Защо противоракетната отбрана на САЩ дразни Русия

ВИНАГИ четете подробностите. Това щеше да бъде еднакво добър съвет и към враговете, и към съюзниците, когато Америка обяви през септември миналата година, че ще изостави плановете за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, като ги замени с нова система, разположена първоначално на кораби. Някои сметнаха това за измяна. То предлагаше успокоение за Русия като част от започнатото от президента Барак Обама „рестартиране“ на отношенията с Кремъл и същевременно наказваше бившите комунистически страни за подкрепата, която са оказали на правителството на Буш.

Пет месеца по-късно, изглежда, събитията са били разчетени погрешно. Служители от правителството на Обама казаха по онова време, че новата система ще бъде по-гъвкава и от 2015 г. ще включва наземен компонент. Полша в крайна сметка ще приеме една база. А по-рано този месец Румъния обяви след най-кратките преговори, че на нейна територия ще бъдат разположени прехващачи. Американски служители се опитват да намерят утешителна награда за подгласника България, която казва, че също би искала база.

Това раздразни Русия. Външният й министър Сергей Лавров заяви, че Кремъл се е оплакал пред Америка заради румънската „изненада“, последвана и от българска. Всъщност самата Америка, изглежда, е била хваната неподготвена от въодушевлението на своите съюзници. Тя е очаквала продължителни преговори от типа на водените с Полша. Това щеше да даде възможност да бъдат успокоени чувствата на Русия във време, когато Америка търси подкрепата й за налагането на санкции срещу Иран.

Подкрепяният от Русия сепаратистки анклав в Молдова предложи да приеме руски ракети с малък обсег „Искандер“ в отговор на планираната база в Румъния, като по този начин поде по-ранните руски заплахи (отпаднали сега) за разполагане на ядрени ракети в анклава Калининград. Това може би е свързано по-скоро с опит да бъде спънато новото прозападно, прорумънско правителство в Молдова, отколкото със стремеж да се угоди на Русия, която отхвърли предложението.

Ако американските технологии се развият според очакванията, до 2018 г. новият щит би осигурявал на почти всички европейски членове на НАТО защита от иранско нападение – само малка част от Турция би останала незащитена. Това е голяма промяна в сравнение с предишната схема, която беше предназначена най-вече да защитава Америка от междуконтинентална заплаха, оставяйки незащитени големи райони в Европа.

Новата система представлява дори по-малка заплаха за ядрения арсенал на Русия (американците казват, че никоя от системите не е била някога заплаха за Русия). Планираните сега прехващачи СМ-3 са с по-малък обсег и летят с по-малка скорост от ракетите, предложени от правителството на Буш. Освен това голяма част от системата – проследяващите радари и планираните за Румъния прехващачи – ще бъдат разположени още по на юг, откъдето не могат да засегнат руски ракети, насочени към Америка над Арктика.

Главното основание за оплакването на Кремъл е политическо. Въпреки че Русия с неохота прие възможността за присъединяване на бивши комунистически страни към НАТО, тя разглежда създаването на американски бази там като нарушаване на обещание, направено, когато Съветският съюз даде съгласието си за обединението на Германия. (Американски служители настояват, че никога не е било правено подобно обещание.)

Независимо от това Америка извършва други приготовления в областта на сигурността. Тя възнамерява да разположи зенитни ракети в Полша. И което е по-важно – настоява НАТО да се съгласи да разработи планове за военни контингенти, които да защитават балтийските държави. Тя ще проведе учения там по-късно тази година. Сумтенето на Русия може да е довело до резултати, но вероятно не тези, които е искала Москва.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.