Как шпионират в Интернет по света. (А у нас?)

Китай, Иран, Беларус и Узбекистан са държавите с най-сурова цензура на интернет. Към тях от тази година се числят и Казахстан и Грузия. Снимка: oskol.ru

Интернет няма граници. Като Мрежа на мрежите никой не я управлява. Освен авторитарните режими. Страни като Иран и Китай са вложили огромни суми в технологии, които ограничават свободата на изразяване в Интернет. И вече не се ограничават само в затварянето на уеб-страници или цензуриране на резултатите в търсачките. Сега са способни да шпионират потребителите чрез техните интернет-оператори. Включително да четат електронните им пощи и блогове с ограничен достъп и да контролират в подробности страниците, които посещават. Този вид технологии ще довърши поверителността в Мрежата. И се употребява не само от недемократични правителства. Интернет-оператори в САЩ ги използват срещу така нареченото от самите тях пиратство.

Вече съществува в Интернет една нова желязна завеса, която разделя страните, които уважават демократичните свободи в Мрежата от режимите, които я заглушават, за да наложат своите политически доктрини. Този факт е подробно описан от частната организация „Репортери без граници”, която в доклад от месец март миналата година изброи 12 страни – врагове на Интернет: Иран, Китай, Куба, Египет, Северна Корея, Сирия, Тунис, Саудитска Арабия, Виетнам, Мианмар, Туркменистан и Узбекистан.

Иран е сред страните с най-модерни методи за цензура. Иранското правителство затвори хиляди блогове, в които млади реформисти информираха за протестите срещу преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад. В една страна, в която няма свобода на изразяването, но съществуват към 60 000 блога, според доклад на Харвардския университет от 2008 г., именно тези свидетелства служеха като безценен прозорец към социалното недоволство, което разтърсва режима.

Докладът на ОССЕ “Контролът върху интернет” критикува постсъветското пространство като най-склонно да реже правата на потребителите в мрежата. Снимка: ОССЕ

Арестуването на блогъри е нещо нормално в Иран. И не само от скандалните президентски избори насам. През 2004 г. – докато реформистите все още бяха на власт – задържаха Розбех Миребрахими. Този журналист и блогър се осмели да пише в своята уеб-страница върху неудобни за правителството теми като парламентарните избори от 2004 г., на които бе забранено издигането на хиляди кандидати на реформистите и смъртта на канадско-иранската фото-журналистка Захра Каземи след полицейски разпит.

Миребрахими прекара два месеца в затвора и бе пуснат на свобода под гаранция. Тогава той избяга в Париж и миналата година в негово отсъствие бе осъден на 2 години лишаване от свобода и 84 камшика. Днес той живее в изгнание в Ню Йорк и оттам поддържа блога „IranDarJahan”, в който публикува международни новини, преведени на персийски език, наричан още фарси. „В последните няколко години иранското правителство похарчи много пари, за да нагоди своите системи за контрол към новите технологии”, обяснява журналистът. Според него разполагат дори със специална военна част специализирана в кибернетика, която преследва блогъри и журналисти от електронните медии. „Преди не разбираха нищо от Интернет, но сега това е основният начин за борба срещу реформистите”, обобщава  Миребрахими.

Има обаче и такива, които не преживяват, за да разкажат патилата си. Като в случая на младия Омидреза Мирсаяфи, който почина миналия март в страховития затвор „Евин”, в Техеран. Според официалната версия той се самоубил със смъртоносна доза приспивателни. Според неговото семейство обаче Мирсаяфи имал проблеми със сърцето и пазачите отказали да го подложат на адекватен медицински преглед. „Умря в затвора, вероятно сърцето му е спряло”, твърдят членове на семейството на младежа пред „Радио Фарда”, което излъчва на фарси и е спонсорирано от американското правителство.

