Цинизъм и недоверие между Сърбия и съседите

Т. Спаич

Сърбия върна своя посланик в Подгорица, а министърът на външните работи на Черна гора обидно заключи, че той дори не трябвало да си отива. Хърватският президент дори не завърши изречението си за ирационалността на сръбския президент, а протестната нота от Белград пристигна по-бързо, отколкото бе приета подадената ръка за приятелство от Загреб. Белград би приел декларация за Сребреница, но много политици бързо започнаха да отричат извършения геноцид.

И когато тръгнат към по-добро, отношенията на държавите в региона потъват още по-бързо, в още по-дълбока яма, от която се ловят чужди грешки и доказателства за омраза. Макар по-добрите отношения със съседите да са на трите първи места в дневния ред на всички държави в региона, тази цел изглежда непостижима, благодарение на това, че нито един от многобройните проблеми не е решен, а всеки опит за решаване затъва във взаимното недоверие и неизбежните обиди.

Че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са един от приоритетите в Сърбия, потвърждава за „Блиц“ Вук Йеремич, министър на външните работи. След като намалее скоростта на европейските интеграции, проблемите в района избиват на преден план, защото ситуацията е много крехка. Именно затова ние настояваме за бърза европейска интеграция. Сърбия вече не е съгласна с униженията и ще настоява за коректно и равноправно третиране в съответствие с международното право и поетите преди това задължения. Вероятно ще бъде необходимо още време, надявам се не твърде дълго, всички съседи да свикнат с този факт, заяви Йеремич.

Най-драстичният конфликт в момента е с Черна гора, която е дала убежище на престъпници, лидери на кокаиновия клан. Кокаиновата афера, която сега се разгоря, е само един от примерите за лошите отношения между двете страни, не си спомням кога те са били добри. Това е пример за липсата на взаимно доверие и искреност, които, ако ги имаше, нямаше да има афера. Нито едно твърдение за това чии са главните актьори на мафиотските кланове не е точно.

Сърбия прехвърля отговорността на Черна гора и с това се опитва да прикрие, че без връзки с някои лица от институциите или дори политическото ръководство тези престъпници не биха могли да си купуват вили, селскостопански имоти, предприятия в Сърбия. От друга страна, те всички са родени и са расли в Черна гора и всичко, което се случва, не би могло да стане без тяхната връзка с политическата гарнитура, казва за „Блиц“ уважаваният черногорски професор Светозар Йовичевич.

Много запознати с проблема търсят решение на отношенията в региона в европейската интеграция, което е може би единствената обща цел на всички държави. Само с помощта на ЕС може да оправим отношенията в региона, тъй като от перспективата на европейската интеграция те изглеждат по-меки и по-малко болни. |Що се отнася до проблемите по линията Македония – Сърбия, те основно се отнасят само за македонската църква, която Сръбската православна църква не признава. Този проблем няма да бъде решен, тъй като ЕС не се интересува от него, казва за „Блиц“ Любомир Фръчковски, професор в Юридическия факултет.

Като дежурна тема между Хърватия и Сръбия, чиито отношения официалните представители на ЕС изтъкват като основни за региона, се очертава обвинението в геноцид. Обвиненията служат за вътрешна употреба и на едната, и на другата страна. И Хърватия, и Сърбия са в очакване на правосъдие, но то не може да дойде, докато всяка държава не се  справи със своите престъпници. В Сърбия още не е арестуван Ратко Младич, а в Хърватия Томислав Мерчеп като уважаван гражданин се появява дори в предизборни кампании, обяснява за „Блиц“ Таня Тагиров, журналистка от седмичника „Време“.

Най-големият проблем между Сърбия и Босна и Херцеговина е отношението към престъпниците и жертвите на войната, неспособността за помирение с миналото и за съдене на отговорните за престъпления. Много хора в Босна се зарадваха, когато бе обявено приемането на декларация за Сребреница, но по-късно изявленията, че няма да бъде употребена думата „геноцид“, внесоха съмнение в искреността.

Жалко е, че тук на Балканите нямаме хора с визия. Липсва ни балкански Вили Бранд, заяви за „Блиц“ Енес Османчевич, професор от философския факултет в Тузла. Открити въпроси между Сърбия и съседите:

ХЪРВАТИЯ

Взаимни обвинения – Пред Международния съд в Хага се намират две обвинения – на Хърватия от 1999г., което обвинява Сърбия в геноцид и е написано от сегашния хърватски президент Иво Йосипович, и на Сърбия, която също обвинява Хърватия в геноцид. Последното обтягане на отношенията между Белград и Загреб бе предизвикано от сръбското искане в Хърватия годишнината на операция „Буря“ да не се отбелязва като празник, което в Загреб с погнуса отхвърлиха.

