тази страна от личността на Далай лама не се разбира добре, особено от тези, които го разглеждат като духовния лидер на един традиционен народ. Той обаче е предан демократ, който защитава универсалността на демократическата идея пред аргумента на различни автократи за „азиатските ценности“ и се опитва да модернизира тибетската система на управление – нещо, което е правил дори преди да избяга от Тибет през 1959 г.

Той е вършил това отчасти за да мобилизира тибетския народ срещу опита на Китай да изкорени традиционното тибетско общество чрез насилствена колективизация – програма, която вече била в ход в началото на 50-те години на миналия век, представена като демократични реформи, подобно на това, което описва Джордж Оруел; и защото осъзнавал, както той казва по-късно, че старата система била „не в крак с времето и неподходяща да се изправи пред предизвикателствата на съвременния свят“.

По независещи от него причини Далай лама не могъл да осъществи в Тибет своята програма за реформи, но след като отишъл в изгнание, се заел почти веднага с въвеждането на демократична система за тибетците, живеещи в Индия. Първите избори сред тибетските бежанци били проведени през лятото на 1960 г., само няколко месеца след пристигането на Далай лама в Дарамсала. През 1963 г. – на четвъртата годишнина от въстанието в Лхаса – била провъзгласена демократична конституция.

Днес тибетската общност в изгнание се управлява от изборно Национално събрание, надзиравано от независима съдебна система, което е разрешено от индийския закон. През 1991 г. събранието прие харта, прехвърляща от Далай лама на този орган правомощието за избиране на правителство, включително на министър-председател, натоварен да управлява за неопределен срок.

През 1992 г. Далай лама обяви нови насоки за бъдещето на Тибет, които възлагат на живеещите в Тибет тибетци главната отговорност при определяне на управлението на Тибет, като се очаква въпросът да бъде уреден след преговори с китайското правителство. Той е на мнение, че тази отговорност би трябвало да включва дори правомощието за определяне на това дали институцията на Далай лама да продължи да съществува.

Освен това в Индия беше създадена сложна система от тибетски образователни институции съгласно убеждението на Далай лама, че е необходимо хората да получат възможности, като им се даде „да разбират достатъчно своите права и отговорности като граждани на демократично общество“. Далай лама представя на света модел за стремеж към демокрация и живот според нейните ценности. Като отказва да изостави принципа на ненасилие въпреки ужасното насилие срещу тибетците, той запазва моралната чистота на тибетската борба и възможността за евентуално помирение с Китай.

Като показва морална смелост и самоувереност пред лицето на бруталната сила и оскърбителните нападки на Китай, той дава надежда в чудото не само на своя народ, но и на потисканите хора навсякъде. А като показва дълбока загриженост към всички човешки същества, придържайки се към вярата си в универсалната отговорност, той пробужда духа на човешката и международната солидарност, който вдъхва живот на всички онези по света, които се борят за демокрация и човешки права. Далай лама е последователен застъпник за солидарност към Аун Сан Су Чжи и други продемократични дисиденти.

Той нарече себе си „най-злощастния Далай лама“, защото е прекарал повече време като бежанец извън своята страна, отколкото като жител на Тибет. Но с типичния за него оптимизъм той казва, че изгнаничеството му е било награда за него от гледна точка на това, че му е дало възможност да живее в демократична страна като Индия, с което намеква, че сега е по-способен да върне даровете на демокрацията в Тибет.

Дали той ще има този шанс зависи в немалка степен от съдбата на китайските демократи като хвърления в затвора Лю Сяобо, който подкрепя призива на Далай лама за диалог, както и вярата му, че постигнато с преговори споразумение, даващо пълна автономия на тибетския народ, ще укрепи китайската стабилност, единство и позиция в света. Така обстоятелствата, превърнали Далай лама в изгнаник, също така обвързват борбата му за оцеляването на Тибет с бъдещето на демокрацията в най-населената страна в света.

Президентът Обама би трябвало да използва случая с посещението на Далай лама, за да изрази силната подкрепа на Америка за него и за това, на което той е представител: истинска автономия за тибетския народ и помирение с Китай, морална смелост в стремежа към справедливост и ценностите на демокрацията и човешката свобода. Далай лама би трябвало да бъде посрещнат по този начин не само заради самия него, а и заради самите нас.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.