Да убиваш или да не убиваш терористи

Уилям Рийс-Мог

Терорист от Хамас в Ивицата Газа. Снимка: АП/БТА

Християните затъват в морален лабиринт, когато става дума за политически убийства. Международното право е достатъчно категорично по отношение на политическото убийство – то е убийство и би могло да бъде акт на агресия. Властите в Дубай имат право да арестуват и съдят убийците на Махмуд ал Мабхух, ако успеят да ги заловят. Те ще могат да ги съдят според дубайското право, но ще бъдат длъжни да им осигурят справедлив процес. Това е буквата на закона. Съществува обаче и друг, морален въпрос. Много израелци са убедени, че Мабхух беше опасен терорист и че „Мосад“, ако наистина е отговорен, е действал справедливо при самозащита. Въпреки това съществуват интересни разлики между отделните религии и отделните клонове на християнството. Католицизмът търси авторитет, а протестантството – оправдание.

Етичният въпрос дали е морално да се убиват терористи изглежда същият като този дали е морално да се убиват тирани. Традиционни католически поучения могат да се открият в писанията на великия средновековен теолог Свети Тома Аквински. Той смята, че е справедливо да убиеш узурпатор, но само по заповед на законна власт. За да се извърши убийство е необходимо изрично разрешение, за да може човек законно да убие тиранин. В противен случай убийството на тиранин или терорист би противоречало на естественото право. Това изглежда е решението на Констанцкия събор от 1415 година. Животът, дори на един терорист, е абсолютна ценност и трябва да се защитава. Протестантският възглед в по-практичен.

При Реформацията повечето водещи протестанти ревностно подкрепят убийството на тирани. Шотландският реформатор Джон Нокс заявява, че е дълг на „благородниците, съдиите, владетелите и английския народ“ да осъдят кралица Мери Шотландска на смърт. Един от водачите на Реформацията в германските земи, „мекият Меланхтон“, твърди, че убийството на тиранин е най-добрият дар, който човек може да поднесе на Бог.

В този ред на мисли, когато става дума за убийството на терорист, съвестта на католика би задала въпроса: „По чия заповед?“ Човек има основание да се съмнява, че „Мосад“ е имал справедливо основание. Съвестта на протестанта би запитала: „Намират ли се терористът и неговият убиец в състояние на война?“. Това е въпросът, който Джон Лок задава през 17-и век за тираните. А той е интелектуалният основоположник на английския либерализъм. Съмнявам се, че мнозина от днешните либерални демократи са склонни да приемат етиката на „Мосад“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.