Ирина Недялкова, психолог: Кризата е време да си планираме парите и живота
22 Февруари 2010
Ирина Недялкова е психолог. Управител и преподавател е в Центъра за личностно и професионално развитие „Интеншън скуул”. Провежда курсове за личностно развитие и повишаване на ефективността, за развитие на ключови компетенции. Работи и индивидуално с клиенти по програми за реализация. Участва като гост и консултант в телевизионните предавания „Жените”, „На кафе“, „Часът на мама” и др.
- В кризата много хора изпадат в безизходица. Загубили са жилището и работата си, имат заеми. Как да се справят с проблемите и стреса?
- Изходът от кризисни ситуации е формулиран преди много години в една детска приказка. Две жаби паднали в кана с мляко. Започнали да плуват. Едната страшно се изморила и казала – няма как да излезем, аз се предавам. Спряла да плува и потънала. Другата решила да плува, докато може и с движенията си превърнала млякото в масло. Отблъснала се и изскочила от каната. Това е народна приказка – има я и в руския, и в българския фолклор. Трябва да се бориш докрай. Криза е дума с гръцки произход и означава „преломен момент”. Някои хора в този преломен момент се предават и потъват. И това е лошият изход от кризата. Други се мобилизират, бъхтят и изплуват. Ние се раждаме, за да се променяме и да се развиваме. Когато се намираш в задоволителни условия, нямаш мотивация да се променяш. Трудните ситуации са шанс за развитие – на обществото, на фирмата, на държавата или на отделната личност.
- Как отделният човек може да се пребори с глобалната криза?
- В България и сега има хора, които не усещат глобалната криза. Те успяват да си подсигурят автономно съществуване, така че негативните процеси да не ги засегнат. Ако ти лично усещаш кризата, трябва да си дадеш сметка, че това е резултат също и от твоята недалновидност, ниска конвенционалност и неправилно поведение. Човек не трябва да се разстройва от това, а да се учи. В момент на криза е време сериозно да помислиш каква е причината за твоите грешки, без да си обясняваш личностните или фирмените провали с общата ситуация. Хората трябва да разберат, че няма добри и лоши времена - за бизнес, за създаване на семейство, за развитие на отношения. Всичко зависи от теб и от твоето желание. Ако имаш време за губене, твое право и избор е да го губиш. Но ако мислиш, че не си струва да пропиляваш живота си в очакване кризата да отмине (а след това пак нещо ще се пръкне, което да вземеш за обяснение на лошата ситуация), най-много помага ясното виждане на цялата картина на собствения живот.
- Звучи малко абстрактно.
- Напротив, конкретно е. На Запад планирането на живота се смята за нещо абсолютно нормално, полезно и хората с удоволствие се занимават с това. Те планират живота си напред за 5, 10, 20, 50 години. В моите тренинги имам едно много ефикасно упражнение. Предлагам на курсистите да се замислят какво биха искали да пише на надгробната им плоча. Какво искат да оставят като спомен в близките си хора, в колегите, съгражданите, сънародниците си и изобщо в паметта на човечеството. Това първоначално ги стряска, но те наистина се замислят: „За какво живея?“
- Това помага ли им впоследствие да подобрят постиженията си?
- Изследванията показват, че всеки, който планира живота си напред и знае количествено и качествено какво иска да постигне, постига в пъти повече, в сравнение с тези, които не се занимават с подобно планиране. Затова съветвам хората да си измислят първо по-дългосрочни цели – за 3-5 години, да си определят средносрочни за 1-3 години, след което да разбият всичко на етапи – като план за постигане на краткосрочни цели. Ние често си правим план ден за ден, но трябва да имаме такъв и за седмицата, месеца, годината. Защото, ако планираме само ден за ден, се уподобяваме на мишката, която върти въртележката. Ако не виждаш перспективата и не си подреждаш нещата, така че да гониш основните си задачи и цели, изживяваш един рефлективен живот – само отговаряш на обстоятелствата от живота, а това не е продуктивно. Ако в условия на криза живеем по този начин, направо се обричаме на провал. Трябва да имаме ясни цели и спрямо тях да планираме своето всекидневие и да прилагаме елементарни правила. Според принципа на италианския икономист Парето във всяка дейност има 20% усилия, които носят 80% резултат, а 80% усилия може да ти дадат само 20% резултат. Когато си планираш живота, твоята задача е да търсиш тези 20% усилия, които ти дават най-голям ефект, имайки предвид целите ти. Иначе не си конструктивен.
