Защо Обама няма да удари Иран, а Израел може да го направи

Ан Епълбаум

Нека за момент да бъдем сериозни: Барак Обама няма да бомбардира Иран. Това е така, не защото той е либерал или защото е миролюбец, или защото няма куража да се опита и да „спаси президентството си“ по този уважаван открай време начин, както го призовава Даниел Пайпс, американски учен и коментатор, известен с критиките срещу ислямизма, и както според Сара Пейлин би трябвало да постъпи.

Президентът няма да бомбардира ядрените съоръжения на Иран тъкмо по същата причина, поради която Джордж У. Буш не бомбардира ядрените съоръжения на Иран: защото не знаем къде точно са те, защото не знаем дали подобен удар би могъл да спре иранската ядрена програма за повече от няколко месеца и защото отговорът, който Иран заплаши, че ще предприеме – срещу израелците и войските на САЩ чрез иранските съюзници в Ирак, Афганистан, Палестина и Ливан – не е нещо, с което искаме да се занимаваме в този момент. Нито искаме повишаване на цените на петрола, което незабавно би последвало. Нито един трезво мислещ американски президент не би започнал война по свой избор сега, когато войските на САЩ са активно ангажирани на други два фронта, и нито един американски президент не би могъл да очаква, че обществената подкрепа ще трае и секунда.

Но дори Обама да не бомбардира Иран, това не означава, че никой друг няма да го направи. В момента, когато Вашингтон е погълнат от здравеопазването и последиците от Масачузетс, може да изглежда като че най-важното наследство на Обама, положително или отрицателно, ще бъде от вътрешнополитически характер. В бъдеще може би ние въобще няма да смятаме някое от тези неща за важни. Доста вероятно е определящият момент за неговото президентство да настъпи в 02,00 ч. някоя нощ, когато той вдигне телефона и разбере, че отсреща е израелският министър-председател: Израел току-що е извършил нападение срещу ирански ядрени обекти. Какво следва оттук нататък?

Това съвсем не е неизбежен сценарий: ако израелците бяха толкова въодушевени да предприемат бомбени удари, колкото смятат някои, те вече щяха да са ги осъществили. Те не се поколебаха да изпратят осем изтребителя, които да унищожат ядрения реактор на Саддам Хюсеин в Ирак през 1981 г., нито да бомбардират предполагаем ядрен обект в Сирия през 2007 г. И двете операции сега се смятат за образцови. Те бяха кратки и успешни, не предизикаха сериозна ответна реакция и дори си спечелиха фактическо приемане от външния свят като легитимни отбранителни мерки.

Ситуацията с Иран е различна, както веднага признава Зеев Раз, командвал ескадрилата през 1981 г. „Това не е една цел, която би могъл да бомбардираш с осем самолета“, каза той пред сп. „Икономист“ (в странно трагична статия, в която се заявява, че той „изпада в мрачно настроение“, когато децата му кандидатстват за чужди паспорти). Израелците споделят съмненията на всички останали за ефикасността на ударите, поради което се съсредоточават върху тайни саботажи и дори неофициална дипломация, въпреки че не поддържат дипломатически отношения с Иран, с надеждата да забавят процеса на ядрено развитие. Те също дискретно проучват начините, по които Иран би могъл да бъде възпрян, като знаят, че ще имат предимство в ядрените технологии през следващите две десетилетия.

Въпреки че държат всички варианти на масата, засега те достигат до извода, че бомбените нападения не си заслужават последиците. В някой момент сметките биха могли да се променят. Тъй като американците често смятат, че всички останали възприемат света като тях, си струва тук да повторим очевидното: за много израелци иранската ядрена програма е въпрос на живот и смърт. Изгледите за ядрен Иран не са някакъв дразнител или далечна заплаха. Те се схващат непосредствено в контекста на предизикателните атаки на иранския президент срещу правото на съществуване на Израел и публичната му подкрепа за историци, които отричат Холокоста. Ако искате да накарате израелците да изпаднат в параноя, намекнете, че срещу тях може да бъде предприет опит за масово убийство. Махмуд Ахмадинеджад прави точно това.

Ако това се случи някога, тогава телефонното обаждане в 02,00 ч. през нощта може да бъде последвано от ответна реакция, част от която би била насочена срещу нас, войските ни в Ирак, корабите ни в морето. Не искам това да се случи, но определено искам да сме подготвени, ако то стане. За разлика от Пейлин не мисля, че Обама би възстановил позициите на своето президентство, като бомбардира Иран, подобно на герой от филма „Да разлаем кучетата“. Но наистина се надявам, че това правителство е готово, във военно и психологическо отношение, не за война по избор, а за нежелана война по необходимост. Това все пак е реалният живот, а не Холивуд.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.