На 2 ноември 2008 г. Мирсаяфи е осъден на максималния срок затвор от 2 години, който се полага за обида на върховния вожд на революцията и баща на иранската република Рухола Хомейни. Престъплението му се изразява в публикуването на две сатирични есета за ситуацията в страната в блога „Rooznegaar”, в който по принцип той коментира върху иранско изкуство.

Мирсаяфи твърди пред организацията „Репортери без граници”: „Аз пиша за култура, не за политика. От всичките ми статии само две-три бяха сатирични. Никога не съм имал намерение да обидя когото и да било.” Освен това той се чувствал в безопасност, тъй като до блога му имали достъп само няколко близки приятели, които той самият упълномощил. Затова мислел, че правителството не може да прочете написаното в блога му. И това била неговата грешка. Тъй като, ако има нещо, което иранското правителство може и прави, това е да чете личната поща и уеб-страници, за които се предполага, че са защитени от подобна намеса. И за целта разполага с пълен контрол върху интернет-връзката в страната. Според някои експерти по сигурност в Мрежата Иран използва технологията ¨Deep Packet Inspection¨, която използват и други „братски” режими като Китай, за да контролират подозрителни граждани.

Виртуални полицаи в Китай
Компютърно генериран образ, разпространен от Бюрото за публична сигурност на Пекин, показва комиксовите изображения на двама виртуални полицаи. Властите в Китай съобщиха, че ще пуснат виртуални полицаи, които да патрулират в Интернет и да се борят с онлайн порнографията и други недопустими действия на потребителите. Снимка: Ройтерс

Миналото лято вестник „Уол Стрийт Джърнъл” публикува, че европейските фирми „Нокия” и „Сименс” са продали същата тази технология на Иран. Говорителите на двата гиганта отрекоха информацията. „Това, което продадохме на Иран бе технология за контрол върху мобилните разговори в мрежи 2G, което бе само част от една по-широка мрежова услуга”, обясниха от името на компаниите. Според тях те не продават достъп до Интернет на Иран и затова нямат възможност за следене на електроните пощи или друга информация в тази страна. Миналата година и двете фирми напуснаха Иран.

Истината е, че Иран няма нужда от чуждестранни компании, за да упражнява контрол върху съобщенията в Мрежата. На правителството му е съвсем достатъчно да притежава държавния монопол върху комуникациите. Интернет в крайна сметка работи като мрежа от свързани точки – така наречените портове – към автономни системи или малки мрежи, които се обединяват в Мрежата на мрежите, която никой не управлява. Всеки интернет-доставчик се задължава да предоставя информацията, която излъчва всеки порт или IP-адрес – електронни пощи, обмяна на архиви, посещения в уеб-страници – с останалите портове от която и да е автономна система.

И когато този, който контролира въпросните портове е някое недемократично правителство, може да се намеси в свободното ползване на Интернет. Може например да забрани комуникацията между два или повече порта. Може да блокира достъпа на определени потребители. Или да наложи своята цензура както си иска, чрез програми, които шпионират „пакетите” с информация, които се прехвърлят през Мрежата. Тези „пакети”, наречени датаграми са като малки писма. Според обяснението на един от създателите на Интернет инженерът Дейвид П. Рийд пред Американския конгрес през юли на 2008 г.: „Всяко писмо има нещо като плик, който отвън посочва информация върху четири показателя – адрес на получаване, подател, идентификационен номер на интернет-протокол и някои указания как се разпределя съобщението докато се транспортира в Мрежата. Съдържанието на всяко съобщение се пази вътре в плика. И това съобщение е само между подателя и получателя.”

В някои мрежи обаче, като например тези, които са под контрола на иранските аятоласи, „пощальоните” имат право да отварят подобни пликове и да ги четат. Чисто и просто. „Терминът  „Deep Packet Inspection” обозначава система за проверка в реално време на съдържанието на тези пликове”, обяснява Рийд. Това е технология, която може да се обясни на принципа на системите, които се инсталират в камиони, самолети и складовете на големите фирми за превози, които позволяват да се проверява бързо и ефикасно какво съдържа всеки пакет.

