Ирина Недялкова, психолог: Кризата е време да си планираме парите и живота

Психоложката Ирина Недялкова. Снимка: авторката

Ирина Недялкова е психолог. Управител и преподавател е в Центъра за личностно и професионално развитие „Интеншън скуул”. Провежда курсове за личностно развитие и повишаване на ефективността, за развитие на ключови компетенции. Работи и индивидуално с клиенти по програми за реализация. Участва като гост и консултант в телевизионните предавания „Жените”, „На кафе“, „Часът на мама” и др.

В кризата много хора изпадат в безизходица. Загубили са жилището и работата си, имат заеми. Как да се справят с проблемите и стреса?

– Изходът от кризисни ситуации е формулиран преди много години в една детска приказка. Две жаби паднали в кана с мляко. Започнали да плуват. Едната страшно се изморила и казала – няма как да излезем, аз се предавам. Спряла да плува и потънала. Другата решила да плува, докато може и с движенията си превърнала млякото в масло. Отблъснала се и изскочила от каната. Това е народна приказка – има я и в руския, и в българския фолклор. Трябва да се бориш докрай. Криза е дума с гръцки произход и означава „преломен момент”. Някои хора в този преломен момент се предават и потъват. И това е лошият изход от кризата. Други се мобилизират, бъхтят и изплуват. Ние се раждаме, за да се променяме и да се развиваме. Когато се намираш в задоволителни условия, нямаш мотивация да се променяш. Трудните ситуации са шанс за развитие – на обществото, на фирмата, на държавата или на отделната личност.

Как отделният човек може да се пребори с глобалната криза?

– В България и сега има хора, които не усещат глобалната криза. Те успяват да си подсигурят автономно съществуване, така че негативните процеси да не ги засегнат. Ако ти лично усещаш кризата, трябва да си дадеш сметка, че това е резултат също и от твоята недалновидност, ниска конвенционалност и неправилно поведение. Човек не трябва да се разстройва от това, а да се учи. В момент на криза е време сериозно да помислиш каква е причината за твоите грешки, без да си обясняваш личностните или фирмените провали с общата ситуация. Хората трябва да разберат, че няма добри и лоши времена – за бизнес, за създаване на семейство, за развитие на отношения. Всичко зависи от теб и от твоето желание. Ако имаш време за губене, твое право и избор е да го губиш. Но ако мислиш, че не си струва да пропиляваш живота си в очакване кризата да отмине (а след това пак нещо ще се пръкне, което да вземеш за обяснение на лошата ситуация), най-много помага ясното виждане на цялата картина на собствения живот.

Звучи малко абстрактно.

– Напротив, конкретно е. На Запад планирането на живота се смята за нещо абсолютно нормално, полезно и хората с удоволствие се занимават с това. Те планират живота си напред за 5, 10, 20, 50 години. В моите тренинги имам едно много ефикасно упражнение. Предлагам на курсистите да се замислят какво биха искали да пише на надгробната им плоча. Какво искат да оставят като спомен в близките си хора, в колегите, съгражданите, сънародниците си и изобщо в паметта на човечеството. Това първоначално ги стряска, но те наистина се замислят: „За какво живея?“

Това помага ли им впоследствие да подобрят постиженията си?

– Изследванията показват, че всеки, който планира живота си напред и знае количествено и качествено какво иска да постигне, постига в пъти повече, в сравнение с тези, които не се занимават с подобно планиране. Затова съветвам хората да си измислят първо по-дългосрочни цели – за 3-5 години, да си определят средносрочни за 1-3 години, след което да разбият всичко на етапи – като план за постигане на краткосрочни цели. Ние често си правим план ден за ден, но трябва да имаме такъв и за седмицата, месеца, годината. Защото, ако планираме само ден за ден, се уподобяваме на мишката, която върти въртележката. Ако не виждаш перспективата и не си подреждаш нещата, така че да гониш основните си задачи и цели, изживяваш един рефлективен живот – само отговаряш на обстоятелствата от живота, а това не е продуктивно. Ако в условия на криза живеем по този начин, направо се обричаме на провал. Трябва да имаме ясни цели и спрямо тях да планираме своето всекидневие и да прилагаме елементарни правила. Според принципа на италианския икономист Парето във всяка дейност има 20% усилия, които носят 80% резултат, а 80% усилия може да ти дадат само 20% резултат. Когато си планираш живота, твоята задача е да търсиш тези 20% усилия, които ти дават най-голям ефект, имайки предвид целите ти. Иначе не си конструктивен.

