Америка дърпа китайския дракон за опашката

Барак Обама подарява баскетболна топка с автограф на китайския вицепремиер Уан Кишан. Снимка: Белия дом

Вашингтон изглежда втвърдява позицията си към Китай. Срещата в Белия дом между Барак Обама и Далай лама бе последното дръпване на опашката на китайския дракон от САЩ. То бе предшествано от продажбата на отбранителни оръжия на Тайван и искането на американския държавен секретар Хилари Клинтън от миналия месец Китай да разследва твърденията за участието си в кибератаки в чужбина.

Търговията продължава да бъде главната ябълка на раздора между двете сили след миналогодишните ответни тарифи и постоянните оплаквания на американски производители, че стойността на юана е поддържана изкуствено по-ниско от Пекин, което дава на китайските износители несправедлива конкурентна преднина. Неподправеният обструкционизъм на Китай по време на климатичната конференция на ООН в Копенхаген през декември не постигна нищо за подобряване на двустранните отношения.

И така беше ли полезно решението на Обама да се срещне с тибетския лидер, пренебрегвайки яростното противопоставяне на Китай? Отговорът вероятно е отрицателен, но въпреки всичко бе правилният ход. Далай лама е уважаван духовен водач, а не непримиримият сепаратист от пекинската пропаганда. Ако Обама бе отказал да се срещне с него под натиска на Китай, това щеше да бъде морална капитулация, особено в светлината на нарушенията на човешките права, които продължават в Тибет под китайско управление.

Въпросът сега е колко са вредите от срещата? Белият дом смята, че отношенията Китай-САЩ са достатъчно развити, за да понесат несъгласия по някои въпроси, едновременно намирайки общи позиции по важни международни въпроси. Това звучи повече като самозалъгване. Реалността е, че между тези две сили ще има интензивни дипломатически битки по редица въпроси – от търговията и отбраната до Иран и климатичните промени. Разминаването във вижданията на двете страни предполага, че напрежението ще продължи и в обозримото бъдеще.

Би било безумие от страна на Вашингтон, ако приеме войнствена политика по всички тези фронтове. Той трябва да потисне антипатията си и да си сътрудничи с авторитарен Китай, ако храни надежди за реализиране на някоя от международните си цели. Мощта на Китай е реална. САЩ и другите страни трябва да уважават мнението и влиянието на страната. И все пак Пекин не е толкова силен, колкото често се предполага.

Идеята, че Китай може да накаже САЩ, като продаде огромните си авоари в американски облигации, например е преувеличена. Инвестирайки държавния си излишък в американски държавни ценни книжа, Китай стана уязвим към евентуално падане на стойността на американския долар. Страната ще загуби толкова, колкото сигурно и САЩ, ако се опита да накаже Америка по този начин, а може би и повече. И понеже икономиката на Китай зависи много от износа, за да се развива, Пекин се нуждае от стабилни пазари на запад, които да приемат продукцията му. Вярно е, че светът има нужда от сътрудничество с Китай. Но също така е вярно, че Китай се нуждае от света.

Въпросът как да се уредят тези трудни взаимоотношения ще бъде един от основните през този век. Както и приемането на някои основни правила. Въпреки че САЩ трябва да бъдат подготвени да работят с Китай там, където е възможно, не може Пекин да получи право на вето върху списъка от гости в Белия дом. Вашингтон постави морален маркер. Това е пример, който другите страни, включително Великобритания, трябва да следват.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.