„Мосад“ под прожекторите след убийството в Дубай

Терористът Махбух влиза в стаята си в дубайския хотел, следен от двама „тенисисти“. Кадър от охранителна камера

Тиха операция по убийството на командир от „Хамас” неочаквано се превръща в голям публичен скандал. Разобличен и принуден да се оправдава пред вбесените съюзници, израелският премиер Бенямин Нетаняху нарежда на „главния шпионин“, отговорен за операцията, да се пожертва. Това става през 1997 г., когато директорът на „Мосад” подава оставка, след като неговите хора се провалят при операцията по отравянето на Халед Мешаал в Йордания. Сега премиер за втори път, Нетаняху е изправен пред подобна криза покрай смъртта на лидера на „Хамас” Махмуд ал Мабхух в Дубай.  Мълчанието на израелските власти за убийството от 20 януари в съзнанието на хората беше надиграно от кадрите на полицията в Обединените арабски емирства на заподозрените убийци и разкритията, че някои от тях са фалшифицирали европейските паспорти на действителни имигранти в Еврейската държава.

Идеята, че „Мосад”, който през годините си изгради репутация на сила, която умее да надхитрява враговете на Израел в чужбина със смъртоносен ефект, този път се е препънал, подценявайки възможностите на арабския контрашпионаж, подтикна наблюдателите да изискат той да понесе последствията публично. На особено остра критика беше подложен директорът на „Мосад” Меир Даган – бивш генерал, който заема този пост вече осма година и се ползва с благоразположението на израелските лидери заради „войната в сянка“, която води срещу „Хамас”, ливанските партизани от „Хизбула” и иранската ядрена програма. Амир Орен от либералния всекидневник „Аарец“ дори призова Даган да бъде уволнен, описвайки го като „войнствен и деспотичен“, заради скандала с Великобритания, Ирландия, Франция и Германия – държавите, паспортите на чиито граждани са били фалшифицирани.

„Дори ако този, който е извършил убийството, съумее да се спогоди някак с разярените западни държави, той все пак има ангажимент към своите граждани“, пише Орен. Няколко от родените в чужбина израелци, които твърдят, че самоличността им е присвоена за убийството на Мабхух, изразиха опасения, че сега са уязвими срещу съдебно преследване за убийство.

Източник от израелското разузнаване заяви пред Ройтерс, че Даган е в по-силна позиция от своя злополучен предшественик отпреди 13 години. Успехите му срещу Иран му спечелиха огромно обществено доверие и без наличието на изобличаващи улики, каквито бяха пленените израелски агенти в Йордания, евентуални действия срещу шефа на „Мосад” биха изглеждали като самопризнание от израелска страна.

Израелският външен министър Авигдор Либерман не отрече, че „Мосад” е замесен в смъртта на Мабху, но се опита да отвлече вниманието, като в интервю намекна, че „разузнавателните служби на някоя друга страна“ може да са изиграли роля в убийството. Израелските съюзници осъзнават, че „нашите действия за гарантиране на сигурността се извършват съобразно много ясни, прецизни и отговорни правила на играта“, настоя Либерман. Други наблюдатели изразяват несъгласие по отношение на политическата цена, която може да се изисква от Израел, който отхвърля критиките на Запада за стотиците палестински цивилни жертви на военната му офанзива в ивицата Газа миналата година.

Трудно може да се спори обаче за това, че „Хамас” успешно удари убийците на Мабхух с техните камъни, като настоя полицията на ОАЕ да извърши разследване за убийство, след като първоначално бе обявила, че смъртта е била естествена. „Започнахме с инфаркт, който се оказа убийство, което доведе до разследване, а то на свой ред – до скандала с паспортите“, пише Йоав Лимор от проправителствения вестник „Израел хайом“. „Съмнително е, че историята свършва дотук“.

Израелците обикновено се прекланят пред авторитета на  „Мосад”, изграден още през 70-те години, когато агенцията откри и уби палестинците, обвинени за кървавото нападение срещу олимпийската делегация на Израел на игрите в Мюнхен. Убийството на Мабхух обаче подчертава трудностите, с които трябва да се справят шпионите в дигиталната епоха, с вездесъщите охранителни камери с висока резолюция и лесен достъп до паспортните данни. „Това, което се случва в съвременния свят с камери на всеки ъгъл, е че положението става по-трудно не само за онези, които се занимават с тероризъм, но и за тези, които се опитват да се борят с него“, коментира бившият служител на „Мосад” Рам Игра пред радиото на израелската армия.

