В десетката: Масова русификация

В Москва осуетяват протест на 82-годишната правозащитничка Людмила Алексеева. Снимка: еж.ру

Руският политически опит все повече улеснява анализаторите в София. Благодарение на това, което руските власти извършват години наред с правата на гражданите си, вече е много по-лесно да се прогнозира как ще свърши същият експеримент, предприеман със закъснение от десетина години на българска територия.

Най-близкият пример е (частичната?) забрана на митингите. Руският опит в тази забрана вече е толкова напреднал, че местните правозащитници са спрели да протестират по политически начин и са преминали към артистични прояви. Това означава, че ако случайно успеят да се съберат някъде цели пет минути преди да ги нападне милицията, те не скандират онова, което биха искали да скандират, а разиграват сценични етюди. Преди две години например, когато пак им забраниха да се съберат на някакво място (то не беше тротоар около парламента), те измислиха следното: да отидат в определен час на един булевард (много далече от парламента) и да се разходят без да говорят, без да носят плакати и дори значки. Явиха се между десет и петнайсет човека, разхождаха се бавно по двойки на по сто метра дистанция, а половината бяха излезли с домашните си кучета като образцови домошари в пет следобед в неделя. Арестуваха ги като по филмите – с влачене за косите или краката до някое от двайсетте МПС-та с буркани, мигом долетели в чест на незаконните минувачи.

Другият забележителен пример за това докъде могат да стигнат забраните за протестиране е свързан с току-що отминалата Нова година. Пак беше пет следобед, само че на 31 декември 2009 г. и не беше маргинален булевард, а централен площад (но не до парламента). Там се яви 82-годишната доайенка на руската правозащитна дейност Людмила Алексеева, облечена в костюм на Снегурочка (Снежанка). До нея имаше двама младежи, облечени като Дядо Мраз (там няма Дядо Коледа). Освен тях бяха дошли още около 50 човека. Всички приключиха с акт от милицията, която ги арестува. Най-впечатляващата снимка представляваше двама здравеняци от специалните части, които са вдигнали на пет сантиметра от земята 82-годишната жена преди да я метнат в микробуса за арестанти.

Случаите са съвсем истински и няма да е особено далновидно да се твърди, че футуристичната им аналогия с България е хипербола. В миналото бихме сметнали за хипербола дори далеч по-скромно ограничаване на права, което днес е вече факт. През 1990 г. частичната забрана на митингите би изглеждала като обречен на неуспех комунистически номер. През 1997 г. тя би била сметната за неумел виц. Сега е 2010 г., забраната да се протестира пред парламента и правителството е факт, а най-опасното на тази нова забрана дори не е в това, че я има, колкото в това, че тя изобщо не се оказа комунистически номер. Да забраниш волеизявлението на хората се оказа привлекателна мярка за всички, които взимат решенията в забранения за протестиране парламент.

Впрочем, Русия далеч не е случаен пример, пък и самият пример не се свежда до това, че властите забраняват нещо забранено за забраняване. В Китай, например, също няма свобода на митингите, но аналогиите с тази страна са невъзможни, доколкото тя никога не е познавала точно този аспект на свободата. А Русия, през 90-те, беше поела една голяма глътка въздух, преди да прецени, че няма нужда от дишане. Площадите се раздираха от хора, а думата „свобода“ не звучеше наивно. Сломи ги бедността или олигархията – зависи от гледната точка. Сломи ги това, че доверието в демокрацията се оказа без традиции, но пък с много алтернативи. Колкото повече оредяваха площадите, толкова повече рестриктивни мерки въвеждаха властите. И така до Снегурочка, арестувана на Нова година за присъствие на централен площад, на който не e казала и една дума. Бях на този площад минути преди ареста. Видях няколко групички от по трима-четирима души, които се смееха – дали на костюмите, дали на гирляндите по бронзовата пелерина на Пушкин. Тогава за първи път успях да видя професията на политическия полицай като нещо доходоносно – парите са сигурни, а усилията минимални, след като „врагът“ е все по-възрастен, обнадеждаващо малоброен и безобидно артистичен.

България е на години разстояние от тази картина, но първите крачки са вече направени. Никой политик не би помислил да ограничава местата за провеждане на митинги, ако предполага, че ще срещне ефикасна съпротива. Не е вярно, че българските власти инициират забраната, „защото ги е страх от хората“. Напротив, вече не ги е страх, затова и предприемат тази стъпка. Много добре си спомнят, че най-съществената гражданска съпротива за цяла тройна коалиция време беше сведена до три дни протести на шепа младежи с разнородни искания, но с единно недоверие към политическото. Безсмисленият, с нищо непредизвикан бой, който им нанесоха, беше първата стъпка от познатата серия. Сега са предприели втора. Третата е абсолютно сигурна, ако обществото не избере наново да диша.

Виж още текстове в сп. Обектив

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.