„Чикагската мафия“ на Обама и неизпълнените обещания

Кристина Ламб

Барак Обама с началника на канцеларията си Рам Еманюъл.Снимка: Белия дом

Когато беше разкрито, че кодовото име, с което тайните служби наричат президента Барак Обама, е Ренегат, а това на съпругата му Мишел – Ренесанс, имената изглеждаха идеални за първата двойка, дошла във Вашингтон с амбициите да раздвижи нещата. След повече от година от мандата на администрацията на Обама здравеопазването все още не е реформирано, банките на „Уол стрийт“ продължават да плащат огромни бонуси, а затворът в Гуантанамо все още действа, а надеждите се превръщат в разочарование. Политиката на ангажиране на Обама не донесе напредък в Близкия Изток или Иран; войната в Афганистан продължава да струва скъпо в животи и долари; а най-обилният сняг във Вашингтон за последните 90 години изглежда затрупа всякакви надежди за законодателство, отнасящо се до климатичните промени.

Заради несправяне с Конгреса президентът и неговият екип сега се оказаха обект на критика отвсякъде – от висши демократи до водещи на светски хроники. Критиците твърдят, че като не са успели да сменят настроението „ние срещу тях“ от предизборната кампания на Обама, те са обединили опозицията, която беше в безпорядък. Последицата е законодателна парализа, въпреки най-голямото демократично мнозинство от 30 години. Миналата седмица изтъкнат сенатор от демократите подаде оставка, след като разкритикува и правителството, и Конгреса. Ивън Байх от Индиана, който никога не е губил изборна надпревара и за който се очакваше да бъде преизбран през ноември, обяви, че в неотдавнашната загуба от партията на мястота на починалия Тед Кенеди в Сената е трябвало да послужи като сигнал за събуждане. „Умерените и независимите дори в такъв демократически щат като Масачузетс просто не приемат посланието ни“, каза той. „Те не вярват, че отговорите, които в момента предлагаме, решават проблемите им.“

Дори и светските журналисти са разочаровани. „Белият дом на Обама се сви в себе си. Те бяха напълно погълнати от новите си длъжности“, казва Карън Сомър Шалет, главен редактор на списание „Ди Си“. „Не съм чула да са отишли на някой домашен прием или пък на гости в Джорджтаун да се позабавляват. Това е важно, защото когато си общуваш с някого, докато хапвате сандвичи, и познаваш съпругата му и познаваш децата му, говорите за работа по-приятелски.“ Когато семейство Обама все пак отидат на гости за вечеря, почти неизменно това е в дома на Валери Джарет, тяхна стара приятелка от Чикаго, която заема длъжността на политически съветник. Коктейлните приеми в Белия дом в сряда вечер, които бяха тържествено обявени като начин за сдобряване с републиканците, спряха безславно миналата пролет. Двете партии изглеждат по-враждебни от когато и да било.

„Тази администрация успя да раздели приятелите си и да обедини враговете си“, казва Стив Клемънс, директор на Американската стратегическа програма във фондация „Нова Америка“. Той и други хвърлят вината върху чикагския екип съветници от града, който Обама приема като роден. „При Обама Западното крило е пълно с хора, които заемат местата си заради връзките си в Чикаго или защото са се включили отрано в президентската му кампания“, оплаква се Дъг Уайлдър, който във Вирджиния през 90-те години на миналия век беше първият чернокож, избран за губернатор, и е от първите поддръжници на Обама. „Единият проблем е, че те нямат достатъчно опит в ръководството на ниво изпълнителна власт. По-дълбокият проблем е, че не се вслушват в хората.“

Обама разчита на петима души, четирима от които са от Чикаго. Те са Рам Еманюъл, началник на Канцеларията на Белия дом, Дейвид Акселрод и Джарет, политическите му съветници, и Мишел /първата дама/, а петият член на „домашния кабинет“ е Робърт Гибс, неговият главен говорител, който е от Алабама. Президентът се съветва с тях за всичко. Някои високопоставени военни останаха слисани, когато участваха във военните съвети за Афганистан, и ги нарекоха „Чикагската мафия“. Именно тази група вкара в речта на Обама за подновяване на усилията в Афганистан крайния срок юли 2011 г. като дата за започване на изтегляне.

