Играчки за възрастни – летят, плуват, катерят

Рибари си придвижват стръвта с радиоуправляема лодка и наблюдават рибата с камера под вода

Бешевлиев изпробва летяща чиния с дистанционно. Снимки: Нели Томова

Мечтали сте да станете пилот на самолет? Да летите с хеликоптер, да карате подводница? Днес сте счетоводител или чиновник, но когато видите самолет в небето, понякога ви се приисква вие да го управлявате. Ето че съдбата ви дава втори шанс да полетите в облаците с „Чесна” или хеликоптер „Сикорски“, само че управлявайки ги от земята чрез радиовълни. Можете да им монтирате и камера, така че да не изпуснете нито една от гледките, които се откриват пред летящата машина.

Високотехнологичните играчки – самолети, хеликоптери, моторници, управляеми от разстояние, се оказват по-популярни сред възрастните, отколкото сред децата. „Една част от клиентите ни са на 40-45 годишна възраст. Купуват нещо и казват „Жена, гледай какво купих на детето!”, на играчката пише, че е за над 14-годишни, а детето е на три. Ясно е, че играчката е за тате”, разказва Веселин Бешевлиев, шеф на магазин и сервиз за електроника „Бушона„.

От няколко години Бешевлиев е и изпитател на радио-управляеми играчки – изпробва самолети, хеликоптери, танкове и летящи чинии, които след това предлага за продажба в сайта zigifly.com. Магазинът „Зигифлай” е истински рай за феновете на този тип играчки. От тавана висят самолети, по рафтовете са подредени танкове от Втората световна война и джипове, които развиват 90 километра в час, интелигентни колички, които могат да бъдат програмирани, кораби и хеликоптери.
На пръв поглед изглежда елементарно да хванеш дистанционното и да задвижиш летяща чиния, насочвайки я насам-натам из помещението. Вместо това обаче като нищо може да я приземиш точно в кофата с вода и да й повредиш двигателя. „За да станеш добър играч на покер или на шах, ти трябва време; да се научиш да играеш с радиоуправляема играчка – самолет или лодка, също иска време и старание”, казва Веселин Бешевлиев.

Играчките, управлявани от разстояние се делят на различни класове и не всяка е за всеки. От една страна те се различават в зависимост от типа управление – с инфрачервена светлина или чрез радиовълни. Първите са по-евтини и могат да се карат на закрито или в сянката на сграда, но не и на пряка слънчева светлина, а обхватът им на движение е по-малък – около 5-10 метра. Радиоуправляемите играчки са по-скъпи, но и с повече възможности – обхватът им започва от около 30 метра и може да стигне до 300-400. Двигателите могат да бъдат и с вътрешно горене, които са доста по-мощни, но и опасни, в сравнение с електрическите. „Режат пръсти и ръце в буквалния смисъл – перката на един хеликоптер се превръща в меч и отсича пръста или прорязва ръката. Освен това са и трудни за поддръжка – за тях ти трябват гориво, свещи, лагери, с които човек с по-прости познания не винаги може да се справи”, разясняват от „Зигифлай”.

Хеликоптер E-Sky с проходилка. Снимки: Нели Томова
Хеликоптер E-Sky с проходилка. Снимки: Нели Томова
Хеликоптер E-Sky с проходилка. Снимки: Нели Томова Радиоуправляема летяща чиния. Снимки: Нели Томова Веселин Бешевлиев показва опакован в кутия катамаран - свръх бърз Интелигентна количка Бешевлиев изпробва летяща чиния с дистанционно. Снимки: Нели Томова Е- Sky Чинук 4 канален 2,4 Ghz, цена 269 лева. Снимки: Нели Томова   Видеокамера за наблюдение от разстояние. Снимки: Нели ТомоваРадиоуправляема количка RK-контрол - Италия. Снимки: Нели ТомоваХеликоптер Lama V4- син на 2.4 GHz, предлага се в алуминиев куфар и струва 289 лв. Перките на моторница HL Cabrio. Снимки: Нели Томова. Радиоуправляем танк. Снимки: Нели ТомоваКоличка-катерач по скали, наричана още 4 канален хеликоптер Мини SOLO RC 210A (2,4 GHz), подходящ за начинаещи. Ракетна установка за водни ракети, които се издигат на височина до 40 м. Веселин Бешевлиев сред играчките в магазина. Радиоуправляемо бъги с електродвигател, което развива 90 км в час. Снимки: Нели ТомоваРадиоуправляемо бъги с електродвигател, което развива около 30 км в час, по-евтино - около 200 лв. Снимки: Нели ТомоваЧаст от хеликоптерите се продават в специални алуминиеви куфари. Снимки: Нели Томова. Летящата чиния в действие. Снимки: Нели Томова. Радиоуправляем модел на Радиоуправляем автомобил с безчетков електродвигател, с маслени амортисьори, който развива 90 км в час. Снимки: Нели ТомоваМоторница HL Cabrio, която развива максимална скорост 23 км/ч. Снимки: Нели ТомоваВеселин Бешевлиев в царството на играчките с радиоуправление. Снимки: Нели Томова Радиоуправляем мини хеликоптер X-Power, цена 81 лв. Снимки: Нели Томова