- Как да разберат хората кое ще им даде най-добър резултат?
- Когато изпълняваш задачи, насочени към реализация на някаква цел, може да ги разделиш по два признака – спешност и важност. Най-важните и спешни задачи са тези 20%, които ще ти дадат най-голям ефект. Остават важни, но не спешни задачи, спешни, но не важни и има неважни и неспешни. Най-странното е, че ние обикновено в ежедневието си отмятаме основно неважни и неспешни задачи и по тях хабим енергия и сили. И когато се изправим накрая пред важните и спешни задачи, си казваме: „Хайде утре”. И утре се започва същото. По този начин пропиляваме живота си. Ако искаш в кризата да излезеш на върха, трябва много точно да си планираш времето. Когато си най-силен и продуктивен, да отмяташ важните и спешни задачи, а след това да се захващаш с важните, но не толкова спешни. Тези, които са спешни, но не важни може да ги делегираш на някого, а неважните и неспешните направо ги хвърляй в коша, защото само ти хабят енергията.
- Трябва ли времето да се планира 100%?
- Това е много важен въпрос. Хората, които 100% си планират времето (било то работно или денонощието като цяло), правят голяма грешка. Животът винаги внася свои корективи и ние трябва да имаме резерви за реакция. Препоръчва се от работното време да се планира само 60%, да остават 20% за неочаквани изненади и 20% за различни творчески пориви, защото може да те осени нещо спонтанно и трябва да имаш резерв да не го изпуснеш.
- Говорите за планиране на времето, ами парите?
- В условия на криза планирането на средствата е задължително. Аз провеждам курсове за жени – как да бъдат привлекателни и сексапилни, как да управляват домакинствата и фирмите си и т. н. На въпроса ми кой държи парите вкъщи, повечето вдигат ръка. Като ги попитам кой планира разходите по пера и води семейния бюджет, от 10 човека, най-много двама вдигат ръка. Как може човек да спи спокойно, когато не е сигурен дали средствата ще му стигнат утре за основните нужди? Това е допълнителен стрес, абсолютно излишен. Трябва да има елементарно семейно бюджетно планиране. За фирмите да не говорим. Много собственици, особено на по-малки фирми, оставят счетоводството да се грижи за тези неща. Не може. Ако не заобичаш сам да си броиш парите, няма как да ги имаш.
- Когато човек си планира живота занапред, на кои области трябва да наблегне, освен работа и пари?
- Човек трябва да мисли за всички направления на своята реализация – на родител, на специалист и т. н. Запиши си тези неща и ги разбий на етапи, докато стигнеш до първите крачки, които трябва да направиш. Задай си въпроса с какви ресурси разполагаш в момента – не само финансови, но и собствени, вътрешни ресурси. Когато мислиш за възможностите си, трябва да извадиш на бял свят всичко, което носиш в себе си. Тук сме много слабо информирани, за съжаление. Малко хора си дават сметка всъщност какви психологически способности притежават и кое е тяхното място. Един тест за определяне на професионалните наклонности се попълва за 5 минути и се обработва за още толкова. Има тестове, които с учудваща точност ти показват с кое е най-добре да се занимаваш. Например, веднъж правих тест на жена, която се беше пенсионирала на 50 години от Пловдивската филхармония – цял живот беше свирила на виолончело. Обработих нейните тестове с очакването, че ще излезе артистичен тип личност, но артистизъм в нея се оказа, че почти липсва. На преден план излезе реалистичен тип личност, на когото много добре му се удава да създава конкретни неща с ръцете си. Казах й какви са резултатите, а тя ми отговори: „Цял живот съм се чудила какво правя в тази професия. Толкова ми беше тъпо“. Тоест, родителите са я набутали, хванала е майсторлъка и цял живот се е занимавала с нещо, което не й е присъщо. Такива случаи има много и не е лошо човек, който иска да изживее живота си съзнателно, да знае какво носи в себе си, защото това е сила.
- Кои черти на характера помагат най-много в трудни ситуации?