Покрай очакванията на демократите за големи загуби на ноемврийските избори по средата на мандата на мушка попада Еманюъл, чието дразнещо поведение и ругатни не са му спечелили много приятели. Макар че работата му е да отклонява критиките от своя шеф, Рамбо, както е наричан, явно се е престарал. „Уол стрийт джърнъл“ съобщава, че той се ядосал по време на заседание по стратегията през август и нарекъл либералите „малоумни“. Твърди се, че пратил мъртва риба на статистик, чиито данни за общественото мнение не харесал.

Лесли Гелб, почетен председател Съвета по международни отношения, призова Обама да отстрани Еманюъл, твърдейки, че той има нужда от някой, който знае как да се оправя из Вашингтон, или накрая няма бъде нищо повече от човек, който не прави нищо друго освен да произнася речи. „Никой, с когото съм разговарял, не смята, че той [Еманюъл] има нужните управленски умения и дисциплина, за да ръководи Белия дом“, пише той в „Дейли бийст“. Сред предлаганите за възможни заместници са Дейвид Гъргън, политически консултант, назначен при президента Бил Клинтън, или Джон Подеста, бивш началник на Канцеларията на Белия дом при Клинтън, а сега оглавяващ Центъра за американско развитие, ляво-ориентирана група за политически натиск.

Еманюъл едва ли ще си тръгне без бой. „Обама се нуждае от Еманюъл на върха“, твърди Дейна Милбанк в съботния брой на „Вашингтон пост“, пишейки, че началникът на Канцеларията бил несправедливо обвиняван за провала със здравеопазването. „Докато президентът е идеалист и хвърчи из облаците, Рам е пресметлив и стъпил на земята. Единият има големи идеи; другият, бивш председател на парламентарната група на демократите в Камарата на представителите, разбира начина на мислене на Конгреса, в който малките неща имат по-голямо значение от основните щрихи.“

Според виждането на Милбанк, истинският проблем на Обама са другите му довереници, Джарет, Гибс и Акселрод, които той описва като „част от култа към Обама“ – вярващи, че той е „преобразуваща фигура, за която няма нужда да си мърси ръцете в политиката“. Обама може и да водеше кампанията си с лозунг за промяна, но се показва нежелаещ да уволнява хора. Проблемът може би се корени по-дълбоко. Дъглас Шьон, който е проучвал общественото мнение за Бил Клинтън, смята, че екипът на Обама грешно е разчел победата като подкрепа за неговата либерална програма, когато тя всъщност е била реакция срещу Джордж У. Буш и кредитната криза. „Те трябва да схванат, че в Америка има само един фундаментален проблем: работните места“, казва той. Това, което никой не оспорва, е, че Обама е изключително умен. Ако не беше загубата на мястото на Кенеди, а с него и на свръхмнозинството на демократите от 60 места в Сената, Обама вероятно щеше вече да е прокарал закон за здравеопазването.

Президентът не се е отказал от реформата. Очаква се той да публикува преработен законопроект в неделя или понеделник, точно преди насрочена за четвъртък среща в Белия дом с републиканци от Конгреса, която ще бъде предавана и по телевизията. Те обаче призовават демократите да започнат съвсем отначало с далеч не толкова амбициозно предложение. Най-голямото препятствие може би ще е собствената амбиция на Обама, съчетана с липса на опит. Водещ поддръжник на демократите описва неговата администрация като „нецеленасочена“, добавяйки, че е преброил 137 точки в дневния ред на Обама. „Нужно е той да осъзнае, че ръководи огромна структура и трябва да подрежда приоритетите“, казва Клемънс. „Той не разсъждава като главния директор на сложна организация.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.