Близкият Изток на ръба на взрив

Андрю Ингланд

Когато Хилари Клинтън пристигна в Доха миналата седмица, речта й бе сметната за продължение на словото на Барак Обама в Кайро миналото лято. Обама поднесе внимателно формулирано послание, замислено да отбележи промяна в американската политика към Близкия изток и да излекува годините на недоверие с мюсюлманския свят. Вдигна се голям шум.

Вероятно оптимистите бяха решили, че това наистина може да е ново начало за американско-арабските отношения. Въпреки това, осем месеца по-късно Клинтън изнесе речта си насред чувство по-скоро на апатия, отколкото на вдъхновение, тъй като представите за „нова ера“ вече бяха загубили блясъка си. Дори държавният секретар призна, че някои възприемат повечето от ангажиментите на САЩ като „недостатъчни и неискрени“. Тя призова за търпение, като каза, че изграждането на по-здрави отношения не може да стане за един ден.

Предвид сложните противоречия в Близкия изток, Клинтън има право. Въпреки това Вашингтон не си помага с действия, които намекват за наивност и липса на ясна стратегия, не на последно място собствените противоречиви изявления на Клинтън за заселническата дейност на Израел. Резултатът е, че очакванията, които се бяха повишили, спаднаха заради засилващото се разочарование и нетърпение.

Регионът остава на ръба, а напрежението е толкова голямо, че някои предричат взрив. „Все едно имаме тенджера под налягане, но парата не излиза, така че можете да заложите последния си долар, че тя ще избухне рано или късно. Просто не знаете кога или в какъв момент“, мрачно предрече арабски дипломат. Последната размяна на обвинения между Сирия и Израел е само един пример за това, добави той. Поне на теория обаче съществуващите условия предполагат, че нито една държава няма да има полза да бъде въвлечена в конфликт.

Сирия като начало бе приета обратно в международното лоно, както показа назначаването на първия американски посланик в Дамаск от 2005 г. насам, Ливан се радва на рядка политическа стабилност, дясната коалиция на Израел изненада мнозина, като остана непокътната толкова дълго, а Иран е твърде зает у дома с най-големите размирици от революцията през 1979 г.

Трябва да си спомним обаче, че войната между Израел и Хизбула през 2006 г. изненада мнозина. А фонът на речта на Клинтън не предвещава нищо добро. Арабско-израелският мирен процес е в задънена улица, Иран изглежда както винаги войнствен и вкопчен в съмнителната си ядрена програма, Израел продължава да строи селища в окупирани палестински земи, а палестинските фракции все още враждуват.

Ако трябва да бъдем честни към администрацията на Обама, тя нямаше как да предвиди, че ще влезе в Белия дом точно когато над 1300 палестинци са избити в Газа или че толкова твърдолинейно израелско правителство ще дойде на власт. Нито пък можеше да предвиди, че Техеран ще отхвърли предложената от Обама маслинова клонка. Въпреки мрачните настроения обаче, сред арабските държави се запазва усещането, чувството, че Вашингтон има повече желание да се вслушва в тяхното мнение и да води диалог с тях. Търпението, за което Клинтън настоява, обаче се изчерпва и никакви жестове на добра воля и любезни думи няма да означават нищо, ако не настъпи сериозен напредък на практика.

Първоначалната американска стратегия за задвижване на арабско-израелския мирен процес, като бъде убеден Израел да замрази застрояването в замяна на арабски жестове на добра воля, се провали. Сега се лансира идеята за „разговори за сближаване“, като по същество американски представители предприемат совалки между израелски и палестински лидери. Ако подновяването на преговорите предизвика сериозня дискусия по важни въпроси като статута на Ерусалим, връщането на палестинските бежанци и на арабските земи, окупирани през 1967 г., това може да даде надежда за напредък.

Ако обаче всяко ново усилие се възприема само като възможност за празни приказки и позиране за снимка, това ще донесе повече вреда, отколкото полза. То може и допълнително да подкопае позициите на затруднения палестински президент Махмуд Абас на фона на представата у арабите, че те продължават да бъдат тласкани към компромиси, докато Израел може да избягва конкретни отстъпки и да се противи на минималния американски натиск.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.