Руски експерт: Ракети „Искандер“ срещу пипалата на НАТО

Фонд за стратегическа култура

Оперативно-тактически ракетен комплекс Искандер-Е. Снимка: ню-фактория

Въпросът за евентуално разполагане на руски ракети „Искандер“ по западната граница на Русия, в Калининградска област или в Приднестровието – в „близката чужбина“, се повдига днес публично с цел да бъдат сондирани позициите на Вашингтон. Процесът обаче явно се проточи твърде много. Липсата на чувствителност към фактора време – а той е сред ключовите фактори в политиката, винаги крие опасност от усложнения за нечувствителната страна. Така е и в случая с „Искандерите“.

Както вече предположиха коментатори, Москва рискува да превърне тези ракети, забележителни във всяко отношение, в „дипломатически плашила“. Защо ли? Много просто: „заканите срещу НАТО с разполагане на руски ракетни комплекси в Калининградска област май станаха толкова много, че Вашингтон, НАТО и дори близки натовски държави като Полша и Чехия престанаха да се страхуват от тях“.

И щом е тъй, щом по начин, очевиден за външния наблюдател, това страховито оръжие се „обезврежда“ с политическа неготовност да бъде използвано, потенциалният противник осъзнава, че може да продължи напред (сиреч да се „разширява“ още повече на изток според действащата Стратегическа концепция на НАТО, без да се тревожи от ничие словесно недоволство по този повод).

Ревностният армейски реформатор Анатолий Сердюков (руският министър на отбраната – б. р.), явно без да иска, вдъхна повече увереност на онези, които след ликвидирането на Съветския съюз методично продължават да се „разширяват“ на изток и пускат пипалата на евроатлантическата военна структура в руското („постсъветското“) геополитическо пространство. Ето какво заяви Сердюков на 19 февруари във Финландия: „Ако в Европа няма заплахи за Русия, „Искандери“ няма да се появят в Калининград. Но ако в Европа се появят допълнителни заплахи за Русия, там ще се появят „Искандери“.

Какво означава това сердюковско „ако“? Направо ни иде да го запитаме какви нови „допълнителни заплахи“ откъм запад трябва да се изправят пред Русия, за да ги признае като заплахи министърът на отбраната? Нали американците ясно заявиха, че ще разполагат елементи от противоракетната си отбрана в Полша, Румъния, България. А после може би в Грузия и Турция.

Не е ли достатъчно? Защо да чакаме появата на други някакви „допълнителни заплахи“? Не стигат ли онези, които са изброени в новата военна доктрина на Русия? Не е ли надхвърлила още всички рамки самоуверената, безстрашна наглост, с която официални представители на САЩ подигравателно „обясняват“, че придвижват своята противоракетна отбрана досами границите на Руската федерация заради заплахата да бъдат нападнати от… Северна Корея и Иран? (Убеден съм, че хората, които карат руснаците да се задоволяват с такива „обяснения“, в тесен кръг ги вземат на подбив и си умират от смях.)

В своята книга „Светът наопаки“ Михаил Делягин и Вячеслав Шеянов показват колко е порочно въпросното, да го наречем „отбранително“ съзнание, изискващо появата на „допълнителни заплахи“. Носителите на подобно съзнание „възприемат околния свят единствено от гледище на потенциалните опасности“, а „потенциалните възможности, които обикновено са обратната страна на потенциалните опасности, изцяло се пренебрегват“. Неотървали се от своя „хроничен уплах“ (психологическа последица от поражението в студената война), не успели да се отърсят от „оковите на двайсетгодишната умора“, ръководителите с подобно „отбранително“ съзнание неизбежно се обричат – и обричат страната си! – на нови поражения.

А вече и в днешна Русия, както пише генерал-полковник Леонид Ивашов, „военната доктрина, военната реформа и руските предложения за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения (договорът СТАРТ-3) не само че не са съгласувани, но са и в принципно противоречие помежду си (!!! – А. А.)“. И това ако не е злокобен призрак на едно бъдещо поражение! Но как всъщност биха – БИХА могли да помогнат в случая „Искандерите“, щом е стигнала дотам военната организация на руското общество?

Ще отговоря. Този оперативно-тактически ракетен комплекс (ОТРК) представлява оръжие от ново поколение, с прецизно насочване, чиито характеристики надминават както другите руски ракетни комплекси („Скъд-Б“, „Точка-У“), така и съответните чуждестранни аналози (Lance, ATACMS, Pluton и др.). Разработени от Конструкторското машиностроително бюро в Коломна край Москва, „Искандерите“ могат ефективно да поразяват огневите средства на противника, обекти от системите за противоракетна и противовъздушна отбрана, авиацията по летищата, центровете за управление и комуникации, обекти от гражданската инфраструктура.

Ракетата от комплекса „Искандер“, произведена по технологията „стелт“, което я прави „невидима“, енергично маневрира още от момента на старта и по цялата трудно предвидима траектория на полета. Комплексът може да изстрелва ракети в безлунни нощи, без друго естествено осветление, и да поразява подвижни цели с отклонение от плюс-минус два метра. Освен ОТРК „Искандер“, подобни задачи в момента не може да решава никоя аналогична ракетна система в цял свят. „Искандерите“ са способни да водят бойни действия 16 часа без прекъсване; съвкупните им бойни възможности ги правят равностойни по ефективност на ядрени боеприпаси.

Ако решението да разположим „Искандери“ в Калининградска област бе взето още когато Дмитрий Медведев спомена за пръв път тази възможност, ако бе започнала открита подготовка за транспортиране на тези ракетни комплекси до руския ексклав (независимо от географията и темповете, с които се разполага националната ПРО на САЩ), днес не би се наложило Москва да мисли как да отвърне на разполагането на елементи от американската противоракетна отбрана в Румъния и България. А партньорските, изпълнени с взаимно уважение отношения между Европа и Русия, каквито искрено желае Москва, без никакво съмнение щяха много да спечелят. За щастие впрочем още не е късно. „Искандерите“ все още може да станат гарант за добросъседство между Русия и „северноатлантическа“ Европа.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.