Завръщане на бежанците – Сърбия постоянно повтаря, че в Хърватия не е направено достатъчно, за да се позволи завръщането на бежанците, от които повечето продължават да живеят в Сърбия, а особено не е направено достатъчно за връщането на жилищните права на сърбите в Хърватия. Сръбският президент Борис Тадич заяви миналата година, че завръщането на всички бежанци в домовете им на територията на бившата СФРЮ е условие за помирение на всички народи на тази територия.

Лидерство в региона – Двете страни претендират да бъдат политически лидери в региона и от двете страни в държавното ръководство може да се чуят такива коментари. Така, премиерът Мирко Цветкович неотдавна заяви, че Сърбия е лидер в региона, тъй като е все по-близо до членство в ЕС и въвежда европейски и цивилизационни стандарти.

От друга страна често можехме да чуем бившия президент на Хърватия, че Загреб е лидер на региона, независимо дали това се харесва на някого или не. Хърватия претендира за тази титла от позицията на страна, която е само с една-две години отдалечена от членство в ЕС, докато Сърбия се основава на големината си, позицията и факта, че в Брюксел, а и във Вашингтон, се вярва, че без стабилна Сърбия няма стабилни Балкани.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Военно насредство – Декларацията за престъплението в Сребреница, която сръбският парламент би трябвало да приеме през март, би могла малко да излекува раната на военните престъплния, което продължава да бъде главният препъни камък между Босна и Херцеговина и Сърбия. Фактът, че основният обвинен за престъплението в Сребреница Ратко Младич още не е арестуван, не увеличава доверието в официално Сараево в почтените намерения на Сърбия, поне според досеташни изявления на босненските лидери.

Референдумът в Република Сръбска – Парламентът на Република Сръбска прие на 12 февруари закон, с който на тази част на Босна и Херцеговина се дава правото да проведе референдум по национални въпроси, въпреки заплахите на международната общност. Белград официално не се намеси с оценката, че става въпрос за вътрешен въпрос на Босна и Херцеговина, но като се знае за отличните отношения между сръбските власти и премиера на Република Сръбска Милорад Додик, във Вашингтон, но и в Сараево, вярват, че Сърбия може да влияе на решенията на правителството на Република Сръбска.

ЧЕРНА ГОРА

Случаят Шарич – Директорът на черногорската полиция Веселин Вельович и главният прокурор на Черна гора Ранко Чарапич обвиниха сръбските органи, че са пропуснали да арестуват Дарко Шарич, който е заподозрян за контрабанда на 2,7 тона кокаин. Сърбия пък постоянно вини властите в Черна гора, че укриват иподкрепят престъпници, които Белград издирва.

Признаването на Косово – Черна гора призна Косово на 9 октомври 2008г. , само един ден след като Общото събрание на ООН прие предложението на Сърбия въпросът за самопровъзгласената независимост на Косово да се разгледа от Международния съд в Хага. На това Сърбия отговори като лиши от гостоприемството си черногорската посланичка в Белград. След това Подгорица установи и официални дипломатически отношения с Прищина.

Въпросът за сръбското малцинство в Черна гора – Борис Тадич неотдавна повтори, че за Сърбия е неприемливо сърбите в Черна гора да получат статут на малцинство. Черна гора преди това отхвърли искането на Сърбия да открие три консулства в тази страна и заяви на Белград, че му е достатъчно само едно консулско представителство.

МАКЕДОНИЯ

Проблемът Косово – Македония, също като Черна гора, призна Косово като държава на 9 октомври 2008г., на което официален Белград реагира с провъзгласяването за персона нон грата на македонския посланик. Още един проблем предизвика фактът, че Македония неотдавна подписа споразумение за границата с Косово, в което Сърбия не участва, поради което министърът на външните работи на Сърбия изпрати протестна нота на Скопие.

Македонската православна църква – Едва с идването на сръбския патрирарх Ириней започна да се решава проблемът между Сръбската православна църква и непризнатата Македонска православна църква, поради което Охридският архиепископ Йован две години не живя в Македония и се върна едва неотдавна. Обаче неговото връщане продължи да бъде съпътствано от напрежение, за което свидетелства и съобщението, че на традиционната вечер „Сърбия и приятели“ ще бъде хвърлена бомба, ако архиепископът се появи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.