- Всички психологически проучвания показват, че най-полезната черта на богатите и известни хора не е способността им да пестят пари, да измислят сделки или добри идеи, да намират невероятни експерти, продукти и т. н. Най-силната черта на характера им е тяхната увереността в себе си. Този човек просто дотолкова си вярва, че върви, върши нещата и задължително получава резултати. За съжаление, малко хора притежават такава увереност. Причината е във възпитанието. Ние, родителите, по принцип не обичаме уверените деца. Те са по-трудни за управление. Дете с ниска самооценка е по-послушно, по-кротко, по-малко шава, по-малко бели прави. Това се насърчава от родителите, които му казват: „Чакай, малък си – къде отиваш, няма да се справиш“ и т. н. С този подход ние лишаваме децата си от бъдеще. Има родители, които с природна интелигентност и усет възпитават децата си в обратното. И техните деца ще се пробват в живота като пораснат. А другите ще изостават. Успелите хора се пробват постоянно. Без да се пробваш, няма как да се научиш и да успееш.
- Значи ли това, че хората, които не са достатъчно самоуверени, нямат бъдеще?
- Ако нямаме увереност в себе си и го съзнаваме, трябва да я развиваме. В това отношение човек е блажен – той може да променя себе си. Всичко се тренира, включително психическите качества и черти на характера. Упоритостта и самоувереността може да се развият. А това са качества, които трябва да показваме в кризата. Друго важно нещо, което трябва да се развива в днешно време, са комуникативните умения. Ние не сме се научили да се изслушваме един друг и да се разбираме, а искаме да сме успешни.
- Много хора имат проблем с мотивацията, особено ако са в безизходица. Какво ще ги посъветвате?
- Има един виц за баща, който притежава завод за обувки и изпраща двамата си сина да проверят дали има пазар за неговата стока в Африка. Отиват те, минава определено време и бащата получава две писма. В първото пише: „Няма пазар – всички ходят боси.“. Второто гласи: „Страхотен пазар – всички ходят боси!“ Ако имаш проблем с мотивацията или с комуникативните умения, обърни се към специалисти. Тренинги се провеждат под път и над път.
- Има ли резултат от тези тренинги?
- Специално за комуникативните умения има тренинги за начално ниво, но има и висш пилотаж – например за внушения по време на преговори. При бизнес преговори целият екип трябва да е обучен в различни психологически трикове. Има много методи за психологическо въздействие. Един от тях е свързан с пространственото разположение, чрез което поставяш човек в такава ситуация, че да изпитва постоянен дискомфорт и вместо да мисли за преговорите, да се притеснява и да отстъпва от позициите си. Много често в преговорните делегации се включват жени – използват се способностите им за събиране и обработка на информацията чрез индуктивното мислене. Това е страшно ценно, а никой мъж не го умее. Има много тънкости, свързани с конструкцията на фразите и др. В рекламата вече също се прилага – създавайки желаното състояние в купувача, да му пробуташ какво ли не. Наскоро в София бяхме залети с рекламни билбордове на цигари с лика на Мерилин Монро. Какво общо има някаква воняща цигара с образа на тази жена? Много просто – в съзнанието на хората Мерилин Монро е олицетворение на сексапил. Това е желаното състояние за много жени (да са сексапилни) и ако трябва да запалят цигара, за да го постигнат, те ще го направят. Не призовавам всички да хукнат да се обучават на такива сложни неща, но човек трябва да познава поне своите способности и качества, и да знае какво иска да постигне.
Редактирано от Админ. Запознайте се условията на форума ------- --------------- ----------- ?
от къде я изкопахте тая леля-теоретичка бе ?
Жалко за прекрасното интервю..Малко хора ще го прочетат а още по малко ще го осъзнаят. А в този материал са вкарани съвети за изграждане и просперитет на един човешки живот. После се чудим защо злобата и завистта към успелите/дори и към малко успелите/ е толкова голяма.
Е като са успели, та какво? Щастливи ли са? Да планираме всичко, да станем като роботи, да мислим само за работа и изгода...как ли пък не! Точно обратното - да бъдем спонтанни и свободни от теглото на материалното, това е ключът към щастието. Да препускаш с часовник в ръка по някакъв план, това е теорията на успелия - и после стрес, хапчета, безсъвие, психотерапия. Не, благодаря!
Факт е че без планиране, каквото и да прави някой- шанса за успех е
браво- много точно е казано всичко. Вместо да се гледат филми и мачове --човек трябва да се замисля- какво иска и какво може. С удоволствие бих си поговорила с тази психоложка-- Моите уважения към нея-- личи си високото й ниво!!!
Браво !