Радиоуправляемите играчки се различават и според честотата, на която работят – една част работят на 27 мегахерца, на 40 и 49 мегахерца. Проблемът е, че когато човек излезе в парка, много играчки са на тази честота и без да иска може да подкара играчката на другарчето си или някой да подкара неговата. Следват, „катастрофи” и счупване на играчката.Следващият клас е на 35 мегахерца, като тук могат да се сменят т. нар. кварцове, които определят на каква честота точно да бъде връзката и намаляват шанса да подкараш чужда играчка. Най-качествените играчки са тези, които работят на 2,4 гигахерца с уникален идентификационен номер – производителят гарантира, че има повторение на всеки 15 хиляди броя, тоест шансът да попаднеш на друга играчка с такъв код за връзка е много по-малък. Играчките имат и различен брой канали за управление, които определят в какви посоки могат да се движат. 2- и 3-каналните хеликоптери например не могат да летят направо и за да стигнат до определена точка, трябва постоянно да правят леви и десни завои. Хеликоптерите с 4 и 6 канала са доста по-скъпи, но летят във всички посоки.

Цените на играчките варират според материала, от който са направени, честотата, на която работят, възможностите, които предлагат и т. н. Много е важно обаче производителят да предлага сервиз и резервни части – това гарантира, че играчката няма да стане неизползваема след първия инцидент. „Най-страшното за една играчка, е когато е много нискокачествена и се чупи веднага. Това създава у децата, а и у възрастния човек усещането, че всичко на този свят е за половин ден, половин минута – чупи се, след това се изхвърля в кофата за боклук, замърсява околната среда и просто няма удоволствие. Смятам, че е вредно за околната среда, за психиката и за човека да се купуват евтини играчки, евтиното носи по същество нещастие и замърсяване”, категоричен е Веселин Бешевлиев.

След като човек се запознае с основните характеристики на високотехнологичните играчки, може да избира от всякакви видове и модели. Разнообразието е голямо – предлагат се  хеликоптери, които могат да кацат със ски или да се приводняват, моторници с водно охлаждане, които развиват скорост до 75 километра в час, състезателни коли, джипове 4х4, които катерят скали… Има и такива модели, които не съществуват в реалния живот, но вероятно някога ще бъдат произведени. Такъв пример е т. нар. „глидер” – лодка, която има перка отпред – кара се по вода, след което може да бъде издигната във въздуха, да лети и да кацне обратно или да се движи по висока трева, сняг или пясък.

Е- Sky Чинук 4 канален 2,4 Ghz, цена 269 лева. Снимки: Нели Томова

Военни кораби от Втората световна война се редуват с танкове, които се зареждат с капсули и наистина стрелят. Самолетите са с всякакви размери и могат да прелетят по няколкостотин метра и да снимат от въздуха с мини камери. Има и цепелини и дирижабли, предназначени за управляване в закрити помещения, тъй като навън вятърът може да ги отнесе. Към всички тези джаджи се продават и екстри – светещи ленти за нощно летене, цветни димки, които се прикачат към самолета и изпускат във въздуха цветен пушек и какво ли още не.

Оказва се, че освен за забавление играчките могат да бъдат използвани и със съвсем практични цели. На самолетите или хеликоптерите могат да се закачат видеокамери и да снимат – с директна връзка или със запис на sd карта. На цепелините и дирижаблите пък могат да се сложат най-различни рекламни надписи, които да прехвърчат във въздуха в залата на някое събитие, или също да е закачена видеокамера.

Радиоуправляемите играчки имат приложение и в риболова. Лодката-захранка представлява нещо като самосвал, който може да бъде управляван движейки се на вода над три километра и да разпръсне захранка между 500 грама и 1.5 кг. Едно от най-модерните решения от миналата година е и закачане на сонар към самата лодка, чрез който се вижда дали отдолу има рибен пасаж и съответно мястото се захранва. Рибарите могат да наблюдават и как рибата кълве –  на лодки и подводници се закачат камери с малки инфрачервени прожекторчета, които снимат какво се случва под самата вода. „Има ползватели на такива подводници с камери, които обичат да ходят на морето, където има нудисти, за да наблюдават голите жени под водата”, така поне разказват в магазина ни като купуват.