Психоложката Ирина Недялкова. Снимка: авторката

Как да разберат хората кое ще им даде най-добър резултат?

– Когато изпълняваш задачи, насочени към реализация на някаква цел, може да ги разделиш по два признака – спешност и важност. Най-важните и спешни задачи са тези 20%, които ще ти дадат най-голям ефект. Остават важни, но не спешни задачи, спешни, но не важни и има неважни и неспешни. Най-странното е, че ние обикновено в ежедневието си отмятаме основно неважни и неспешни задачи и по тях хабим енергия и сили. И когато се изправим накрая пред важните и спешни задачи, си казваме: „Хайде утре”. И утре се започва същото. По този начин пропиляваме живота си. Ако искаш в кризата да излезеш на върха, трябва много точно да си планираш времето. Когато си най-силен и продуктивен, да отмяташ важните и спешни задачи, а след това да се захващаш с важните, но не толкова спешни. Тези, които са спешни, но не важни може да ги делегираш на някого, а неважните и неспешните направо ги хвърляй в коша, защото само ти хабят енергията.

Трябва ли времето да се планира 100%?

– Това е много важен въпрос. Хората, които 100% си планират времето (било то работно или денонощието като цяло), правят голяма грешка. Животът винаги внася свои корективи и ние трябва да имаме резерви за реакция. Препоръчва се от работното време да се планира само 60%, да остават 20% за неочаквани изненади и 20% за различни творчески пориви, защото може да те осени нещо спонтанно и трябва да имаш резерв да не го изпуснеш.

Говорите за планиране на времето, ами парите?

– В условия на криза планирането на средствата е задължително. Аз провеждам курсове за жени – как да бъдат привлекателни и сексапилни, как да управляват домакинствата и фирмите си и т. н. На въпроса ми кой държи парите вкъщи, повечето вдигат ръка. Като ги попитам кой планира разходите по пера и води семейния бюджет, от 10 човека, най-много двама вдигат ръка. Как може човек да спи спокойно, когато не е сигурен дали средствата ще му стигнат утре за основните нужди? Това е допълнителен стрес, абсолютно излишен. Трябва да има елементарно семейно бюджетно планиране. За фирмите да не говорим. Много собственици, особено на по-малки фирми, оставят счетоводството да се грижи за тези неща. Не може. Ако не заобичаш сам да си броиш парите, няма как да ги имаш.

Когато човек си планира живота занапред, на кои области трябва да наблегне, освен работа и пари?

– Човек трябва да мисли за всички направления на своята реализация – на родител, на специалист и т. н. Запиши си тези неща и ги разбий на етапи, докато стигнеш до първите крачки, които трябва да направиш. Задай си въпроса с какви ресурси разполагаш в момента – не само финансови, но и собствени, вътрешни ресурси. Когато мислиш за възможностите си, трябва да извадиш на бял свят всичко, което носиш в себе си. Тук сме много слабо информирани, за съжаление. Малко хора си дават сметка всъщност какви психологически способности притежават и кое е тяхното място. Един тест за определяне на професионалните наклонности се попълва за 5 минути и се обработва за още толкова. Има тестове, които с учудваща точност ти показват с кое е най-добре да се занимаваш. Например, веднъж правих тест на жена, която се беше пенсионирала на 50 години от Пловдивската филхармония – цял живот беше свирила на виолончело. Обработих нейните тестове с очакването, че ще излезе артистичен тип личност, но артистизъм в нея се оказа, че почти липсва. На преден план излезе реалистичен тип личност, на когото много добре му се удава да създава конкретни неща с ръцете си. Казах й какви са резултатите, а тя ми отговори: „Цял живот съм се чудила какво правя в тази професия. Толкова ми беше тъпо“. Тоест, родителите са я набутали, хванала е майсторлъка и цял живот се е занимавала с нещо, което не й е присъщо. Такива случаи има много и не е лошо човек, който иска да изживее живота си съзнателно, да знае какво носи в себе си, защото това е сила.