„Става дума за фин метод на шпионаж”, обяснява Джъстин Брукмън от Центъра „Демокрация и Технология”, който преди това е бил ръководител на отдел „Интернет” към Главната прокуратура на Ню Йорк. Според него има форми на цензура, достъпни за всяко правителство. Например Китай просто може да каже на „Google” или на „Yahoo” кои страници да скрият или кое съдържание да ограничат. И ако те не са съгласни да го направят, да нареди на националните доставчици на интернет да забранят достъпа до тези търсачки. След атаката към сървърите на „Google” през декември компанията обяви, че обмисля да напусне Китай.

Междувременно вече почти пет години журналистът Ши Тао е в затвора с безценната помощ на другия американски интернет-гигант с интереси в Китай – „Yahoo”. През 2004 г. Пекинското правителство забрани с декрет на журналистите да информират върху 15-тата годишнина от касапницата на площад Тянънмън, в която загинаха 3000 души. За целта управляващите изпращат тайна записка до различни медии, между които и бизнес-списанието, в което работи Тао. На събрание в редакцията на журналистите е съобщена правителствената заповед, както и че е секретна и че не могат да разгласяват нейното съществуване. След събранието обаче Тао разказва за тайната заповед на Хонг Дзешенг от Фондация „Демократична Азия” в Ню Йорк, като използва електронната си поща в Yahoo. И когато китайското правителство поиска от компанията да предостави данни върху това изтичане на информация, Yahoo го направи. При това доста съвестно, ако се съди по данните, дадени на китайската полиция.  В присъдата на Криминалния съд на провинция Юнан, който осъди Тао на 10 години затвор и която цитираме по материали на частната организация ¨Глобал войсес¨, пише: „Yahoo Holdings Hong Kong Ltd. потвърждава, че от  IP адреса 218.76.8.201, в 23:32:17 часа на 20 април 2004 г., съответният потребител се е свързал с телефонната линия 0731-4376362,  принадлежаща на сградата на списание „Бизнес Актуалност” с адрес в Юнан 2F, Сграда 88, Нов Квартал на Джианшиянг, Община Кайфу, Чангса.”
По-ясно не може и да бъде. Тао е в затвора вече пет години.

Американският конгрес разпореди разследване по случая и Камарата на представителите призова тогавашния президент на компанията Джери Янг и генералния директор Майкъл Калахан. „Ако си мислите, че нашите двама свидетели се чувстват неудобно тук, седнали в зала с климатик, за да дадат обяснение за сервилните си и безотговорни действия, то тогава представете си живота на Ши Тао, който ще прекара 10 дълги години в китайския зандан заради това, че е обменил информация”, каза тогава вече починалия депутат от партията на демократите Том Лантос.

Янг, най-висшето отговорно лице на компанията, нито веднъж не спомена Тао. И дори заяви: „Все още смятаме да продължаваме нашия бизнес в Китай. И защо не? Днес, въпреки ограниченията по някои чувствителни политически въпроси, китайските граждани повече от всякога имат информация върху теми като публично здраве, екологични каузи, политика, корупция, права на потребителите и дори международни отношения.”

И междувременно Тао продължава да е в затвора. И „Yahoo” вече не може да направи нищо по въпроса.  През 2005 г., след арестуването на Тао, фирмата-майка продаде китайския си клон на местната компания ¨Alibaba¨, от която на свой ред купи акции. И днес именно ¨Alibaba¨ е компанията, която цензурира страницата на  „Yahoo” на китайски. Докато централата на търсачката в САЩ вече дори не се налага да си измива ръцете от случая, тъй като за пред обществеността е просто един „миноритарен акционер” по думите на Янг пред Конгреса през 2007 г. Към днешна дата Янг вече не работи в компанията.