Мабхух организира отвличането и убийството на двама израелски войници през 1989 г., а в по-ново време – контрабандата на закупени с помощта на Иран оръжия в ивицата Газа. Опитът за прикриване на това убийство показва, че извършителите не са търсили вендета, а по-скоро са се стремели тихомълком да ликвидират една заплаха.  И все пак възможността „Мосад” да бъде разкрит толкова бързо накара Йоси Мелман, автор на две книги за разузнавателната агенция, да предположи, че подобни убийства няма да се повтарят. Според него е възникнал и по-голям въпрос – „ефективна ли е израелската политика?“. Опитът за убийство в Аман през 1997 г. на двама агенти на „Мосад”, представящи се за канадски туристи, неволно подобри положението на Мешаал в „Хамас”. Освен това Нетаняху беше принуден да освободи от затвора духовния водач на ислямското движение Ахмед Ясин.

Войната в сянка на шефа на „Мосад” Меир Даган

Шефът на израелските тайни служби „Мосад” Меир Даган се стреми да не се набива в очи след убийството на 20 януари в голям хотел в Дубай на висшия кадър на палестинското ислямистко движение „Хамас”, Махмуд ал Мабхух, приписваното на хората му. Назначен през 2002 г. от бившият министър-председател Ариел Шарон начело на външното разузнаване, на 65 години Даган се домогва без каквито и да било комплекси до ново продължаване на мандата му, който и така е с необичайно дълъг срок.

Дребен, плещест и доста пълен, роденият в бившия Съветски съюз Меир Даган дължи поста си на факта, че ръководи предизборната кампания, довела през 2001 г. Шарон на власт. И днес той е постоянен посетител в канцеларията на кабинета за сигурност в Ерусалим, където би трябвало да се явява не повече от два пъти в месеца. Всички израелски тайни служби са пряко свързани с канцеларията на премиера, която трябва да даде одобрението си за техните „специални мисии“. Според Ронен Бергман, експерт от тези служби, с течение на времето Даган се е превърнал буквално в „най-влиятелната фигура“ в израелските служби за сигурност и становището му по повечето важни външнополитически въпроси е определящо.

Без страх, че си създава врагове, той уволни доста от членовете на „Мосад”, които лекуваха раните си след неуспешния опит през 1997 г. в Аман за отравяне на живеещия в изгнание политически лидер на „Хамас” Халед Мешаал. За разлика от предшественика си Ефраим Халеви бившият командир на бронирана бригада Даган залага по-скоро на действията, отколкото на тайната дипломация. „Когато трябва да се превземе хълм, той се превръща в цел, която трябва да бъде преодоляна“, казва той, омаловажавайки опасностите или възможната политическа цена.

Под негово ръководство „Мосад” бе разделен на две управления: „Операции“ и „Разузнаване и анализ“, оглавявани от хора, които докладват единствено и пряко на него. Превърнат в извънредно успешен механизъм, „Мосад” получи огромно финансиране (близо 400 милиона долара годишно). Службата се е посветила на борбата с организации, смятани за терористични, като ливанската Хизбула или палестинските „Хамас” и Ислямски джихад, поддържани от Иран. „Мосад” обаче се опитва да пречи и на ядрена програма на Иран, който Израел смята за свой главен стратегически враг. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад многократно е заявявал, че „ще изтрие от картата“ израелската държава.

Сметнато първоначално за успех, убийството в Дубай може да доведе до криза с Лондон и Дъблин заради британските и ирландските паспорти, използвани от командосите, които са го извършили. Освен това началникът на дубайската полиция заяви, че ако „Мосад” е замесена, ще иска нейният шеф да бъде арестуван. „Ако се окаже, че зад това престъпление стои „Мосад”, което понастоящем изглежда доста вероятно, Интерпол трябва да издаде червено разпореждане (разпореждане за международно издирване – бел. ред.) за шефа на службата, тъй като това го превръща в убиец“, заяви генерал Дахи Халфан по дубайската телевизия. „Този провал – в случай, че се окаже дело на Израел – ще докаже ограничеността на „Мосад”, която не може да се справи сама с иранската ядрена заплаха“, пише в. „Аарец“. Това не пречи на Даган – благодарение на успехите, които израелските медии му приписват – да се ласкае, че е възстановил реномето на „Мосад”.

Името на „Мосад” би могло да се свърже с атентата с кола бомба в Дамаск, при която бе убит висшият военен командир на Хизбула Имад Мугние, с въздушната бомбардировка през септември 2007 г. на ядрен обект в Сирия, а също и с въздушното нападение през декември 2008 г. близо до Порт Судан над колона от камиони, превозващи иранско оръжие за „Хамас” в ивицата Газа. През януари за сянката на „Мосад” се заговори и след атентата в Техеран, при който бе убит иранският преподавател по ядрена физик Масуд Али Мохамади.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.