Много полезна статия,изчетох я с удоволствие. Сигурно и ще си извлека някаква поука. Приятно е да се разговаря с хора като автора.
Много добро интервю!
Трябва да се пази баланс. Успеха, като самоцел, комплекс или фикс-идея може да доведе до нравствена и емоционална деградация. Естествено мизерията не е за предпочитане, но понякога е по-добре да имаш толкова, колкото ти е необходимо, от колкото да ритнеш камбаната на 50 от стрес и нерви, или пък да си харчиш имането по ненаситни доктори.
Интервюто е много добро. Дори ще го копирам за да го изчета пак и да го обсъдя с моите близки. Това с 60% планиране на времето ми хареса. Досега се опитвах на 100%, за да не се чувствам гузна, че си губя времето.
...ще кажа,че тази жена готви много хубаво и има много красиви очи.
Браво,страхотна статия.Ако четем внимателно можем да доловим намека на статията.Че всъщност целия ни живот и всичко е в наши ръце.Но все пак остава най-трудната битка в живота,със самия себе си.Да накараме самите себе си да излезнем от инерцията в която сме и да правим просто това което трябва,а и понякога времето не ни стига...
БРАВО, ето това е истински професионалист! Тази статия трябва се прочете от всички хора, които имат желания и мечти!
Браво !
Ей "Анонимен", чети внимателно статията и недей да говориш общи приказки. Щото от такива общи приказки и али-бали дотам я докарахме държавата...
Статията е чудесна,направо си е лекция на преподавател от престижен университет.Обаче в живота нещата трябва да са по-спонтанни.От тази статия трябва да изберем и да се опитаме да направим само някои неща.Всичко останало са само добри пожелания,защото ние сме ХОРА.Колко много цифри,проценти!Това е за роботи.Аз не съм фанатичен привърженик на никоя религия,но в будизма има мисъл,която мисля,че е много мъдра-"Най-важният човек съм АЗ,най-важното място е ТУК и най-важният момент е СЕГА".Няма човек,който да притежава и грам повече от това.Няма нищо лошо да мечтаем,да се стремим,да работим упорито за добруването си,да правим каквото трябва,пък да става каквото ще.Лично аз ,обаче никога не забравям,че има неща(всеки си ги нарича по различен начин),които не мога да променя по никакъв начин.Пък си мисля и още нещо(понеже темата е най-вече'" кризите")-нали сме живи?Все ще измислим нещо!!!!Успех на всички!Мария
Страхотна статия, но за съжаление много от коментиращите просто не искат да я разберат. Много от нас българите сме толкова обсебени от този пуст балкански песимизъм, че на всяко предложение за успех изкарваме от 9 кладенеца вода как няма да стане и колко е лошо. Казват ни, планирайте- отговор: да бе, да станем груби материалисти. Казват ни, забавлявайте се и работе по малко, отговор веднага: да бе, да бъдем мързеливи нещастници и неудачници. Казват ни правете бизнес, пишете книги или каквото и да е, отговор веднага: Е, няма как стане в България, тук книги не се четат, бизнесът не върви, ако не си престъпник и т.н. Аз казвам, че трябва да престанем с този негативизъм и да се въползваме от нашите умения да постигаме това, което искаме. Не е лошо да прочетете книгата на Тим Фирс "Четиричасовата работа седмица." Той обяснява подробно точно принципът на Парето как 20% от усилията ни могат да дават 80% от резултатите. Бизнес може да се прави и онлайн с pay pal, ebay, amazon и много други, така че бизнес средата в България да не ви пречи. А, ако толкова пречи, човек винаги може и да емигрира, но дори и да стои в България, има ...още
начин. Книги могат да се пишат и на други езици и да се издават в чужбина, така че да не ви засяга това дали българите четат книги или не. Ама пак някой ще каже "ами като не говоря английски или друг чужд език," ами може да го научите. Миранда Ибанес/Милена Иванова е научила испански до нивото да пише еротични романи на испански и не прочетох да се оплаква от българския книжен пазар. Аз също скоро ще издам втора книга на английски език. Аз мога да ви споделя моя опит със справяне с кризи без да хленча. Когато завърших гимназията през 1998 и влязох в университета, още по средата на втория семестър баща ми остана без работа и ми заяви, че не могат да ме издържат. Прекъснах и започнах да си търся работа. Само след месец започнах като учител по английски в една школа, благодарение на отличния ми успех от първия семестър