Кои черти на характера помагат най-много в трудни ситуации?

– Всички психологически проучвания показват, че най-полезната черта на богатите и известни хора не е способността им да пестят пари, да измислят сделки или добри идеи, да намират невероятни експерти, продукти и т. н. Най-силната черта на характера им е тяхната увереността в себе си. Този човек просто дотолкова си вярва, че върви, върши нещата и задължително получава резултати. За съжаление, малко хора притежават такава увереност. Причината е във възпитанието. Ние, родителите, по принцип не обичаме уверените деца. Те са по-трудни за управление. Дете с ниска самооценка е по-послушно, по-кротко, по-малко шава, по-малко бели прави. Това се насърчава от родителите, които му казват: „Чакай, малък си – къде отиваш, няма да се справиш“ и т. н. С този подход ние лишаваме децата си от бъдеще. Има родители, които с природна интелигентност и усет възпитават децата си в обратното. И техните деца ще се пробват в живота като пораснат. А другите ще изостават. Успелите хора се пробват постоянно. Без да се пробваш, няма как да се научиш и да успееш.

Снимка: авторката

Значи ли това, че хората, които не са достатъчно самоуверени, нямат бъдеще?

– Ако нямаме увереност в себе си и го съзнаваме, трябва да я развиваме. В това отношение човек е блажен – той може да променя себе си. Всичко се тренира, включително психическите качества и черти на характера. Упоритостта и самоувереността може да се развият. А това са качества, които трябва да показваме в кризата. Друго важно нещо, което трябва да се развива в днешно време, са комуникативните умения. Ние не сме се научили да се изслушваме един друг и да се разбираме, а искаме да сме успешни.

Много хора имат проблем с мотивацията, особено ако са в безизходица. Какво ще ги посъветвате?

– Има един виц за баща, който притежава завод за обувки и изпраща двамата си сина да проверят дали има пазар за неговата стока в Африка. Отиват те, минава определено време и бащата получава две писма. В първото пише: „Няма пазар – всички ходят боси.“. Второто гласи: „Страхотен пазар – всички ходят боси!“ Ако имаш проблем с мотивацията или с комуникативните умения, обърни се към специалисти. Тренинги се провеждат под път и над път.

Има ли резултат от тези тренинги?

– Специално за комуникативните умения има тренинги за начално ниво, но има и висш пилотаж – например за внушения по време на преговори. При бизнес преговори целият екип трябва да е обучен в различни психологически трикове. Има много методи за психологическо въздействие. Един от тях е свързан с пространственото разположение, чрез което поставяш човек в такава ситуация, че да изпитва постоянен дискомфорт и вместо да мисли за преговорите, да се притеснява и да отстъпва от позициите си. Много често в преговорните делегации се включват жени – използват се способностите им за събиране и обработка на информацията чрез индуктивното мислене. Това е страшно ценно, а никой мъж не го умее. Има много тънкости, свързани с конструкцията на фразите и др. В рекламата вече също се прилага – създавайки желаното състояние в купувача, да му пробуташ какво ли не. Наскоро в София бяхме залети с рекламни билбордове на цигари с лика на Мерилин Монро. Какво общо има някаква воняща цигара с образа на тази жена? Много просто – в съзнанието на хората Мерилин Монро е олицетворение на сексапил. Това е желаното състояние за много жени (да са сексапилни) и ако трябва да запалят цигара, за да го постигнат, те ще го направят. Не призовавам всички да хукнат да се обучават на такива сложни неща, но човек трябва да познава поне своите способности и качества, и да знае какво иска да постигне.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.