Веселин Бешевлиев в царството на играчките с радиоуправление. Снимки: Нели Томова

Може би най-вълнуващото за рибарите или за хората, които искат да летят с хеликоптер или самолети на доста по-големи разстояния, е свързването на играчката с GPS-система – чрез двупосочната връзка човек разбира накъде се движи самият хеликоптер, лодка или самолет. „Електрониката на това нещо започва от 5-6-7 хиляди евро нагоре. Това означава, че е само за хора, които или са луди маниаци, или имат нещо друг предвид да правят със самите играчки”, казва Бешевлиев. Всъщност човек може да си направи и изключително евтино наблюдение. Взима се една стара въдица, една камера, едно шише, слагат се тежести в самото шише, вътре се поставя камерата, запушва се с най-обикновена тапа и топъл силикон и, спускайки я долу ниско, човек започва да вижда какво има под водата. Това може да стане на цена от около 68 лева, или още 2-3 лева за материали. Има го в www.zigifly.com.

Част от клиентите в магазина на Зигифлай често задават безумни въпроси, когато пристигнат за някаква играчка –  от цинични до криминално опасни. Като например възможно ли е на хеликоптера да бъде закачена камера, за да се наблюдава съседката на третия етаж, когато се къпе. Или дали хеликоптерът може да пренася товар, до колко грама, така че да бъде вкаран в някой апартамент… „Някои клиенти използват играчките с широка платформа, за да си придвижват напитки от точка А до точка Б. Има други, които тормозят домашните си любимци – качват зайци, котки и ги возят в самите джипове. Имаме клиент, чийто заек беше получил инфаркт от сафарито с джипа”, разказва Бешевлиев.

Освен за подобни изпълнения радиоуправляемите „играчки” придобиват все по-голямо приложение и в реалния живот. Като се започне от изследване на опасни територии с радиоуправляеми платформи със закачени металотърсачи за търсене на мини и се стигне до космическите технологии и идеята за управление на луноход и подобни устройства, обикалящи други планети и командвани от земята. „Основният проблем при лунохода в момента е, че закъснението на радиосигнала между Земята и Луната е 3.7 секунди. Google дори имат конкурс с награден фонд 30 млн. щатски долара за онзи, който направи алгоритъм да управлява лунохода в т. нар. мъртва зона от 3.7 секунди. Мечтата на Google е хората от земята да виждат на живо луната и отдолу да пише “Google”. И затова те си плащат 30 милиона щатски долара и има доста екипи, които участват”, разказва Бешевлиев. Той и неговият екип също са се включили в конкурса с разработването на уникална радиоуправляема платформа с минимален размер (1х1х0.4 м.) и голяма товароподемност (около 130 кг.), която се движи безшумно и може да измине 55 км. със скорост 10 км/ч. Дори и да не бъде реализирана в проекта на Google, платформата може да се надграждана и да бъде използвана за какво ли не – може да се превърне в робот, който да раздава рекламни листовки, да се използва във военното дело, в киното, театъра и т. н. Разработката се прави 100% със средства на „Бушона“ ЕООД и „ЗигиФлай“. Основни разработчици и участници в него са Валентин Ставрев и Вене Радулов от екипа на Веселин Бешевлиев.

Радиоуправляем мини хеликоптер X-Power, цена 81 лв. Снимки: Нели Томова

„Играчката е основно философско нещо, откакто човек съществува. И колкото и странно да звучи видовете играчки определят съдбите ни и нашите способности – убеден е Бешевлиев – Доказано е, че деца, които си играят с много разнообразни играчки, в бъдеще са много по-приспособими към живота. А хората, които възприемат работата си като игра са много по-щастливи от тези, които я приемат като задължение”. Според него конкретно радиоуправляемите играчки са чудесна алтернатива на компютърните игри, развиват умения и създават много по-голяма предпоставка за социализация. „Когато човек излезе в парка с една радиоуправляема играчка, един хеликоптер или самолет, със сигурност става център на внимание и започва да се запознава със страшно много хора”, казва Веселин и си спомня как миналата година хеликоптерът му се заплел в клоните на дърво в Южния парк. Вследствие на драмата наоколо се събрали 20-30 доброволци, решени да помогнат. Нещо, което едва ли щеше да се случи, ако вятърът му беше отнесъл шапката, например.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.