на английската филология, която прекъснах. На следващата година вече можех да се издържам сам и завърших политология докато работя. Изакарах 610 точки ТОЕФЛ хартиен вариант, което е мисля поне 80% и ми дадоха без проблем стипендия за магистратура в Канада, която ми покри цялото обучение, както и работа като асистент. След това направих и докторат, който завърших октомври миналата година. В момента работя на контракт към канадското правителство, но следващата ми цел продължава да бъде да стана университетски преподавател. Всички мои колеги хленчат как няма позиции за университетски преподаватели. Аз вместо да хленча, писах на 25 университета с предложението да им проведа един курс по история на канадските индиански племена. Писах на университети в градове на Канада и Европа, които ми харесват само. От Инсбрукския университет в Австрия ми отговориха с ентусиазъм, че това е страхотна идея и ме поканиха като гост-лектор от април до юни да преподавам на английски. Дори сега ми предлагат и безплатна квартира и офис в университета докато съм там. Междувременно си публикувах като книги и магистърската теза и докторската дисертация, която скоро ще излезе от печат. И двете на английски разбира се. Имам и още други публикации на английски език. Като дойдох тук исках да обикалям и света, но как да го направя като не съм богат?! Ами има научни конференции! Започнах да кандидатствам за конференции с пълно или частично финансиране и благодарение на това буквално обиколих САЩ, Канада и Западна Европа. Бил съм на конференции в Ню Йорк, Върмонт, Хонолулу, Пиза, Лисабон, Галуей, просто действам докато успея! По принцип искам да запазя анонимността си, но ако има супер скептични хора, които не ми вярват, веднага мога да им дам линкове. Само с написването на името ми в гугъл ще излязат и конференциите, и публикациите ми и всичко. 100% заставам зад думите си и мога да ги докажа. Успявам без баща ми да е мутра или комунист. Успявам докато се радвам на обичта и уважението на близките си. Готов съм и да дам информация на хора, които искат да учат магистратура или докторат в Канада със стипендия. Но, най-важното послание, което искам да направя към всички е- борете се за мечтите си и ги постигайте! 100% заставам зад думите на психоложката от статията. Не хленчете и не търсете оправдания защо не можете да направите нещо, а мислете как можете да го направите! Възползвайте се от стотиците, да не кажа хиляди програми на ЕС, САЩ и международни организации за академичен, културен, стажантски обмен. Има дори програма на ЕС за млади предприемачи, които могат да видят как работи една западноевропейска фирма отвътре като им покриват и разходите през това време по програма на ЕС. Затова мисля, че е време да спрем да обвиняваме всички и всичко за нашата ситуация, а да се стегнем и да направим това, което искаме! Вие можете! Щом мога аз, можете го и вие! Аз не съм повече от вас, просто имам мотивация и фразите "нямя да стане" и "не е възможно" не са в моя речник. И забележете, моята цел никога не е била да бъда милионер. Не, моите цели са много по-прости. Аз искам да се уча и усъвършенствам цял живот, да имам обичта на най-близките си и да им отвръщам с моята обич, да работя това, което ми е приятно, да пътувам и да се наслаждавам на малките неща в живота, в които всъщност се крие щастието. Но, за всичко това не трябват никакви милиони. Успех на всички! През трудностите към звездите, както са казали древните римляни!
Ние сме творци на живота си! И не трябва да виним другите за нашите неудачи. В голяма степен и родителите ни предопределят нашето бъдеще, но когато ние самите вземем съдбата си в нашите ръце, никой не може да ни отклони от пътя ни. Примери много.
"Консултант в телевизионните предавания „Жените”, „На кафе“, „Часът на мама”" не е реклама за психолог - специалист по поведението във време на икономическа криза, а точно обратното...
Е като са успели, та какво? Щастливи ли са? Да планираме всичко, да станем като роботи, да мислим само за работа и изгода...как ли пък не! Точно обратното - да бъдем спонтанни и свободни от теглото на материалното, това е ключът към щастието. Да препускаш с часовник в ръка по някакъв план, това е теорията на успелия - и после стрес, хапчета, безсъвие, психотерапия. Не, благодаря!
