Турция разкъсвана от борби за власт
Задържането на 51 офицери, сред които бивши командващи на флота и ВВС, е най-поразителният акт на иконоборство досега в Турция срещу искрено отдадените на секуларизма среди, които управляваха близо век страната. Операцията бе осъществена след публикуването миналия месец на документи, които, както се твърди, показват, че висши военни са замесени в заговор за преврат срещу проислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Реакцията спрямо операция „Чук“ (кодовото име на заговора) не е първата акция срещу предполагаемо неподчинение на военните – продължаващото разследване на организацията Ергенекон вече изправи офицери пред съда. Най-новата стъпка обаче е насочена към най-високите стъпала на военния елит, който се възприема като гарант на строгия секуларизъм – роля, която неведнъж му е давала основание да отстрани насилствено законно избрани правителства.
Малцина очакват да се върнат лошите стари дни на военна интервенция. Напреженията обаче разкриват колко дълбока е бездната, която дестабилизира политиката на Турция. Съпротивата на светския елит, съставен от военните и академични и съдебни представители, срещу умереното смекчаване от страна на ПСР на секуларизма в Турция не е единственият източник на недоверие. Съществува също икономическо и политическо противопоставяне от страна на нововъзникващата консервативна средна гласа към стария градски кемалистки елит. Разделенията се задълбочават в държавните институции, както и между тях – съдебната система е разкъсвана от борби за власт.
Тази нестабилност е лоша не само за турците. Тя подкопава и конструктивната роля, която Турция иначе би могла да играе в света. По обърканите стандарти на Близкия изток, Турция отдавна е пътеводна светлина на относителна стабилност и отвореност. За Европа тя е многообещаващ солиден партньор по въпроси от енергийната сигурност до израелско-палестинския конфликт.
От всички възлагани надежди тази, която създава най-големи очаквания, е възходът на ПСР, която представя това, което досега се доближава най-близко до мюсюлманска версия на съвременните християндемократически партии. ПСР отблъсна всички обвинения в тайно ислямизиране през 2007 г., когато спечели подкрепата на умерените гласоподаватели, които стоят далеч от същинския й религиозен електорат. Направените стъпки към по-добри отношения с Гърция и Армения контрастират значително със спонтанния национализъм на някои опоненти.
ПСР обаче може би надценява възможностите си. Извиването на ръцете на опозиционни медии и тактиките на преследване засилват доверието в критиците. Това, от което Турция се нуждае, е конституционна реформа, за да бъде гарантирана демокрацията от прекомерното влияние както на религията, така и на армията. Това ще е трудно без пренастройка на общественото мнение за това какъв вид държава е Турция. Съдебните битки едва ли ще направят тази задача по-лесна.
По БТА