Американският конгрес тогава бе в трудно положение – не бе никак лесно да осъди публично съдействието на „Yahoo” с китайския режим. Но още по-трудно стана, когато американската политическа класа трябваше да реагира при появата на проблема на собствената си територия. През 2005 г. се разбра, че президентът Джордж Буш разрешил на Националната агенция по сигурността (NSA) още през 2001 г. да прихваща без съдебна заповед комуникации в интернет на индивиди, разследвани за предполагаеми терористични действия. И за целта Агенцията използва именно технологията „Deep Packet Inspection”, както и помощта на някои мобилни оператори като „AT&T”.

Програмата бе в действие шест години. През 2007 г. Буш заповядва на своя министър на правосъдието Алберто Гонсалес да оттегли пълномощието на Агенцията по сигурността под натиска на политически кръгове и граждански групи. Една година преди това Фондация „Електронна граница” представи пред съда колективна жалба срещу оператора „AT&T” за нарушаване на клаузите за поверителност в клиентските договори. Но няма значение. Преди да напусне Белия дом Буш подписа декрет, в който дава имунитет с обратно действие във времето на телефонните компании, участвали в тази програма. И така през 2009 г. Калифорнийският съд трябваше да прекрати делото.

Въпреки всичко, този случай отвори очите на много граждани, за които стана ясно, че голяма част от доставчиците на Интернет в САЩ разполагат със същата технология, която използват режимите на Иран и Китай. И я използват. „Технологията „Deep Packet Inspection” има и легално приложение, например когато има опасност за националната сигурност или в борбата с пиратството и хакерските атаки”, обяснява юристът Брукмън от Центъра „Демокрация и Технология”.

Частните фирми също използват тази технология, но твърдят, че целите им са легални и най-вече комерсиални. Ако при инспекция на пликовете се установи, че потребителят изпраща архиви, свалени чрез някоя от програмите за обмен на файлове P2P, те се считат за потенциално нелегални и доставчиците могат да намалят скоростта на връзката на клиента. Казват, че го правят, за да могат да осигурят по-високо качество на услугите и за да не се колапсира Мрежата с трафика на песни и филми, които потребителите си разменят нелегално.

През 2008 г. Федералната Комисия по Комуникациите се произнесе против тези практики, прилагани от един от най-големите доставчици на Интернет в САЩ: „Беше ни поръчано да се произнесем дали „Комкаст” – доставчик на високоскоростен интернет – се намесва избирателно във връзките с някои програми P2P. Въпреки че „Комкаст” твърди, че е необходимо, за да не се допусне претоварване на мрежата, ние смятаме, че тези практики са дискриминационни и накърняват принципа на свободен достъп до Интернет.”

Според Катрин Сандовал, професор по право в Университета на Санта Клара става дума за много рисковани практики, чието приложение може да доведе до нарушаване на закона. „От ”Комкаст” казват, че използват само информацията от заглавията върху пликовете, за да преценят коя част от съобщението е легитимна и коя не, но всъщност не е възможно да се разбере дали когато двама души обменят файлове P2P става дума за работни или лични документи, които са съвсем легални, без да влезе вътре в тези пликове и прегледа информацията, която съдържат.” Според нея доставчиците нарочно демонизират програми като „BitTorrent”, за да могат след това да правят каквото пожелаят с интернет-връзката на клиентите си. И затова използват същата технология, с която Иран и Китай контролират гражданите си, която дава възможност за пълен достъп до комуникациите в Мрежата, което пък от своя страна нарушава правото на поверителност на съобщенията.

В крайна сметка дори роботите на „Google” четат електронните писма изпратени чрез „Gmail”, за да включат в услугата реклами, които да са от предполагаем интерес за конкретния потребител. Интернет е все още един хаотичен свят, с някои правила в някои държави и тоталната липса на такива в други. Тоталитарните режими използват различни техники за цензуриране на Мрежата. А в онези страни, които по принцип уважават свободния пазар и свободния достъп до информация, същите технологии се използват под формата на легален контрол над интернет-трафика.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.