напротив, СъКъ, планирането за това къде се виждаш ТИ след 5, 10, 15 и т.н. години си е за теб, за да знаеш на всеки етап каква ти е целта, краткосрочна и дългосрочна, и какво точно да правиш за да постигнеш целта си. Другият вариант е мъчителен за ТЕБ, защото трябва да "покриеш" липсата на планиране с много повече време за работа с ръцете и краката вместо с главата, т.е. налага се някаква неизбежна аналогия с твоите професионални изяви и непрестанно оплакване.
от Холмс Статията е великолепна.Без организация в ежедневието не може.Колкото и непредвидени неща да ни се случват,при добро планиране трудностите се преодоляват.Винаги съм се възхищавал на немците.Как съумяват след толкова войни,в които са побеждавани,след време отново стават номер1.Явно дисциплината и дисциплинираността им са присъщи.Като прибавим и прагматизма и рационализма им-ето ти ключа към успеха.
Про анти, не си ми разбрал коментара, или го пренебрегваш. Не съм против планирането. Точно обратното. Казах че на Запад се планират само частните бизнеси. В държавата като цяло няма планиране, няма координация между отделните компании, самата система е такава. Не само отделните държави трябва да бъдат планирани и координирани, но и светът като цяло. В такъв свят няма да има войни, няма да има експлоатация и тъпа конкуренция. Но понеже това не изнася на алчните кръволоци, не значи, че не трябва да бъде.
Още нещо про-анти. Моите професионални изяви са си мои. Но като наблюдавам твоите "интелектуални" изяви и на други подобни, започвам да се страхувам за България.
Ех, Ицо Оптимиста, бог да те поживи за всичко, което написа, ще го разпечатам и раздам на моите мрачни 17-годишни ученици... Те най-много обичат да повтарят колко всичко е изгубено безвъзвратно и колко е гаден светът и как всички в България са корумпирани и непоправими. Сякаш те са от Париж... Е, не всички са мрънкала, но повечето, за жалост. И това си е огледалото на атмосферата от дома, естествено. Лично аз съм един закоравял Оптимист също и се подписвам под всяка твоя дума! Водя и показвам 10години в Западна Европа прекрасни български гимназисти по европейски междуучилищни програми. Също ги печеля без никой да ме е виждал колко ми е къса полата или да ме е питал кой е вуйчо ми. Колегите учители от една Белгия, например, ни посрещат студено и на нож, а ни изпращат развълнувани: "Вие сте най-добрите посланици на страната си. От утре започвам да чета за България" - думи на Кристине де Брабанат, учител по изящни изкуства в гимназията в Беверен, Белгия. И наистина ми поиска линкове за български художници и композитори на английски език, то пък се оказа сайтът на композиторите гола вода, на художниците още повече, но нейсе, подбрахме ...още
нещо... Искам да кажа - ти просто ме разнежи с появата си. Няма да се уморя да повтарям на оплаквачите - колкото енергия употреби да се жалиш - утре я вложи да научиш 5 английски думи - по-сгодно ще ти е... И нека да сме 5 процента вярващите и правещите нещо вместо хленчене - стигаме. Тъмнината е просто отсъствието на светлина, нали така. Желая ти от сърце всичко най-добро! И на авторката, и на героинята от материала - сърдечна благодарност! http://e-vestnik.bg/wp-includes/images/yahoo/yahoo_clap.gif
Благодаря, Ananan! Много се зарадвах на успехите Ви! Моите поздравления! Дай Боже, България да има повече такива учители! Успех и тази година с конкурсите и Честита Баба Марта на всички!
Е,това сме......НИЕ! ГЕРМАНЦИТЕ!!!! Не сме "анонимни",работим,плащат...ни,и живеем като БЕЛИ ХОРА! Дай Боже всекиму!!!
Честита баба Марта! И.....се радвам за "признанието" Ви!!!
Вярно е че четох статията по диагонал. Реално е че целите и задачите трябва да бъдат първо изяснавани и формулирани , след това трябва внимателно да бъдат осмисляни и осънато класифицирани. Чак тогава, пък и в процеса,те могат да бъдат планирани и класирани по важност и неотменност. Важното в това е да се изчислява факторът ресурси за постигане на резултат. Чак след това иде ред на главното командване да спуска задачи на това или онова звено. А звената трябва непрекъснато да бъдат в състояние на боеготовност,и добра тренираност, Най важното за тези звена е просто да са добре отпочинали и релаксирали за да могат синергично да са способни на адекватни действия и преценка....... МИСЛЕТЕ БАВНО!